Знаеш ли - изобщо не ме впечатляваш,
дори и с най-последна мода дрешки,
така че мила - ще ме извиняваш,
но хайде да не правим грешки.
Хайде всеки да си гледа пътя,
всеки в своята посока,
сблъсквал съм се много пъти,
опознал съм твоята порода.
Недей, не ми излизай с тия,
че си чудото на чудесата,
и зад вносни думи да се криеш,
пусто ти е във главата.
Както и да трепкаш с мигли,
устните си да прехапваш,
знам ги дребните интриги,
нищо ново не показваш.
Усещане събуждаш - празно,
прозрачност някаква във теб витае,
не се хаби, недей така напразно,
безсмислено е, но пък ти си знаеш.
Може и да кацне бръмбар,
да потърси нещо от цветче ти,
такъв неосъзнат, премръзнал,
дано го уловиш - успех ти.