Една любов неосъзната,
разтваря се в коварната реалност.
Копнежи, сънища, мечти,
Непрежалима обич.
Заблуда ли са чувствата ми питам
щом тялото ми тръпне тъй,
щом даже ме боли. Кажи!
Две хубави очи...
Без музика и без лъчи.
Не искам сбогом да им кажа,
Не искам мъка и сълзи.
Усмихвам се – дори сега, в момента
...фалшиви чувства -
истинските са във клетка.
Но знаеш ли ... там нейде има
две тъй желани, хубави очи,
...копнежи, сънища, мечти...
Непоносима обич.
Илюзия ли е... Кажи !
Ако е тъй
Покров за любовта ми намери.
