И тишина и ...

[val_kardanov]

И тишина, и мъка, и още празнота,
Обречен и изхвърлен, орисница-съдба,
Боли, кърви ранена от огнени стрели,
Душата ми, сърцето, вени прерязани,
Дими и тлее, изгоряла, но още топли,
Гнездо и къща или пристан, а тихи вопли
Са пътен знак за твоя изстрел, те са мишена
За страх и ужас и за болка, черна гангрена,
Изстива, бавно се покрива със леден скреж,
Уютно място се превръща във груб строеж,
Последен полъх, нищо свято и само грях,
Оставам тук завинаги, потънал в прах ...

[Durzost]

Ще седиш тъй? До зори ?
Отвори очи и погледни ме,
Виждал ли си как страст гори?
Не мисля, че тъга е твое име,
Вземи ме на ръце, не се предавай,
Недей ме пускай, аз съм твоят грях,
Да,аз съм жива, вечна, не забравяй,
Със мойте устни, ще избърша този прах ...

[Gentiana]

Готически фрагменти??
Почакай, стой, това
е в сферата на моите среднощни писмена.
Едва ли е заразно.
Едва ли, но ...кой знай...
Като чета, направо мирише ми на край.
Аз няма да те стрелям.
Мишена ти не си.
Пред погледа се стеле
завеса от лъжи.
Ще я разкъсам с пръсти,
по-твърди от метал.
За нещо непочтено
не ми е никак жал.
Ще те издърпам грубо
от този унес твой,
от тясната коруба
наречена Застой.
Праха ти ще изтрия
и лунна светлина
душата ще обвие
с неземна красота.
И стига пораженство,
и думи с чер нюанс.
Минута на блаженство.
Забавен декаданс.

[val_kardanov]

ще ме издърпаш,от коруба, грубо при това,
аз искам леко, нежно и с истински слова,
не искам тази сила и пръсти от метал,
сънувах че си с рокля, и мек и дълъг шал,
нали пък е студено, да ни постопли той,
не се страхувай, влизай, на прага ти не стой  ...

[Gentiana]

По рокли си не падам,...
но щом това е сън,
съгласна съм и няма
да мръзна в мрака вън.
Да бъде, както искаш-
вратата отвори,
с усмивка, с пръсти нежни,
с копнеж ме докосни.
Под тази тънка рокля,
замръзнах май. Почти.
Камина, вино, свещи...,
вечеря...Аз и ти.
И нека светлината
на бледата Луна,
да посребри стъклата.
Нощта е за това
да се споделя нежно.
Тръпчива топлина.
Една красива среща...
На сън...
Не ни буди,Тъга!

[vesselin]

Страшно сте добри!

[nejno_angel4e]

  невероятни сте, просто немам думи!

[val_kardanov]

и аз не я обичам - връхна дреха,
то по добре без нея, по бельо,
което тихо, нежно и полека,
ще сваляме със музика, вино,
ще сваляме, с ръце, със устни, със зъби,
танцувайки, без чувство на вина,
докато имаш време, ти люби,
под погледа на страстната луна ...

[Gentiana]

Луната...Тя от свян заруменяла
зад облак ще се скрие. Може би.
Дълбока нощ на прага ще се стеле.
Ще ни обгръща.Тихо музиката ще сълзи
по кожата ти - топла, нежна, бяла...
Къде е твоята, къде е моя...аз не знам.
Захвърлен е на прага, смачкан шала.
Потъвам в погледа ти - тих, от страст пиян
и всичките, тревожните въпроси -
забравям ги...Без думи, без душа,
на твойте чувства белезите нося
и няма смисъл да ми казваш, че греша.

 

[val_kardanov]

не съм аз този, който казва, че си грешна,
особено в дълбока нощ, ако не спим,
и никога не си била ми смешна,
момиче си, жена, човек любим,
недей да разсъждаваш за греха ти,
за всичко е виновна тя - Съдбата,
и нека шалът там до сутринта лежи,
и само нежен стон разкъсва тишината ...

[Gentiana]

Не казваш... Как се шепне с тези устни
напукани от страст - пустинна жега?
И няма начин тез прегръдки да изпуснеш-
горещи като в ада. Тръпнеш в нега
и дъх във дъх рисуват арабески-
дали са писмена или молитви,
да разгадая никак не е лесно,
а май дори не съм и любопитна.
И щом Съдбата ни е грешницата нежна,
над нас като завеса да се спусне
и да се случи всичко неизбежно,
докато слънчев лъч в стъклото хладно блъсне
сияйното си, бледозлатно чело
и озари с усмивка теб... и мене.
Усмихваш се и ти , с любов, несмело,
а нещо вътре в двама още стене.

[val_kardanov]

не още стене, а отново се събужда,
и връща ни във унес, горещ транс,
дори и погледът ми вече те възбужда,
над нас да надделее нощта няма шанс,
усмихвам се, във кратките моменти на умора,
докосвам кожата, бедрата, раменете,
единствена ... сред милиони хора,
кълбо от грях, когато ме държиш в ръцете,
небесен ангел, с всичка нежност на света,
отново вик, и тялото извито страстно стене,
след малко ще ни вдигне сутринта,
да озари с усмивка теб... и мене ...

[Gentiana]

Небесен ангел...или демон - все едно.
Отдаденост - всецяла, безгранична.
Олтар е вече тясното легло...
Религия за двама. Много лична.
И нежност , във която се удавят
последните прашинки страх и грях.
Следи от нокти върху кожата остават,
а в погледа ти блика звънък смях.
На ручей той прилича-чист, планински.
Обичам да го слушам...  С часове.
И тази нежност в дланите - детинска.
Обичам те... с душата на дете.

[Gentiana]

http://www.youtube.com/watch?v=m0izTPgM4Vk
...

[Durzost]

https://www.youtube.com/watch?v=3Y-J7sBT_no