Автор Тема: Евтим Евтимов  (Прочетена 17393 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Евтим Евтимов
« -: Април 29, 2007, 12:39:32 pm »




Евтим Евтимов



            Евтим Михалушев Евтимов е роден на 28 октомври 1933 в Петрич. Завършва Института за начални учители в родния си град през 1952 г. Учителства 10 г. в родния си край. Програмен ръководител на радиото в Петрич и пограничния район (1955-58, 1960-62), секретар на градското читалище (1962-65). Завеждащ отдел "Поезия" и директор на издателство "Народна младеж"   (1966-84), заместник главен редактор на списание "Пламък" през 1966-75; главен редактор на вестник "Литературен фронт" (1984 - април 1988, когато е уволнен). Главен редактор на списание "Родолюбие" (1989-91).
            Политическо-граждански, патриотични и любовно-изповедни са основните мотиви в поезията на Евтимов. Ранните му стихове репродуцират най-характерните теми и образи на времето чрез типичните изразни средства на социалистическия реализъм. Първото му стихотворение е отпечатано във в."Пиринско дело" през 1951 г.; от 1953 г. активно сътрудничи на периодичния печат. Болката за деформираното сакрално пространство на традицията, носталгичната привързаност към родния край и неговото героично минало, идеализираният детски спомен се преплитат с травиалността на актуалната за времето проблематика, с идеологичната еднозначност в интерпретацията на действителността. Историческите ретроспекции, притчовите архитипове, фолклорните стилизации, характерни за поетиката на Евтимов, най-често са подчинени на устойчиви идейно-тематични ядра. В по-късната му лирика патетиката е снижена от иронични нюанси; лозунговата монолитност е разколебана от засилената алегоричност, експресивността на изказа подсказва промяна на позицията. Подчертаната диалогичност се допълва от емоционално-психологическо вглъбяване и самоанализ, публицистичната сюжетност отстъпва пред екзистенциалните проблеми на съвременната личност. Любовта е основен елемент в поетичната ценностна система на Евтим Евтимов. Тя е пространство, в което най-цялостно и най-искрено се разкрива обремененият от съмнения и противоречия лиричен Аз. На все по-осезаемата самотност и мъчителните прозрения поетът противопоставя неутолимата жажда за обич. Класическата ритмична структура,  близостта до народнопесенната стилистика, успешнитеестрадни интерпретации определят популярността на любовната лирика на Евтимов.




    (източник: "Речник по нова българска литература", Изд. "Хемус", С. 1994)
« Последна редакция: Април 29, 2007, 12:55:05 pm от DEVIL_IN_HEAVEN »







Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Re: Евтим Евтимов
« Отговор #1 -: Април 29, 2007, 12:42:19 pm »
И ВСИЧКО ПАК Е ВЕЧНО

    Голямото е в малките ни дни,
    понякога съвсем обикновени.
    Една тревичка, спряла отстрани,
    улавя думите като антена.

    Една калинка с шарени крила,
    застанала на белия прозорец,
    донася от далечните поля
    забравения дъх на прясна оран.

    Едно покрито кладенче със лист,
    намерено сред камъните тежки,
    подсказва, че живота пак е чист,
    макар понякога да правим грешки.

    Една светулка, влязла у дома,
    от мислите за мрака ни спасява.
    Една пътека, слязла под земя,
    усещането за смъртта създава.

    И всичко пак е вечно. Под звезди,
    застанал прав, един човек се смее :
    едно дърво на хълма посади
    и векове в листата му живее.
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Re: Евтим Евтимов
« Отговор #2 -: Април 29, 2007, 12:45:48 pm »
ЗА ДВЕ РЪЦЕ ...

    За две ръце протегнати насреща,
    земята бих до края извървял.
    За две очи, като звезди горещи,
    за цялата си топлина бих дал.

    За две слова, от мене вдъхновени,
    най-хубавите думи бих редил.
    За две сълзи, изплакани за мене,
    аз всички океани бих изпил.

    Как малко исках аз - по зрънце само,
    по капка от далечен, чакан дъжд.
    А ти дойде наистина голяма
    и всичко ми донесе изведнъж.

    Донесе ми от ветрове заръка,
    пожари звездни, за да не тъжа,
    от мъка - песен, а от песен - мъка
    и аз не зная как ще издържа.
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Re: Евтим Евтимов
« Отговор #3 -: Април 29, 2007, 12:47:11 pm »
СВЕТУЛКА

    Далечен път през равнина поела,
    напразно мислеше, че аз съм лош.
    Светулка залепих на твойто чело,
    да осветиш съня на тая нощ.

    А ти пошепна, сякаш каза клетва :
    - Засвети ли светулка през нощта,
    настава време за голяма жетва
    и трябва да се жъне радостта.

    Вървеше тихо ти до мен - узряла,
    все още недокоснат житен клас.
    Сама светулка над света изгряла,
    за жътва ме зовеше в тоя час.

    Житата се покланяха пред тебе,
    заслушани в далечен земен звън.
    Сънувах клас, внезапно станал хлебен,
    и исках да не свършва тоя сън.

    Пред мене птица да люлее люлка,
    пътека под дървета да трепти
    и тази първа истинска светулка
    от твойто чело да не отлети.
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Re: Евтим Евтимов
« Отговор #4 -: Април 29, 2007, 12:50:08 pm »
ВЪЗРАСТ

    Старея вече. Времето подсеща
    да се въздържам повече сега.
    Завържат ли се спорове горещо,
    полека да отстъпвам. Без тъга.

    Полека всичко аз да намалявам -
    и виното, и хляба, и солта.
    Големи крачки вече да не правя,
    защото си отива младостта ...

    По дяволите късните съвети,
    по дяволите мъдростта дори ! -
    Предлагам аз отново на сърцето
    в пожарите от чувства да гори.

    Предлагам ветрове неукротени
    и пътища с далечен, звезден бряг.
    Предлагам му аз цялата вселена
    и искам всичко да улавя пак.

    И стане ли му тясно зад стените
    на лявата ми пазва в късен час,
    като зърно да се взриви в гърдите,
    поискало да пусне житен клас.
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Re: Евтим Евтимов
« Отговор #5 -: Април 29, 2007, 12:56:56 pm »
НА ПРОЗОРЕЦА

    Загребала в ръката си гореща
    едно дъждовно облаче над мен,
    ти бършеше прозореца отсреща,
    от погледите мои замъглен.

    Нечути думи, срещи неприети,
    изписана от сълзи стъклопис,
    изтриваше над мене ти. И ето -
    прозорецът отново беше чист.

    Просветваха стъхлата като листи.
    Изтрити бяха тъмните следи.
    А аз си мислех, че небето чистиш,
    и падаха в ръцете ми звезди.

    Росата в равнината е изгряла
    По капките и сребърни вървя
    А утре сам ще бъда капка бяла
    Под тая необятна синева

    Пчелите ще ме търсят по цветята
    Щурците – в кладенчета от очи
    Земята – в облаците и тревата
    А аз ще бъда в твоите очи.
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Re: Евтим Евтимов
« Отговор #6 -: Април 29, 2007, 12:59:03 pm »
Безкраен път до тебе извървях...

Безкраен път до тебе извървях -
едва не се разминахме сред мрака.
Защо сега да крия като грях
години толкова кого съм чакал?

Сега не може нищо да ме спре -
за теб ще пея до часа последен...
Аз искам тоя свят да разбере,
че няма повече да бъда беден.
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Re: Евтим Евтимов
« Отговор #7 -: Април 29, 2007, 13:00:49 pm »
Ти, моя обич...

Ти, моя обич, дълго забранена,
ти, моя тайна, скрита вдън горите,
открито трябва да вървиш до мене,
а всъщност си оставаш скрита.

Ти, моя непостигната победа,
ти, моя радост и тревожна драма.
Аз нямам право даже да те гледам.
Аз мога скрито да те мисля само.
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Re: Евтим Евтимов
« Отговор #8 -: Април 29, 2007, 13:02:35 pm »
Двеста извора на път да срещнеш...

Двеста извора на път да срещнеш,
жажда да те пари с огън черен,
изворите бели да отминеш,
мене между всички да намериш.

Имаш ли за туй в сърцето сила,
имаш ли за туй сърце - до гроба ?
После няма никога да искам
да ми се заклеваш в обич.
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Re: Евтим Евтимов
« Отговор #9 -: Април 29, 2007, 13:04:02 pm »
Пред тебе все ще се прекланям, мила..

Пред тебе все ще се прекланям, мила,
пред тебе - силата и слабостта.
Отде получи тази земна сила,
за да окриляш в мене радостта?

Започна ли над листа да се мъча,
започна ли да падам в пропастта,
ръцете ти - два бели лунни лъча -
отново ме издигат над света.
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Re: Евтим Евтимов
« Отговор #10 -: Април 29, 2007, 13:05:35 pm »
През тоя век на радостни открития...

През тоя век на радостни открития,
протегнал към пространството ръце,
на всяко нещо има заместител.
Дори сърце заместват със сърце.
Дори око, останало злочесто.
Дори ръка, работила добре.
Единствено любов не се замества.
Замести ли се с нещо друго, ще умре.
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Re: Евтим Евтимов
« Отговор #11 -: Април 29, 2007, 13:06:22 pm »
Когато в черна вечер ставам лош...

Когато в черна вечер ставам лош,
когато се разкъсвам от въпроси,
започвам да се питам посред нощ :
Коя си ти ? Какво си ти ? Защо си ?
А ти си моя радост и вина,
а ти си мое бъдеще едничко,
единствената топла светлина,
единствената истинска . И всичко.
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Re: Евтим Евтимов
« Отговор #12 -: Април 29, 2007, 13:07:43 pm »
Ако знам, че обичта ще свърши...

Ако знам, че обичта ще свърши;
ако знам, че тя ще се смали;
ако знам, че гръм ще я прекърши;
ако знам, че няма да боли;
ако в нея дълго съм се лъгал
ако не оставя тя следа,
ще я разруша до някой ъгъл
и отново ще я изградя.
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Re: Евтим Евтимов
« Отговор #13 -: Април 29, 2007, 13:09:10 pm »
Готов съм зарад теб да вляза в ада...

Готов съм зарад теб да вляза в ада,
готова си за мен да изгориш,
но често от съмненията страдам
и често ти - невинен - ме виниш.

И късат се в душата светли струни.
А искам аз дори през час суров
доверие да има помежду ни.
Доверието също е любов.
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Re: Евтим Евтимов
« Отговор #14 -: Април 29, 2007, 13:10:27 pm »
Да бъде все тъй силна обичта ни...

Да бъде все тъй силна обичта ни
и все тъй силни - нашите сърца
дори когато ни нанасят рани.
От свойта обич нямаме деца.
И може никога дори да няма,
защото тайна трябва да е тя.
От нея стихове се раждат само
и тръгват като рожби по света.
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...