Когато излезе на пътя, баща ми получава раздвоение на личността. Мисли си, че е Колин Макрий. Добър шофьор е, кара от близо 30 години. Няма никакви ПТП-та, като изключим, че веднъж го бяха блъснали, докато бше спрял. Единственият му проблем е превишената скорост. Той го обяснява това с факта, че кракът му бил твърде тежък. Най-забавно ставаше като тръгнем на по-дълъг път извън областта. На всеки 200-300 км път го спираше катаджия, винаги за превишена скорост... Бедни мишоци - гледат съчувствено и питат с горест - "Е какво да правим сега, колега?" очаквайки банкнотата. Навремето административен акт на стойност до 10 лв не се обжалваше, сега сумата е 20 лв. Такива са им и тарифите - да има за чаветата. Катаджиите с по-висок чин са малко по-различни, имат поне някакво достойнство - пишат акт. Понякога... Какви корумпатори се извъдихме цЕлото семейство... Какво ли не съм виждала - даваш 10 лева на катаджия и той с усмивка те предупреждава къде е спрял следващия му колега, за да не се набуташ 2 пъти
Все забавни истории. Един пък си беше харесал хамстера ни, през цялото време разказваше какви животни имали децата му... И той душа носи! А и нали трябва да има за чаветата!
И макар, че баща ми наистина трябва да се замисли, че не е единствен на пътя и да понамали малко скоростта, за едно е прав. В България пътните знаци се подценяват. На прав равен идеален междуградски участък сложено ограничение 30 км. примерно. След малко на първия завой става 20 км. и някакви такива безумия, колкото да могат минцифайките да те гепят след като се изнервиш и почнеш да караш с нормална скорост. Като знаеш,че пътните знаци са простащина и не им обръщаш внимание все остава един, който не е сложен от малоумщина и става нещо фатално... Но все пак в България винаги е имало нещо объркано...
