Автор Тема: 36 години от смъртта на Гунди и Котков  (Прочетена 2420 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен dreams_hunter

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 460
  • Пол: Мъж
  • мразя да мисля
Утрото на 30 юни 1971 година е ведро. Към 9:30 ч. Аспарухов пристига на стадион "Левски" в квартал Подуяне. Колегите му са вече в анцузи, подготвят се за поредната тренировка. Капитанът няма да бъде днес с тях, ще пътува за Враца заедно с Никола Котков, където и двамата са поканени да участват в юбилейния мач по случай 50-годишнината на тамошния Ботев. Винаги отзивчив, Гунди не може да отклони тази покана. Не бива да си мислят хората, че се големее. Мигът на тази раздяла се врязва завинаги в паметта на тези, които са изпращали двамата изтъкнати футболисти. Пред очите им са Аспарухов в тъмносиня спортна блуза и Котков в елегантен костюм, с вратовръзка. Усмихнати те се вмъкват в бежовата Алфа Ромео-Джулия ГТ, след като полагат автографите си върху снимките, които неизменните им поклонници и в тоя ден не пропускат да им поднесат. Колата потегля и само за секунди номерът СГ 9999 изчезва от погледа на изпращачите. Изчезва заедно с пътниците завинаги...
Витиня, бензиностанцията. Автоматът отчита бензина, а обслужващата жена в оранжева блузка и синя престилка се взира в тези така познати от многобройните фотографии и от страниците на вестниците образи. Тя и не подозира, че е последният човек, който ги вижда живи, че само след няколко минути тези образи ще се изпепелят. Към колата се приближава непознат мъж, който бърза за някъде и моли да бъде взет. Аспарухов не е от тези, които ще откажат. Подава на продавачката десетлевова банкнота, сяда зад волана и запалва мотора. Жената изтичва и обяснява, че бензинът струва 9,20 лв., иска да върне остатъка. Гунди махва с ръка и дава газ. По-късно като се знае развръзката, неговата майка ще спира с въздишка на тоя момент: "Да беше се проявил като скъперник, та да се забави за тези осемдесет стотинки още минута. Минутка, която щеше да го спаси..." Защото по-сетне при злополуката се изяснява, че разстоянието между сблъскването с товарната кола и разминаването, измерено във време, е тъкмо една минута.
Автомобилът ловко се измъква от стръмните серпантини, излиза и от последния завой. Но малко по-надолу, на 150-160 метра от страничния път, идващ от Петрохан, изскача товарен камион ЗИЛ с тежко ремарке, преграждащо фатално асфалтовия път.
По-нататък всичко се развива мълниеносно и трагично. Аспарухов прави енергичен опит да предотврати неизбежното - данните говорят, че алфата е оставила следи от своите гуми цели 30 метра. Напразно! Ударът е страшен, предната част на купето се врязва в резервоара на камиона. Върху автомобила плисва бензин и се възпламенява. Спортната Алфа Ромео гори като факла. Никой, нито шофьорът на самосвала, нито пристигналите с други коли хора не успяват да помогнат. Това става на 52-ия километър от София, в 11 часа на 30 юни 1971 година...
Така трагично и нелепо загива, заедно със своя съиграч и приятел Никола Котков, невероятният Георги Аспарухов.
...А едва беше навършил 28 години...
... Погребението на Гунди и Котков и до днес остава като ден на всенароден траур. По неофициални данни над 550 хил. души се сбогуват завинаги с гениалните футболисти. В прощалният ден към София с насълзени очи и черни дрехи се стичат хора от цяла България. В във влаковете и автобусите няма места, а освен с автомобили пристигат хора дори и пеша.
... На стадион "Герена", където е поклонението става страшно. Часове, някои дори от предишната нощ чакат да се отворят вратите. Тълпата расте като човешка лавина. В центъра на терена възрастен човек удря чело в земята и със стенание повтаря: "Защо ни ги взе, Господи?"
... Цялата милиция, огромен брой военни, пожарникари и цивилни ченгета внасят ред около синият стадион. Но хората прииждат и многолюдието е неконтролируемо. Всеки иска да се докосне до закованите безмълвни ковчези.
... Процесията е безкрайна. Когато челото навлиза в столичните централни гробища, опашката на колоната с венците е още на Герена. Да не говорим за стотиците хиляди след тях, които така и не могат да стигнат до гроба. След края на траурната церемония огромни площи от гробищата са практически напълно унищожени.
Гробовете на Гунди и Котков месеци наред представляват грандиозни пирамиди от цветя и изписани листове с моливи, поеми, некролози, снимки.
Всекидневно листовете, снимките и некролозите се прибират от Държавна сигурност.
... Цяла България скърби в тези кошмарни дни.








Потъваме и пак се смеем.
Изчезваме, какво от т'ва?
Опитахме и вас да вземем,
но ще потънат ли лайна?
Не правим опит да излезем,
дори не ритаме с крака.
Край нас се носи труп изплезен -
щом може нека е така.

Неактивен XpacTa_lavista

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3489
  • Пол: Мъж
  • Дървен философ, но дрянов
Re: 36 години от смъртта на Гунди и Котков
« Отговор #1 -: Юли 04, 2007, 17:47:03 pm »
36 години от раздялата с най-добрите на своите постове за всички времена [sad3]
Когато човек върви без път...
 
             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

angel4e_f

  • Гост
Re: 36 години от смъртта на Гунди и Котков
« Отговор #2 -: Юли 22, 2007, 21:29:17 pm »
тръпки ме побиха..даже се разплаках..

angel4e_f

  • Гост
Re: 36 години от смъртта на Гунди и Котков
« Отговор #3 -: Юли 22, 2007, 21:34:25 pm »
Ето още нещо по темата,почти същото с малки разлики :p



36 години без Гунди и Котков!

На 30 юни 1971 година в жестока автомобилна катастрофа загиват двама от най-великите играчи в историята на българския футбол - Георги Аспарухов – Гунди и Никола Котков.

Двамата футболисти на Левски пътуват с колата на Гунди Алфа Ромео Джулия с номер СГ 9999 от София за Враца, където са поканени да участват в мач по случай 50-годишнината на местния Ботев.

Около 11:30 часа в прохода Витиня Алфата се врязва в резервоара на товарен автомобил. Следва възпламеняване и двете футболни легенди изгарят живи.

На погребението на всенародните любимци се изсипват повече от половин милион души от всички краища на България. Стълпотворението е толкова голямо, че когато траурното шествие достига до Централните софийски гробища последните участници в него са на Герена, където се състои поклонението.

Георги Аспарухов е роден на 4 май 1943 година в София. Гунди има 50 изиграни мача за националния отбор на България, в които вкарва 19 гола. В А група той участва в 245 срещи и отбелязва 150 попадения с екипите на Левски и Ботев Пловдив. В евротурнирите Аспарухов вкарва 19 гола в 23 двубоя.

С Левски Гунди 3 пъти става шампион и 4 пъти печели Купата на България. През сезон 1964/65 година става голмайстор на първенството с 27 попадения, а през 1965 година е избран за Футболист на България и за Спортист на България. Става първият българин вкарвал гол на Англия на Уембли. Участник е на 3 световни първенства.

Никола Котков е роден на 9 декември 1938 година в София. Той е юноша и дългогодишен играч на Локомотив София. От 1969 до 1971 година играе с екипа на Левски. Котето има 322 изиграни мача в А група, в които отбелязва 163 гола. Записва 26 участия в националния отбор на България и вкарва 12 гола.

Котков става Европейски шампион за юноши през 1959 година. През 1964 година става шампион на България с Локомотив. През същата година е избран за Футболист на България. Никола Котков е шампион и носител на Купата на България с Левски през 1970 година.


Поклон пред паметта на Георги Аспарухов - Гунди и Никола Котков.








http://www.georgiasparuhov.com/index.php?page=video - мето линк със склипове с Гунди.

Малко попрекалих,ама айде-да ми е простено [lol] :p
« Последна редакция: Юли 22, 2007, 21:41:57 pm от angel4e_f »