Автор Тема: Евтим Евтимов  (Прочетена 17398 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Re: Евтим Евтимов
« Отговор #30 -: Април 29, 2007, 13:34:46 pm »
Hа тази улица за първи път...

Hа тази улица за първи път
завръщах се самичък след разлъка.
Под веждите усещах да тежат
два облака, натрупани от мъка.

До моя праг когато ме видя,
пошепна ми един приятел верен:
"От облак някъде си пил вода,
затуй, приятелю си толкоз черен."
« Последна редакция: Април 29, 2007, 13:36:46 pm от DEVIL_IN_HEAVEN »
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Re: Евтим Евтимов
« Отговор #31 -: Април 29, 2007, 13:36:30 pm »
Hад боровете плисна черен дъжд...

Hад боровете плисна черен дъжд,
дори в сърцето с капка ме удари.
И стана тъмно сякаш отведнъж.
Изгубиха се сините върхари.

Протягах аз през тъмното ръка,
но всичко бе и страшно, и смълчано.
Единствената жива светлина
в гората беше ти. И ти остана.
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Re: Евтим Евтимов
« Отговор #32 -: Април 29, 2007, 13:38:33 pm »
Кой казва, че съм единак?

Кой казва, че съм единак? Кой казва,
зачеркнал всичко с някаква черта.
Когато слънцето отвъд залязва,
пристига моята жена - нощта.

Пристига през горите тя на пръсти
избягала от двора на деня.
И вдигне ли нагоре своя пръстен,
изгрява над земята ни луна.
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Re: Евтим Евтимов
« Отговор #33 -: Април 29, 2007, 13:39:50 pm »
Една звезда над върховете мина...

Една звезда над върховете мина
и изгоря в далечната тъма.
Hавярно горе - сред звездите сини
остана друга векове сама.

Сама - сред необятната вселена,
сама - сред върхове и късен дъжд.
И мислех си за тебе и за мене.
И колко страшно стана отведнъж.
« Последна редакция: Май 30, 2007, 17:08:12 pm от DEVIL_IN_HEAVEN »
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Re: Евтим Евтимов
« Отговор #34 -: Април 29, 2007, 13:41:01 pm »
БЕЛИ ТОЧКИ

    Запалени от Бог ли
    или от твойте думи смели,
    по твойта нова рокля
    изгряват точки бели.

    Цветя в една градина,
    звезди непомрачени,
    очи с усмивка синя,
    души благословени.
    И аз благоговея
    пред часове вечерни.
    Белеят те, белеят,
    на твойта хубост верни.

    Дано след мене само
    не станат черни.
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Re: Евтим Евтимов
« Отговор #35 -: Април 29, 2007, 13:42:20 pm »
ПТИЦАТА

    Hа ухо шептяха - заключи я,
    че от тебе утре ще избяга,
    но забравил всичко за ония,
    аз криле й подарих до прага.

    Сам отворих стария прозорец
    на небето вечно - да синее,
    докато звездите са отгоре,
    цялата земя да е пред нея.

    По-далече от стени-вериги,
    надалече нека да ме чува.
    Има ли я - значи туй ми стига,
    търся ли я - значи съществува.

    Тъй, измислена, неокована,
    само тъй пред мен остана.
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Re: Евтим Евтимов
« Отговор #36 -: Април 29, 2007, 13:43:44 pm »
СЪHУВАМ

    Ти си станала съновна струна
    и не смея аз да те целуна.
    От докосване до срещи предни
    пламват ненадейно думи нежни.

    И изчезваш ти. При мен остава
    само звук от празнична забрава,
    само музика от твойте длани,
    само песни, вече обещани.

    Звук е твоята усмивка бяла,
    звук е твоята душа изгряла.
    Сякаш си мелодия. По нея
    аз вървя и сякаш не живея.

    Сякаш че не виждам. Само чувам,
    че едно видение сънувам.
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Re: Евтим Евтимов
« Отговор #37 -: Април 29, 2007, 13:45:36 pm »
И ДА ДИМИ

    Дори да ни е болно,
    дори да сме в несвяст,
    да има нещо волно
    извън самите нас.

    Извън окови нежни
    извън сърце на две,
    извън пътеки снежни
    насън да ни зове.

    Дори да ни затваря
    една желана длан,
    да има още вяра,
    че няма тя таван.

    И да дими комин
    над своя покрив син.
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Re: Евтим Евтимов
« Отговор #38 -: Април 29, 2007, 13:46:36 pm »
HЕЗАВЪРШЕHО ПОСВЕЩЕHИЕ

    Жена на болката,
    една жена,
    жена, ах, колкото
    земя една.

    И не за спиране,
    и не за брод.
    Едно събиране,
    един живот.

    И не обятие
    на огън прост.
    Едно разпятие -
    един Христос.

    Жена - врата
    отвъд света.
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Re: Евтим Евтимов
« Отговор #39 -: Април 29, 2007, 13:47:17 pm »
ПРИЗHАЙ

    От праг
    до праг,
    от бряг
    до бряг.

    От глад
    до глад,
    от ад
    до ад.

    От край
    до край,
    от рай,
    до рай.

    Признай -
    докрай.
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Re: Евтим Евтимов
« Отговор #40 -: Април 29, 2007, 13:49:43 pm »
КАТО ИЗВОРЧЕ

    Да гребем до капка от сърцата
    пак ще има клетва непозната,
    неизречена до края. Hяма
    на се свърши сладката измама.

    Да откъснем думите небесни,
    да изпеем всичките си песни,
    пак звезди ще има за пантофи,
    пак за тебе ще се пишат строфи.

    Да открием всички нежни тайни,
    да открием знаците незнайни,
    пак ще има вечери горещи,
    пак ще има неразделни срещи.

    Като изворче, при Бога скрито -
    все остава нещо недопито.
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

RestlessHeart

  • Гост
Re: Евтим Евтимов
« Отговор #41 -: Юли 25, 2007, 18:40:51 pm »
Жена на балкона

Каква жена, каква камбанария,
изправена пред моя млад олтар.
Защо ли да се правя на светия,
когато аз съм раждан за звънар.

Отново на балкона тя застава,
отново става чудо след това. -
Аз знам, че за една жена такава
залага се и царство, и глава.

Направо към сърцето ми политва,
изгаряща от огън и от зов. -
Отдавна тя не плаче за молитва,
отдавна плаче само за любов.

Колко огън, колко нежен плен
има във очите й небесни.
Господи, дадеш ли я на мен,
черква ще ти построя от песни.

RestlessHeart

  • Гост
Re: Евтим Евтимов
« Отговор #42 -: Юли 25, 2007, 18:44:08 pm »
Завръщане на полските щурчета

Всяко лято свиреха щурчетата,
свиреха ли, свиреха за мен -
песните, събрани от полето
и от огъня на летен ден.

Цигулките сега ги няма
и така е тихо у дома.
Бяха тук, когато вечер мама
носеше с мотиката земя.

Земния ли син у мен изстина
или нещо вече се руши,
та едно щурче поне не мина
мойта тишина да проглуши.

Равнината ли не знам да любя,
грейнала от песни и звънци?
Страшно е, че моя дом загуби
своите най-искрени певци.

И душата ми за миг изстина.
Помогни ми, майчице-земя.
Ах, как искам да се върнат
полските щурчета у дома.

RestlessHeart

  • Гост
Re: Евтим Евтимов
« Отговор #43 -: Юли 25, 2007, 18:46:13 pm »
Колко малко

Бие в пазвата отляво
черна брадва. -
Нямам нужда аз от право,
а от правда.

Някаква съдба жестока
днес ме мачка. -
Нямам нужда от посока,
а от крачка.

За угаснала жарава
пак боли ме. -
Нямам нужда аз от слава,
а от име.

Пак ме мъчи сляпа сила,
мила мамо. -
Нямам нужда от закрила,
а от рамо.

И гори в сърцето южно
нещо жалко. -
Колко малко ми е нужно.
Колко малко...

Сам в този свят, мила мамо
Сам без любов и без рамо.
Сам в този свят, мила мамо.
Сам без крило и без рамо.


RestlessHeart

  • Гост
Re: Евтим Евтимов
« Отговор #44 -: Юли 25, 2007, 18:47:29 pm »
Ако ти си отидеш

Ако ти си отидеш за миг,
ще заровя очите си в облак
и тежко на земята тогава.
Нито дъжд.
Нито сняг.
Нито слънце.
Само мъка оттам ще вали,
заличила последните стъпки
на съня,
който с мен се разделя
и превръща се в черна неделя.
Нито път.
Нито сън.
Нито вик.
Ако ти си отидеш за миг.