Новата държава, новите хора, новото начало – всичко на ново. Уж щях да отвярям новата страница. Имах възможност да посетя един нов за мен свят . А този свят е топъл бих казала горещ от слънце и изпотени , иначе чисти улици. И хората се топли и дружелюбни. Даже бих казала , че такава топлота и дружелюбност рядко би се срещнала у нас. Но тези , иначе светли хора, са ми някак чужди , държат се странно – някак прекалено нормално , казват си „добър ден” дори да не се познават. Но за мен са прекалено непознати и говорят странни думи, които не мога да разбера.Май аз не съм за този свят.
Но хубаво е. Не бих могла да се оплача.
И точно когато си мислих, че наистина ще започна нещо ново се случи нещо , което върна лентата назад. Някак си той отново се появи в живота ми. По-сигурен в себе си от всякога, готов да ми прости . В продължение на цели две години се молих на всички съществуващи и несъществуващи богове да стане това, и в миг то се случи. Но защо ?
Нима някой е решил , че пак ще бъда цяла и жива ? Нима го заслужавам. А дали това не е поредното изпитание , поредната шега , пратена ми от сатаните....
Когато чух гласа му сърцето ми спря за секунда.Мислих ,че сънувам и чаках да се събудя и да видя празната стая. Но не се събудих или може би все още сънувам – не знам. Той ми говореше и говореше, а аз не чувах нищо ... Бях като вцепенена.
Имам ли наистина втори шанс за живот? Дали той отново ще има смелост да жертва всичко , за да бъде с мен. Дали ще ми помогне да сваля черната пелерина ?
Аз съм най- щастливия човек на света. Аз ще се почувствам отново щастлива, отново обичана и отново истинска ...
Аз съм най – объркания човек на света . Заслужавам ли го след грешките ? Да бъда ли пак старата „Аз” – тази , която обичаше и отдаваше всичко за Него ? Да бъда ли ? Ще бъда ли? Ще бъдем ли.. ?
Боже, помогни ми , боже...
