Автор Тема: Евтим Евтимов  (Прочетена 12790 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

sunrise

  • Гост
Re: Евтим Евтимов
« Отговор #45 -: Юли 25, 2007, 21:21:38 pm »
Голямата любов
отговор

Нещастна е, нащастна- чувам пак,
макар че щастие все още има.
От вечността подава само знак,
че тя е винаги недостижима.

Отблизо уж очите ти зове,
но много надалече се намира,
разкъсва твоята съдба на две,
но две звезди в една събира.

Отлъчва те за миг от своя храм,
но чува пак молитвите избрани,
отбива те от пътя си голям,
но пак отнякъде протяга длани.

Уж бавно-бавно те убива тя,
но своето величие ти дава,
че тя е много повече мечта,
отколкото измислена държава.

Голямата, несбъдната, една,
голямата, безсмъртната- това е.
Пред тебе се показва планина
и ти не може да и видиш края.

sunrise

  • Гост
Re: Евтим Евтимов
« Отговор #46 -: Юли 25, 2007, 21:27:40 pm »
Ключ

Сега ми подариха ключ за рая,
но за какво ми е на мене рай?
При него се отива все накрая,
а рано е да мисля аз за край.

Сега на мене друг ми е потребен,
единствен ключ сред ключове безброй.
Да бъде честен той, а не вълшебен,
сърца да може да отключва той.

Например- съвест, здраво закована,
например- заглушаван още зов.
Душа, заключена от стара рана.
Небе, заключено за порив нов.

Например- път, за другите затворен,
например- глас, научен да мълчи.
На тоя свят, за всичко отговорен,
да няма пак заключени очи.

Или любов, заключена във стая,
или врата разделяща на две.
Заключен ще оставя само рая,
че там живеят мойте грехове.

sunrise

  • Гост
Re: Евтим Евтимов
« Отговор #47 -: Юли 25, 2007, 21:32:21 pm »
Дървото на поетите
     На сина ми Венко Е.

Поетите отдавна са били
дървото на щастливата измама.-
Едно, че все за нещо ги боли
и второ, че за тях утеха няма.

Поетите, направени от пръст,
измислят най-небесната държава.-
Едно, че носят своя тежък кръст,
и второ, че следата им остава.

Поетите, звезди на всяка нощ,
живеят на дървото прокълнати.-
Едно, че имат всепризната мощ,
и друго, че са вечно непризнати.

Поетите, от зван до отзован,
докрая недожънват свойта нива.-
Едно, че носят в себе си талант,
и друго, че таланта ги убива.

И колкото да питаш за какво,
ти няма да научиш нищо ново.
От греховете на това дърво
остава само писаното слово.

Неактивен elf`s_soul

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1137
  • Пол: Жена
  • Реалността е фалшива. Мечтите са истински.
Евтим Евтимов
« Отговор #48 -: Януари 10, 2009, 20:40:02 pm »
ЕВТИМ ЕВТИМОВ
       Евтим Михалушев Евтимов е роден на 28 октомври 1933 в Петрич. Завършва Института за начални учители в родния си град през 1952 г. Учителства 10 г. в родния си край. Програмен ръководител на радиото в Петрич и пограничния район (1955-58, 1960-62), секретар на градското читалище (1962-65). Завеждащ отдел "Поезия" и директор на издателство "Народна младеж"   (1966-84), заместник главен редактор на списание "Пламък" през 1966-75; главен редактор на вестник "Литературен фронт" (1984 - април 1988, когато е уволнен). Главен редактор на списание "Родолюбие" (1989-91).
        Политическо-граждански, патриотични и любовно-изповедни са основните мотиви в поезията на Евтимов. Ранните му стихове репродуцират най-характерните теми и образи на времето чрез типичните изразни средства на социалистическия реализъм. Първото му стихотворение е отпечатано във в."Пиринско дело" през 1951 г.; от 1953 г. активно сътрудничи на периодичния печат. Болката за деформираното сакрално пространство на традицията, носталгичната привързаност към родния край и неговото героично минало, идеализираният детски спомен се преплитат с травиалността на актуалната за времето проблематика, с идеологичната еднозначност в интерпретацията на действителността. Историческите ретроспекции, притчовите архитипове, фолклорните стилизации, характерни за поетиката на Евтимов, най-често са подчинени на устойчиви идейно-тематични ядра. В по-късната му лирика патетиката е снижена от иронични нюанси; лозунговата монолитност е разколебана от засилената алегоричност, експресивността на изказа подсказва промяна на позицията. Подчертаната диалогичност се допълва от емоционално-психологическо вглъбяване и самоанализ, публицистичната сюжетност отстъпва пред екзистенциалните проблеми на съвременната личност. Любовта е основен елемент в поетичната ценностна система на Евтим Евтимов. Тя е пространство, в което най-цялостно и най-искрено се разкрива обремененият от съмнения и противоречия лиричен Аз. На все по-осезаемата самотност и мъчителните прозрения поетът противопоставя неутолимата жажда за обич. Класическата ритмична структура,  близостта до народнопесенната стилистика, успешнитеестрадни интерпретации определят популярността на любовната лирика на Евтимов.


ЗА ДВЕ РЪЦЕ ...

За две ръце протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
за цялата си топлина бих дал.

За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.

Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде наистина голяма
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка
и аз не зная как ще издържа.


***

Ти, моя обич, дълго забранена,
ти, моя тайна, скрита вдън горите,
открито трябва да вървиш до мене,
а всъщност си оставаш скрита.

Ти, моя непостигната победа,
ти, моя радост и тревожна драма.
Аз нямам право даже да те гледам.
Аз мога скрито да те мисля само.

***

Когато в черна вечер ставам лош,
когато се разкъсвам от въпроси,
започвам да се питам посред нощ :
Коя си ти ? Какво си ти ? Защо си ?
А ти си моя радост и вина,
а ти си мое бъдеще едничко,
единствената топла светлина,
единствената истинска . И всичко.

***

Ако знам, че обичта ще свърши;
ако знам, че тя ще се смали;
ако знам, че гръм ще я прекърши;
ако знам, че няма да боли;
ако в нея дълго съм се лъгал
ако не оставя тя следа,
ще я разруша до някой ъгъл
и отново ще я изградя.

***

Готов съм зарад теб да вляза в ада,
готова си за мен да изгориш,
но често от съмненията страдам
и често ти - невинен - ме виниш.

И късат се в душата светли струни.
А искам аз дори през час суров
доверие да има помежду ни.
Доверието също е любов.


***

Една ръка не стига - да прегърна
пространството през двете планини,
едно око - във тебе да надзърна,
едно писмо - гласа ти да звъни.
Една искра - да служи за огнище,
една светулка - вред да засияй ...
При нас е тъй : или не дават нищо,
или душите дават си докрай!

***

Обичаш ме - ще бъдеш ли щастлива,
игра такава има в любовта,
единият за влюбен се признава,
а победен излиза след това.
Но ти на безразлична се преструваш,
без чувства като камъка бъди
умирай от любов, но не целувай,
любимия човек дори пъди.
Веднъж се мре, веднъж и ти обичай,
че смелият на жертва е готов,
страхливият е винаги отричал,
че има на света една любов.

***

СЪНУВАЛ-НЕСЪНУВАЛ...

Сънувал-несънувал първа среща
разделял-неразделял своя сън,
една любов на прага те посреща,
но истинската пак зове отвън

Умирал - неумирал с тайно слово,
измамван-неизмамван от жена,
ти може да се влюбиш пак отново,
но истинската само е една.

Загубил-незагубил чувство нежно,
намерил-ненамерил свой обет,
ти може да сънуваш нещо прежно,
но истинското да е там, напред.

Заричал-незаричал огън вечен,
издигал-неиздигал длан за мъст,
ти може на една да си обречен,
но друга да е истинския кръст.

Откривал-неоткривал радост жива,
очаквал-неочаквал, пял-непял...
И тъй - живота бавно си отива,
и взема туй, което ти е дал.

***

Една звезда над върховете мина
и изгоря в далечната тъма.
Hавярно горе - сред звездите сини
остана друга векове сама.

Сама - сред необятната вселена,
сама - сред върхове и късен дъжд.
И мислех си за тебе и за мене.
И колко страшно стана отведнъж.


[evala] [evala] [evala]

Дори да бягам с всички сили.. Загубила ли съм те, аз няма да мога да те стигна там където отиваш..  

Неактивен diadia

  • Новак
  • *
  • Публикации: 36
  • Добрата Фея
Re: Евтим Евтимов
« Отговор #49 -: Февруари 16, 2009, 22:49:05 pm »
Хълмът на Венера

При Венериния хълм - узряло! -
твойто лозе хубаво видях
да изгаря цялото ти тяло
и до зърно после го обрах.

Не оставих даже за магия,
нито за лекарство, и макар
да съм бил до вчера ракиджия,
днеска аз съм прокълнат винар.

Друго вино съм делил до вчера
с първите приятели до грам,
но това - от хълма на Венера -
аз започнах да го пия сам.

На самото лозе, без насита,
както казват - от зори до здрач...
Ако друг след мене го опита,
трябва да е по-добър пияч.
"Няма нищо по-голямо от малките неща...."

Неактивен gerundelka

  • Новак
  • *
  • Публикации: 10
Re: Евтим Евтимов
« Отговор #50 -: Юни 06, 2009, 17:56:43 pm »
Изричал-неизричал

Изричал-неизричал думи нежни,
измамван-неизмамван от жена,
сънуваш много срещи неизбежни,
но вечната за тебе е една.

Заричал-незаричал огън вечен,
издигал-неиздигал длан за мъст,
ти може на една да си обречен,
но друга да е твоа честен кръст.

И колкото да се разкъсваш строго,
накрая твоята душа призна -
жените за обичане са много,
но за разпятието е една.


Неактивен gerundelka

  • Новак
  • *
  • Публикации: 10
Re: Евтим Евтимов
« Отговор #51 -: Юни 06, 2009, 18:25:22 pm »
Манастир
на Веселин Маринов

За мене манастир си вече,
издигнат до небето синьо.
Сърцето мое се обрече
да пие само твое вино.

Аз чакам в тази нощ гореща,
опит от жажда за напивка,
да ме повикаш ти на среща
но пак отказваш ми с усмивка.

Любов греховна и безумно свята,
любов в гърдите ми напира.
Ако не ми отвориш ти вратата,
ще ти запаля манастира.

Неактивен gerundelka

  • Новак
  • *
  • Публикации: 10
Re: Евтим Евтимов
« Отговор #52 -: Юни 06, 2009, 18:25:49 pm »
Ти си любовта

Колко срещи, колко обич в тебе аз открих,
колко лудо вино аз от благи думи пих.
Колко дълго чаках само, моя вяро и измамо,
ти да дойдеш като стих.

Само тебе виках, само двете ти очи,
само песента за тебе в моя сън звучи.
Любовта е вечно млада, любовта е вечна клада,
и от щастие горчи...

Ти си любовта признай,
ти за двама ни поне.
И си любовта докрай –
днеска казваш да, а утре – не.

Колко силно влюбени дотук да сме били,
любовта поравно никога не се дели.
Знай, единия обича, малко повече обича
и до гроба го боли.

Неактивен gerundelka

  • Новак
  • *
  • Публикации: 10
Re: Евтим Евтимов
« Отговор #53 -: Юни 06, 2009, 18:26:11 pm »
***
Високо застани,
Над завист и обида,
Над земните сплетни,
Високо да те видя.

Над всичко днес бъди,
ти обич синеока.
Звездите са звезди,
защото са високо.

Неактивен gerundelka

  • Новак
  • *
  • Публикации: 10
Re: Евтим Евтимов
« Отговор #54 -: Юни 06, 2009, 18:26:46 pm »
Съновидение

Едва пошепнал – дявол да те вземе,
И изведнъж обзе ме нещо лудо.
От колко време, от колко време,
При мен е нямало такова чудо.

Бедрата ти – два златни водопада,
Над мене сякаш пасат от небето,
И моята душа, греховно млада,
Отвеждат някъде в небитието.

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Re: Евтим Евтимов
« Отговор #55 -: Август 30, 2009, 19:02:38 pm »
НЕЖНО ПОЛУДЯВАНЕ

Сладка лудост
е всяка любов
и за нея
лечение няма.
Нито ти,
нито аз съм готов
да избягам
от тази измама.

Знам, за други
света е готов
да открие
лечебница нова,
но за болни
от луда любов
не откри
даже силна отрова.
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...