Довечера ще бъда
по-фалшива от всякога.
Ще се усмихвам фалшиво...
Ще се смея дори.
Няма да допускам в душата си
вече никого...Никога.
Ти ми стигаш..
Разбираш ли ?!
Ти ми стигаш , уви...
Ще си пия кафето с приятелки,
ще говорим за времето,
за любовта.
За онази- там ,
с очилата и минито,
и за този,
дето ме гледа някак по-така....
Ще говорим.
От смях ще се превивам...
Боже, колко забавна ще съм пак!
Ще ме питат
от какво съм толкова щастлива...
Само ти ще се чувстваш
пълен глупак...
Ще ме търсиш
в очите на другите, чуждите.
Ще сравняваш,
ще се нервиш,
ще те боли...
Ще ме забравяш за миг
в лепкавите им обятия.
С телата им ще се сливаш,
но за мен ще си мислиш ти.
После дълго ще се къпеш
и ще отмиваш
ръцете им, грима
и заучените думи на любов.
Ще репетираш
следващата свалка
и ...ще умираш.
За нашата неразумна,
нетленна любов.
А сега - сбогом!
До другото съмване,
до отрезвяващата болка,
до залеза на мойта кръв.
До тишината утре ,
разкъсала времето
на Преди да ме срещнеш ...
и ... След.
Тази вечер ще бъда много фалшива...
Фалшиво е всичко в моя хартиен свят.
Дай запалката...Нека гори и изстива!
Само пепел остава,
когато с гняв се обръщаш назад.
.