според мене когато признаеш нечие качество на дадена личност, ти демонстрираш две свои лични качества. едното е способността да надраснеш егото си и да дадеш обективна оценка(което ако се загледате в хората около нас е изключително трудно нещо за адски много от тях) и второто е, увереност в собствената личност и липсна на комплекси.
понякога умни хора с комплекси умеят да се възхищават, за да правят добро впечатление... но се навлиза в дълбоки води....
евала, добре го каза ;) най-много се самоизтъкват комплексарите (в повечето случаи де), а ако си сигурен в себе си, не ти пречи да се възхищаваш на някого за качество, което ти притежаваш в по-малки количества. няма лошо - не може всички да сме съвършени във всяко едно отношение. и е важно да си го признаваме
Абсолютно съгласна съм и сега се сетих за един мой колега.
Той е сирак ,израсъл е в детски дом .Учудващо ,но не престава да се самоизтъква колко е способен да се справи с всяка работа .Все съм си мислела ,че децата израсли в домове ,са деца без самочувствие ,но не и той .Та от 100 думи ,99 са във възхвала на личноста му .За мен той е комплексар,но евала за едно негово качество :не престава да вярва че ще се справи със всичко в живота .Нещо ,което аз не притежавам понякога.Понякога се отчайвам въпреки че имам силите и възможностите да се справя. [confused]Той обаче не .Колкото е дребен ,толкова е силен духом .За което му казвам :Браво!Не мисля ,че съм се унижила като съм му го показала.За сметка на това ,аз пък притежавам други качества,които той няма.