Макар и твърде плахо , защото не съм съвсем на ясно сама за себе си относно мнението си , ще опитам да го формулирам.
Според мен съществува един единствен вид любов. Към себе си. Като в никакъв случай не говоря за садистичната и егоцентрична любов , галеща единствено собственото ни его. Говоря ( ух трудно бе) , че един човек не може да обича друг , ако не обича себе си. Избиване на комплекси следвани от прехвърляне на грешки и отговорности. Когато мразим какво правим ? Нараняваме себе си , самите ние изпитваме негативни и твърде грозни емоции , които затормозяват единствено нас , правят ни роби на собственото ни его и ни обвързват в клетка и вериги измъчвани от съвестта ни. А когато обичаме ? Ние се чувстваме щастливи , важни , значими , полезни... отново емоцията е насочена на вътре. Щастливи , ние можем да даваме щастие , да го изразяваме , да обичаме , способни сме да поставяме някой друг преди себе си и собствените си желания. Това става твърде трудно , твърде бавно . Ако не обичаш тялото си , няма как да се отпуснеш в секса , няма как да покажеш емоция , страст , милувка . Нищо. О това страдат двама - ти си незадоволен и комплексиран, партньора ти объркан и вероятно също толкова незадоволен. Но ако обичаш себе си , тялото си , тогава можеш да се отпуснеш , да дадеш всичко от себе си и да получиш всичко за себе си. В чувствата също е така , не разбирам хората , който крадат мигове и ги скатават за "един ден" . Ако се обичаш с една здрава и истинска обич , ти можеш да възприемеш всичко което другият може да ти даде. Можеш и да дадеш всичко на другия , защото го няма страха от малоценност , от " ами ако напрая това и това какво ще стане ? " Ти просто го правиш защото сигурността във себе си , води до сигурност и доверие и у другия. А ако човекът отсреща ти вярва , тогава не би имало почти никакви проблеми. Май малко смотано се изразих... Просто в момента се опитвам сама за себе си да го формулирам. Смятам , че няма нищо по-истинско от щастието което сами си носим , защото то не е зависимо от партньор и съответно няма да бъде разрушено от никого освен от нас самите. С любовта също е така , емоцията която доставяме на себе си , чрез някой друг също няма да изчезне с него , защото тя вече е наша. Просто ще се трансформира....