Стъпките ти последни замита вятърът,
от клоните капе заледена печал.
Затворени са прозорците на душата,
отиде си нещо, някак тихо, без жал.
С премръзнали пръсти рисувам слънчице
по стъклото заскрежено и много боли
от този допир до нещо изстинало,
даде ми го,а после си го взе. Не прости...
Душата ти е нетърпимо ледена
и колко пъти наранява ме с нея ти.
Време беше да си я вземеш. Късно е.
Нищо, че споменът за тебе още кърви.
Ще разтворя прозорците на душата си.
И нека всичко твое от там излети.
Пада първи сняг. Днес съм луда за връзване.
В Ледената кралица превърна ме ти.