" Лека нощ"
пак си казвам в тишина...
и сама на себе си , разказвам приказка ..
" Лека нощ"
пак дочувам в пустота...
и.. как да бъде лека... нощта ?
" Лека нощ"
а ти си с друга тая нощ прекрасна....
и чувам звук от арфа... като нежна ласка...
закъсняло-подранила.. под акордите на смърт ,
решила единствено да ме обича - само тя.
Последна е.. надежда и поквара...
" Лека нощ"...
кънти гласът ти не познат... и чудя се
кога и как... някой ще ме изведе от този ад...
" Лека нощ"
по-нещастна никога не съм била...
но нищо... лекичка ще е нощта...
С надеждата... една .... да каже някой...
" Лека нощ , любима..."
А може би една лъжа... и тая нощ всъщност е на сутринта ?
Последен спомен... тишина...
и в нея... последната болезнена истина...
Аз отново съм сама.... И никак не ще да е лека нощта...
