Искам толкова неща да ти кажа,
а просто мълча.
Любовта си на глас да изкажа,
жаждата по теб да утоля.
Преструвам се на силна
и всичко в себе си тая.
Тишината между нас е тъй обилна,
а ми се ще да изкрещя.
И ти смутен от моето презрение,
отиваш си по малко всеки час.
Чета в очите обвинение
и се игубва значението "нас".
Ако само ме прегърнеш ще узнаеш,
колко много те обичам.
Не ми достигат сили да призная,
че за теб готова съм на всичко.
тишина,мълчание,страх
и само капки дъжд почукват на перваза.
Аз най накрая осъзнах,
че всъщност себе си намразих.
И мълча...
а искам толкова неща да ти разкажа...