Ще се удавя в чашата с кафе.
Днес мислите ми са направо луди.
Сърцето ми - сърцето на дете
отново се оплете в куп заблуди.
От пясък замъци си знам, не се строят,
но все опитвах да го построя. Не мога!
До песъчинка рухна,като стъклен свят.
За кой се мислех?...Дъщеря на Бога?!
Очите ми са пълни с пясък и сълзят.
Направо с глас ще ревна...Хайде стига!
Такава лудост боговете ще простят.
Животът ми разтворена е книга.
И вместо да се давя,ще е по-добре
кафето да изпия, че изстина.
Изрязах замък от студеното сърце,
което ми остави и замина.