Времето е жестоко и студено
изпълнено с омраза тиха
последните си мечти продадох
и те са сега предадени
и се превръЩам отвътре в прах
сякаш сърцето и душата ми са свършени
и падам аз със своя грях
няма го красивия младежки трепет в мен
Суров студ шепти тиха песен
всичко се върти в някакав ритъм бесен
не виждам прав или грешен е света
със сигурност на самотата съм във плен.
човекът съм аз,а ти вечността
незаличима си ти във мойта душа
аз те искам до мен,надявам се и ти
та вземи ме със теб,ако трябва Ще пълзя
....и след години Ще се върнем отново
спомняйки си с усмивка и малко тъга,
и Ще видиш ,че ниЩо не е просто така
времето когато си някаде надалеч
се влачи толкова бавно,и става по-студено
и не мога да си обясня,
заЩо се чувствам по-стар,
и миг след това замръзвам и,
в някои прекрасен слънчев ден
земята с пръст покрива моите очи
леден полъх и вековна сивота
Е аз поживях,Щастлив може би
не всичко било е в моите ръце
успях ли да постигна неЩо,кажи
отговора е там,в приятелското сърце
а моето сърце за този шанс жадува
има ли смисъл какво дадох от празния джоб
ти можеш да кажеш,кое колко струва
Ще видя в сълзите падаЩи на моя гроб
нещо такова е, малко го попромених ,защото е много трудно да се състави изречение ако използвам директен превод 1:1
