Магьосническо :)

[ilusia]

В света ти аз съм някаква приумица измислена ,
на мислите порочни - рожба и светиня .
И в дома ти грях съм и икона златоуста ,
ликът ми гледаш го - целуваш не мен , а кръста.
И устните порочни , кърваво червени като месец ,
изгрял над полята с езическа песен напоени.
Ритуали и клади , отвари , слова ....
Колко далечно умира една не родена душа.
И ангел в крилете си се оплита , объркан ,
обезоражен ... пада след полет и дума
над скалист връх заскрежен ....

В живота ти , съм гостенин не чакан ,
очакван с векове ... Когато дойда , стене
дяволското ти сърце ... И проклинаш ме като
магьосница и "друга" зовеш ме с прокълнати имена ,
но отида ли си , гости идват .... носят болка и злина...
А вещицата аз - танцувам танц на самота , след толкова хора
разпиляна , за стон е жадна моята душа ...
И будна - не заспивам ... а в сънищата си над тебе бдя ,
спяща , а будувам над ангела с отсечени крила ....

И умората тъй никога не надделя , днеска страшна паст
разгръща ... И в мрак и жажда.... една утопия ме прегръща ,
че иконата целувайки - висяща на стената , когато брод
и път умувайки търсиш в светлината , може би ще съм ти нужна ...
.... когато светъл мрак примамлив целува ти косата ,
и лъже колко благост , кротост крие дъното на езерата .
Че от ери погубени и забравени вери , сред море от
езически и "праведни" изневери , може би оная ...
вещицата носеща злината... способна е понякога
и дава си душата ... пътя да преброди с теб извън гората....