Автор Тема: Унижението и дали ние сме жертва или съдник...  (Прочетена 1123 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Penemue

  • Гост
"Упорито се стараем да угодим на хората, които ни обичат - на мама и татко, на по-големите братя и сестри, на свещени­ците и на учителите. Опитвайки се да бъдем доста­тъчно добри за тях, ние си създаваме представа за съвършенството, но не отговаряме на тази престава. Никога няма да бъдем съвършени от тази гледна точка. Никога!
Тъй като не сме съвършени, ние отхвърляме самите себе си. Равнището на самоотхвърляне зависи от това колко добре са успели възрастните да разрушат наша­та цялостност. След опитомяването вече не става въпрос за това дали си достатъчно добър за някой друг. Ние не сме достатъчно добри за себе си, защото не отговаряме на собствената си представа за съвършенство. Не можем да си простим, че не сме онова, което же­лаем да бъдем, или по-скоро онова, което вярваме, че трябва да бъдем. Не можем да си простим, че не сме сьвършени.
Знаем, че не сме онова, което вярваме, че трябва да бъдем, и затова се чувстваме фалшиви, разочаровани и безчестни. Опитваме се да се скрием и играем роля. В резултат се чувстваме неавтентични и носим социал­ни маски, за да попречим да другите да го забележат. Ужасно се боим да не би някой да забележи, че не сме онова, на което се правим. Преценяваме и другите съг­ласно представата си за съвършенство и, съвсем естес­твено, те също не отговарят на очакванията ни.
Унижаваме се само за да угодим на околните. Дори вредим на физическите си тела само и само да бъдем приети от другите. Виждаме младежи, които взимат наркотици, за да не бъдат отхвърлени от връстници­те си. Те не разбират, че проблемът е в собственото им самоотхвърляне. Отхвърлят себе си, защото не са онова, на което се правят. Искат да бъдат някакви, но не са, и затова се срамуват и се чувстват виновни. Хо­рата непрестанно се самонаказват, защото не са онова, което вярват, че трябва да бъдат. Самоизмъчват се и предизвикват и другите да ги измъчват.
Но никой не ни измъчва така, както се измъчваме са­мите ние и именно Съдникът, жертвата и системата от вярвания ни принуждават да го правим. Да, има хора, които казват, че съпругът, съпругата, майка им или баща им ги е малтретирал, но вие знаете, че ние малтретираме себе си много повече. Вътрешният ни съ­дия е най-лошият от всички съдии. Ако направим греш­ка пред хората, опитваме се да я отречем и прикрием. Но щом останем сами, Съдникът се изправя в цялата си сила, чувството за вина става нетърпимо и ние се чув­стваме ужасно глупави, лоши или жалки.
Никой в живота ви не ви е унижавал повече, откол­кото сте се унижавали сами. И границата на самоунижението ви е точно границата на унижението, което ще търпите от някой друг. Ако някой ви унижава малко по­вече, отколкото се унижавате сами, вероятно ще го на­пуснете. Но ако ви унижава малко по-малко, отколкото се унижавате сами, вероятно ще продължите връзката и ще търпите до безкрай.
Ако стигате до крайности в самоунижението, може дори да търпите някой, който ви бие, оскърбява и се държи с вас като с отрепка. Защо? Защото вътрешно си казвате: „Аз го заслужавам. Този човек ми прави услу­га като е с мен. Не заслужавам любов и уважение. Не съм достатъчно добър".
Имаме нужда да бъдем приемани и обичани от други­те, но не можем да приемем и обичаме себе си. Колкото по-голяма е любовта ни към самите нас, толкова по-мал­ко ще се самоизмъчваме. Самоизмъчването идва от самоотхвърлянето, а самоотхвърлянето - от предста­вата ни за съвършенството и непостижимостта на този идеал. Представата ни за съвършенство е причина и да се самоотхвърляме и да не приемаме и себе си, и другите такива, каквито са."



Това е извадка от една моя любима книжка .. дано ви накефи ..








Неактивен boginqta_

  • boginqta_
  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2001
  • Пол: Жена
  • Обичам да пуша, по малко да пия...:D
Re: Унижението и дали ние сме жертва или съдник...
« Отговор #1 -: Март 07, 2007, 23:29:34 pm »
лол..има някои вярни неща, но с повечето не съм съгласна, макар, че са добре изказани...

коя е тази книжка ? и на кого ?
"Може ли разстоянието наистина да те раздели от приятелите ти... Ако искаш да си с някого, когото обичаш, не си ли вече там при него?" Ричард Бах

Неактивен ivorysoul

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2478
  • Пол: Жена
  • No one is an island
Re: Унижението и дали ние сме жертва или съдник...
« Отговор #2 -: Март 08, 2007, 12:40:34 pm »
струва ми се прекалено крайно цялото това самоунижение и самоотхвърляне, а другата крайност ми изглежда още по-страшна:Р балансът ще да е някъде по средата
Let your soul be your pilot

Penemue

  • Гост
Re: Унижението и дали ние сме жертва или съдник...
« Отговор #3 -: Март 08, 2007, 15:53:48 pm »
А не може ли да ми обясните кое не ви харесва и защо .. все пак уж в тази категория има мисли над мнения ... опитвам се да се поуча от другите ..

Неактивен repi-s-lychec

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1060
  • Her shadow plays in the shape of a man's desire...
Re: Унижението и дали ние сме жертва или съдник...
« Отговор #4 -: Март 09, 2007, 12:14:49 pm »
Доста време ще ми отнеме да изброя всички неща, с които не съм съгласна и да се обоснова, като разбира се не претендирам да съм права, но поне за себе си го разбирам така.
Всеки си има свои представи за това какъв трябва да бъде и тежко и горко му, ако някога остане напълно доволен от това, което е. В откъса доста се говори да "самоизмъчване" за това, че не можеш да си това, което искаш да си. НЕ виждам как жив човек може да спре на ИСКА, каквото и да има. И ако има човек, който нищо не иска, той или е умрял физически, или е умрял духовно. Не приемам, че желанието да се развиваш е тъждествено със самоизмъчването. Или ако е, значи понятието "мъчение" трябва да има доста странно съдържание.
Никой не се ражда научен. Никой не остава неповлиян от хората и събитията около него - родители, приятели, учители, ако щете и радиоговорители... Имаше една тема за това как се формира личност, та не виждам как личност може да се формира от самосебеси и за това не разбирам иронията на автора на откъса. Като цяло не съм съгласна с леко осъдителния му тон към вече споменатото "самоизмъчване", което си е чиста проба развитие. Всяко развитие има своите предпоставки и поводи, цели и средства и т.н.
Всеки търси своето място в живота, извървява някакъв път към това място. Рядко това е правилният път. Но пък какво всъщност е правилно и какво е грешно? Малко повърхносно е да кажеш "Грешно е детето да взема дрога", да, не е правилно, но никога не знаеш какво става след това с детето, вземало дрога, а ако знаеш, поне трябва да имаш предвид, че с не всички деца, вземали дрога става така. Не винаги по утрото можеш да познаеш какъв ще е денят. За това прекаленото категоризиране и абсолютизиране е излишно.

Никой в живота ви не ви е унижавал повече, откол­кото сте се унижавали сами. И границата на самоунижението ви е точно границата на унижението, което ще търпите от някой друг. Ако някой ви унижава малко по­вече, отколкото се унижавате сами, вероятно ще го на­пуснете. Но ако ви унижава малко по-малко, отколкото се унижавате сами, вероятно ще продължите връзката и ще търпите до безкрай.

А ей с това съм най-несъгласна. Да приравниш развитието със самоизмъчването иди дойди, ама любовта да е пропорция от унижението, което получаваш си е направо абсурдно. На 100%.
Хубаво е на кажеш кой е авторът и коя е книгата, за да го погледнем като цяло.
Простите удоволствия са последно убежище за сложни натури

Penemue

  • Гост
Re: Унижението и дали ние сме жертва или съдник...
« Отговор #5 -: Март 10, 2007, 16:53:03 pm »
За първата част от изказването ти - браво .. но не за това става дума .. или поне не по този начин ..
Никой не отрича саморазвитието, но ако го искаш ти .. в откъса става дума за наложеното развитие .. нещо като .. .4 поколения лекари искат сина им да е лекар ... а той иска да е .. знам ли .. адвокат .. примерно .. и този човек се бъхта там 7 години да е най-добрия заради мама и тати и баба и дядо и домочадието ... и е най-добрия .. но не се чувства най-добрия .. защото не е най-добрия за себе си ... защото "идеала" за това какъв е той му е наложен отвън, а не е процес на саморазвиетие ... обяснявам калпаво, но .. дано поне малко ме разбереш ..

А относно унижението .. според мен човек сам си знае границите, подсъзнателно .. и с 300 коня да го теглят нанякъде, той ще каже " не ", ако не е готов .. в смисъл такъв, че винаги във всяко нещо се стига до повратна точка, където нещата стават взривоопасни .. и това не е само в любовта .. и тази точка ти решаваш къде е .. и ти по един или друг начин си стигал дотам, но си стигал .. нещо като краен предел ..



Неактивен repi-s-lychec

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1060
  • Her shadow plays in the shape of a man's desire...
Re: Унижението и дали ние сме жертва или съдник...
« Отговор #6 -: Март 10, 2007, 19:16:46 pm »
Всеки разбира нещата по различен начин...
Простите удоволствия са последно убежище за сложни натури