Повярвай ми, думите говорят доста. И както се пееше в някаква песен, трябва да си затвориш очите, за да видиш. Имам сравнително точна преценка за хората. Хубавото в тоя форум, а и като цяло в интернет пространството е, че не ми се налага да бъда сдържана. Не, че на живо нямам смелостта да казвам какво мисля. Нямам против и обратното - да ми казват какво мислят за мен, ако е лошо - още по-забавно. Мога да изредя точни причини, поради които не харесвам теб или когото и да е, както и нещата, които харесвам у някого, защото нещата не са само бели, или черни.
Та ако искаш да си вадиш поука - можеше да зачетеш написаното от хората с аватари на кучета. Доста грубоватичко поднесено, но като цяло и доста вярно. Ти сам знаеш какъв си. И сам знаеш какъв казваш, че си. Не мисли, че понеже някой не те вижда и определено не получава особено точна информация от теб за теб, не може да разбере какъв всъщност си. Ти си тръстиката от китайската поговорка, че тръстиката се вее, накъдето задуха вятъра. Но понеже тръстиката е захарна, та затуй на хората не им пука особено за постоянството й. Като цяло наистина си противоречиш, ту си извисен романтик, ту прагматик, ту идеалист, ту циник. Според това кое би прозвучало сладко.
Някъде имаше една тема пусната от мен, за т.нар. attention whores. Ти си точно от тая категория ценители на опаковки, които сами всъщност се опаковат в красиво целуфанче, за да се намери кой да ги вземе. И понеже под целуфанчето няма кой знае какво, но целуфанчето е красивичко, го оставят докато не се излъже да го вземе друг.
Не си нито грозен, нито тъп, дори може да се каже, че имаш известен усет към естетичното. Защото все пак умееш да привличаш вниманието на други ценители на опаковки, или на такива, които още не са осъзнали, че търсят съдържание. Въпросът е кога точно ще добиеш това съдържание? Кога ще започнеш гледайки се в огледалото да виждаш и образите около теб? Кога ще събереш смелостта да дадеш вярна преценка за себе си на околните? Защото е много по-болезнено те сами да откриват недостатъците ти, отколкото поначало да ги приемат като част от теб.
И ако един ден те питат ти кой си и ти им кажеш "един махленски олигофрен", а те да го разберат като " някакъв готин тип", а не се получи обратното, тогава ще разбереш колко е приятно да си на ти с пороците и слабите си страни.
