Опитомяване!...

[{dulgokoska}]

Отдавна те обичам като мъка,
толкова досадно в мен си ти,
че твоята изтъркала се кожа,
все по-малко в мислите личи...

обувките ти груби се разхождат
по зелената трева и ми се спи,
колко ти е нужно, за да можеш
да си тръгнеш по оглозганите дни...

Опитай се, а аз ще ти помогна,
вълшебна пръчица си купих за петак
и няколко причудливи рими
наизустих, признавам си, откак...

ръцете ми се дърпаха, щом влизаше
в дома на кротките овце
и в погледа ми появиха се искриците,
готови да опожарят кошари... две...

моята, където нощ след нощ
ти идваше - Вълкът - и ме ядеше...
и твоята... където горски пор
разиграваше ти нервите и често...

неиздържал на неговата миризма,
онази, що на твойто минало напомня,
прескачаше изгнилите дъски
и идваше да те завия с малко огън...

Та питам се... каква е твойта смелост...
Дали е горда /да я провокирам/...
Или пък си я пазиш за последно...
И внимателно трябва умът ми да подбира...

Как да ти обеся нрава животински?!...
Първичното у теб ме отвръщава...
В очите ти съзирам как убийствено...
Харесва ти да тъпчеш моята морава...

[vesselin]

Хубав стих,наистина! [lol] [lol] [lol]

[{dulgokoska}]

Благодаря, ама защо ми се смееш? [lol] [lol] [lol]
не знам защо е такъв... просто се... изроди Горкият!

[vesselin]

Тази усмивка е защото пишеш хубаво.Чел съм доста твои стихове .Имаш  много добър стил!

[{dulgokoska}]

олееееееее [oops] трогната съм...
сега ще имам и много добро самочувствие... предупреди в авиокомпаниите за опасна подвижда кула /вирнатият ми нос/