Този сняг в мен е безумно студен,
а топи се...Не иска... Не спира...
Плачеш с сълзи от лед мой тъжен ден
и клетка по клетка умираш.
Уморих се да моля...Защо?
Всяка дума е птица...Отлита.
Стига. Вече ми е все едно
и не искам за нищо да питам.
Ще превърна душата си в стих
и на вятъра ще я подхвърля.
Мой любимец, приятел, жених-
отнеси я. Недей я захвърля!
Ще се пръсна на капки любов,
всяка нежна душа ще целуна.
Ще откликна на вопли и зов,
като музика призрачна, лунна.
Не тъгувайте, утре е ден,
в който ражда се нова надежда.
Приемете усмивка от мен.
Тя прегради пред злото изгражда.
