Биография
Шекспир е роден на 23 април 1564 година в град Стратфорд на Ейвън. Баща му, Джон, е занаятчия и търговец, занимаващ се предимно с ръкавици и изделия от кожа. Майка му, Мари, е от благородническо семейство.
Без съмнение, Уилям учи в местното безплатно училище в Стратфорд от 1570 до 1580 година. Там той учи главно латинска реторика, логика и литература. На 28 ноември 1582 година, когато той е на 18 години, се оженва за Ан Хатауей — дъщерята на местен фермер, която е с 8 години по-възрастна от него. Те имат 3 деца, първото от което се ражда шест месеца след брака им и се казва Сузана. Две години по-късно (през 1585 г.) се раждат и близнаците Джудина и Хамнет. Хамнет е единственият син на Шекспир, но умира на 11 години (1596 г.). Има легенда, според която синът всъщност се е казвал Хамлет.
Времето между 1582 и 1592 е неясно, защото Шекспир не фигурира в никакви писмени документи. Предполага се, че през това време той работи като занаятчия, учител, в адвокатска кантора и като актьор в пътуваща трупа. През 1592 г. вече е част от театралния живот на Лондон.
Пиесите на Шекспир са традиционно органицирани в три групи: трагедии, комедии и исторически. Днес някои от пиесите (комедии) се категоризират и в два други дяла: романси и трагикомедии.
Пиеси[редактиране] Трагедии
Ромео и Жулиета (Romeo and Juliet)
Макбет (Macbeth)
Крал Лир (King Lear)
Хамлет (Hamlet)
Отело (Othello)
Тит Андроник (Titus Andronicus)
Юлий Цезар (Julius Caesar)
Антоний и Клеопатра (Antony and Cleopatra)
Кориолан (Coriolanus)
Троил и Кресида (Troilus and Cressida)
Тимон от Атина (Timon of Athens)
[редактиране] Комедии
Комедия от грешки (The Comedy of Errors)
Всичко е добре, когато свършва добре (All's Well That Ends Well)
Както ви се харесва (As You Like It)
Сън в лятна нощ (A Midsummer Night's Dream)
Много шум за нищо (Much Ado About Nothing)
Мяра за мяра (Measure for Measure)
Укротяване на опърничавата (Taming of the Shrew)
Дванайста нощ (Twelfth Night or What You Will)
Венецианският търговец (The Merchant of Venice)
Веселите уиндзорки (The Merry Wives of Windsor)
Напразни усилия на любовта (Love's Labour's Lost')
Двамата веронци (The Two Gentlemen of Verona)
Двамата знатни сродници (The Two Noble Kinsmen)
[редактиране] Романси
Бурята (The Tempest)
Перикъл (Pericles, Prince of Tyre)
Цимбелин (Cymbeline)
Зимна приказка (The Winter's Tale)
[редактиране] Исторически драми
Ричард III (Richard III)
Ричард II (Richard II)
Хенри VI, част 1 (Henry VI, part 1)
Хенри VI, част 2 (Henry VI, part 2)
Хенри VI, част 3 (Henry VI, part 3)
Хенри V (Henry V)
Хенри IV, част 1 (Henry IV, part 1)
Хенри IV, част 2 (Henry IV, part 2)
Хенри VIII (Henry VIII)
Крал Джон (King John)
[редактиране] Загубени пиеси
Love's Labour's Won (Победоносните усилия на любовта)
Cardenio (Карденио)
[редактиране] Апокрифни
Edmund Ironside (play) (Едмънд Храбрият)
Edward III (Едуард III)
Sir Thomas More (Сър Томас Мор)
[редактиране] Други
Sonnets (Сонети)
По-дълги стихотворения:
Venus and Adonis (Венера и Адонис)
The Rape of Lucrece (Похищението на Лукреция)
The Passionate Pilgrim (Влюбеният пилигрим)
The Phoenix and the Turtle (Фениксът и Гълъбът)
Сонет № 15
Когато гледам всяка твар зелена
как вехне, не оставяйки следи,
и как и ние - сенки върху сцена -
по заповед на тайните звезди
като растения за кратка слава
към слънцето ствол пускаме висок,
и как след време помен не остава
от буйствата на младия ни сок,
пред толкова нетрайност младостта ти
аз повече от всякога ценя,
предчувствайки как Времето ще прати
във черна нощ на чара ти деня.
И в битка с ненаситната му жажда
стихът ми нова младост ти присажда.
Сонет № 19
Смирявай, Време, тигровата паст
и плодната земя превръщай в камък,
лъва оставяй да ръмжи без власт
и феникса - да гине в своя пламък;
със този свой летеж-водовъртеж
печал и смях редувай всекичасно,
върши злодейства колкото си щеш,
освен едно, най-грозно и ужасно:
лика на моя мил със зъл резец
недей дълба, безжалостни тиране,
о, нека той за дивен образец
на бъдните човеци да остане.
Пък ако не, рушителю крилат,
стихът ми, знай, ще го опази млад!
Сонет № 66
Зова смъртта. До гърлото съм сит
заслугата да виждам просекиня,
и глупостта - в костюм със бисер шит,
и честността - удавена във тиня,
и простият език - немил-недраг,
и пъченето - признак за наука,
и чистото моминство - във бардак,
и почестите - пръскани наслука,
и нрава строг - покварен от властта,
и гордото достойнство - на заплата,
и творчеството - с вързани уста,
и правдата - във служба на лъжата.
Охотно с тази смрад се бих простил,
но как да те оставя, друже мил?
Сонет № 87
Прощавай, твърде скъп си ти за мене.
Аз връщам ти безценния залог.
Дългът ти до стотинка погасен е
със лихвите и в искания срок.
Ти даде ми се в дар по своя воля,
без аз да съм заслужил за това -
не мога безвъзмездно да те моля
да ми дадеш над себе си права.
Навярно подценил си се тогава
или случайно надценил си мен,
но явно няма как да продължава
контрактът ни, от грешка породен.
Сън беше всичко. Крал видях се в него.
Очи отварям - кралството ми де го?
Сонет № 146
Душа нещастна, ядко на плътта,
нападана от страсти денонощно,
защо гладуваш вътре в нищета,
а кичиш свойта къща тъй разкошно?
Защо се грижиш тъй за този дом,
нает за кратко и строен нездраво?
За себе си, душа, купувай, щом
наследник му е червеят по право!
Тъпчи се във ущърб на тази плът,
с която храним ний смъртта всеядна,
дордето тъй съсухри я гладът,
че заже тя, Смъртта, да свърши гладна.
Когато смърт Смъртта ни сподели,
завинаги безсмъртна ще си ти.
Сонет № 154
Веднъж Амур на меката поляна
заспал и своя факел изтървал:
рой девственици - жрици на Диана,
във своя целомъдрен ритуал
преминали край него и едната,
най-милата и прелестна от тях,
съгледала му факела в тревата,
откраднала го, тръпнеща от страх,
и хвърлила в течащ наблизо ручей,
така че той от неговия плам
целебен станал... Аз съм имал случай
да му опитам силата и знам:
уви, любовен плам душата сгрява,
но тя любовен плам не изстудява.
