Повишената тревожност при общуване – заболяване или индивидуална особеност?
Как да се справим с нея?
д-р М.Николова
Страхът от общуване загнездил се дълбоко в душата ми отново напомня за себе си... Поредната среща на класа ще се състои след седмица. Искаше ми се да ги видя след толкова години, но отново ще откажа. Как ли ще изглеждам в очите на бившите съученици… Винаги съм бил странник за тях, а сега вероятно и неудачник – нито професията ми значима, нито доходите… пък и с тази побеляла и пооредяла коса… - не. Само при мисълта за погледите вперени в мен ме облива студена пот…
Всеки от нас, поне веднъж в живота си е изпитвал тревога и напрежение в различни ситуации свързани с общуването. Обикновено това са ситуации носещи потенциалната „опасност” да бъдем оценявани, сравнявани, избирани. Социалната тревожност е едновременно свързана с голямото желание да направим добро впечатление и чувството на несигурност, че това наистина ще стане, т.е. със страха, да не бъдем отхвърлени.
Социалната фобия е едно от най-разпространените тревожни разстройства сред населението. В популациите на Северна Америка и Западна Европа, приблизително 10% от населението в даден момент от живота си е имало явни симптоми на това състояние.
Установено е, че 3-13% от хората в общата популация в определен период от живота си са изпитвали тревога, свързана с представянето си пред група. Процентът на хората, които страдат от социална фобия през целия си живот се колебае между 1-2,5%. Изследванията показват, че около 90% от интервюираните са отговорили утвърдително на въпроса дали са се чувствали плахи и неуверени в повече от една социална ситуация по някое време през живота си, а 30-40 % са определили себе си като срамежливи и към настоящия момент.
Страхът, тревожността и фобията представляват състояния на възбуда, които възникват, когато човек осъзнава липсата на сила или способност да се справи в някаква “заплашителна” ситуация. Те протичат със сходни промени във физиологичното и психоемоционално състояние. Симптомите са сходни с тези при останалите тревожни разстройства и се подразделят на вегетативни (телесни), поведенчески, емоционални и когнитивни.
Чувството на несигурност, което ни обзема, нерядко може да предхожда с дни и часове самото събитие и често е свързано с редица телесни прояви (тремор на ръцете или гласа, изчервяване или пребледняване, заекване, изпотяване, гадене, чувство за скованост или омекване на краката и т.н.), които се проявяват не само в проблемната ситуация, но дори при мисълта за нея. Този вид преживявания ни карат да се опитваме по всякакъв начин да избягваме ситуациите, които създават подобни усещания. За социална фобия говорим, когато тези моменти са свързани с общуването ни с другите.
Ситуациите, в които се проявяват симптомите на социална тревожност са най-разнообразни. Общото за тях е, че са ситуации на социално участие, при които човек е активно, внимателно и подробно наблюдаван и поради това съществува възможност да бъде подложен на критика, т.е. в основата на това състояние стои страха от негативна оценка или отхвърляне от страна на другите. Опасенията пораждащи повишена тревожност са разнообразни.. Някои хора се притесняват от външния си вид или облекло, други смятат, че изглеждат в очите на околните глупави и непохватни, за трети тревогата е породена от възможността за провал и вероятни подигравки в конкретна ситуация на общуване, но независимо от разнообразието им, във всички тях водеща е очакваната негативна оценка от страна на околните. Опасението, че другите задължително ще открият нещо нередно в поведението, външния вид, представянето и т.н. За част от хората с повишена социална тревожност и фобия плашещи са последствията от социалните контакти като цяло, за други, тревожно е несъответствието между представата им за собствена значимост и мнението на околните за тях. Обобщавайки всичко посочено по-горе бихме могли да кажем, че основен симптом на повишената социална тревожност и социалната фобия е силен и устойчив във времето страх от изпадане в неудобно положение и унижение на обществени места (в социални ситуации). Тревогата се усеща също така и при предвиждане на възможността за попадане в такава ситуация. Социалната фобия може да е фокусирана върху единични аспекти на социалното участие, такива като говорене, ядене или писане пред публика (попълване на квитанции и други документи), посещение на обществена тоалетна и т.н., но по-често тя се проявява в повече от една специфична ситуация на общуване. Обикновено тези състояния са придружени от понижена себеоценка, натраплив стремеж към съвършенство и страх от критика. Избягващото поведение по отношение на проблемните ситуации в някои случаи може да доведе до почти пълна социална изолация.
Фина и нерядко трудна за поставяне е границата между повишената социална тревожност и социалната фобия. Обикновено споменатите по-горе симптоми са по-леко изразени и тогава е уместно да говорим за симптоми на социална тревожност. Белезите на тази тревожност са нормална проява в определени, специфични ситуации на публична изява. Те помагат човек да се мобилизира за успешно представяне, но когато са по-силно изразени го възпрепятстват.
Съществуват и индивидуални особености на проява на тази тревожност. Някои хора със социална фобия се чувстват по-комфортно, когато се изявяват (напр. говорят) пред непозната публика и стават тревожни в по-близка среда; докато други се чувстват добре, когато се представят пред хора, чиито реакции познават добре, но имат затруднение при установяване на нови контакти.
Някои от хората, страдащи от социална фобия, за облекчаване на симптомите на тревожност, приемат алкохол, а нерядко това води и до злоупотреба с него, която е по-разпространена сред тях в сравнение с общата популация
Най-често страхът от общуване и свързаните с него поведенчески отклонения възникват между 15 и 20 годишна възраст, но често хората, които имат такива проблеми в юношеството, споделят, че са били срамежливи от много по-ранна възраст и са предпочитали като деца да избягват срещи с непознати или слабо познати хора, като тревожността им се е усилвала пропорционално на социалната принуда за общуване. Повишената социална тревожност и фобия могат да се проявят с еднаква честота както при мъжете, така и при жените, независимо от тяхното образование и занимания. Домакинята може да се тревожи, че не е в състояние да общува с учителите на своите деца, ръководителят - да се вълнува от предстоящия разговор със сътрудниците си, а учителят да се бои от срещата с родителите на децата, които обучава.
Различни теоретични парадигми се опитват да намерят обяснение за възникването на симптомите на социална фобия. Според една от тях - “теорията за имитация” - детето имитира подобното поведение на родителите си. Друга теория предполага ограничение в развитието на социални навици – ако човек не знае, как да се държи в една или друга ситуация, това може да доведе до повишена тревожност. Не на последно място, роля играе свръхопеката в детството или недостатъчната любов при възпитанието на детето. Установено е, също така, че наследственото предразположение към по-силно изразена базисна тревожност също може да бъде важен фактор във възникване на това разстройство. Според когнитивната теория, емоционалните проблеми възникват от начина, по който човек възприема и интерпретира реалността. Хората се разстройват не от събитията и ситуациите, които възникват, а от личното значение, което те им придават. Когато значението е негативно, резултатът е негативна емоция. Едно и също събитие има различни значения за отделните хора (или дори за един и същ човек, при различни обстоятелства). Във всекидневието има множество ситуации, които са потенциално опасни, а тревожните индивиди обикновено надценяват опасността. При разгръщането на симптомите на социална фобия, в конкретната социална ситуация, възприемана като застрашаваща, възникват поредица от негативни автоматични мисли, които пораждат бързи негативни емоционални отговори (тревога, страх, ужас), които от своя страна обуславят интензивни вегетативни (телесни) прояви на страх (треперене, сърцебиене и т.н.), а те от своя страна са придружени от интензивни поведенчески реакции (бягство, вцепеняване, заекване и т.н.).
Какви са последиците от повишената социална тревожност и социалната фобия? Най-общо, тези състояния ограничават контактите и изявите пред публика, а публика се явяват съучениците в класа, състудентите в групата, колегите… Публика са и представителите на противоположния пол… Изследванията показват, че хората със социална фобия са по-самотни, те рядко отбелязват празниците, имат по-малък шанс да встъпят в брак. Често възникват проблеми по време на образованието им, тъй като страхът от изява пред групата и публичните изказвания пречат на учебния процес и могат да доведат да неговото прекратяване. При тези хора се наблюдава и известна безперспективност в кариерното израстване. На работа, хората със социални фобии странят от колектива, стараят се да сведат до минимум риска от привличане на вниманието на околните към себе си при което не рядко добрата им работа остава недооценена.
Какви са начините за преодоляване на повишената социална тревожност и социалната фобия? Изследванията показват, че най-ефективно се явява съчетанието на медикаментозна с психотерапия. Медикаментозното лечение включва прилагане на антидепресанти от различни групи, които повлияват в дългосрочен план тревожността и ниската себеоценка и транквилизатори (бензодиазепини - медикаменти подобни по химичната си структура на диазепама), които повлияват бързо и ефективно инцидентно настъпилите страх и тревожност. Не се препоръчва транквилизаторите да бъдат използвани за дългосрочно лечение, тъй като съществува опасност от развитие на зависимост към тях. Тези медикаменти е необходимо да бъдат изписани от психиатър, след провеждане на консултация и определяне на индивидуална, адекватната, медикаментозна комбинация, дозировка и схема на лечение, както и осигуряване на дългосрочно проследяване на симптомите и повлияването им.
Психотерапевтичните подходи се фокусират основно върху психологичните причини за възникване на социалната фобия и са свързани с дългосрочна работа с психотерапевт. Различни психотерапевтични направления дават възможност за справяне със социалната фобия – психодинамични, когнитивно-поведенчески, фамилни, групови и т.н., но като цяло започвайки психологична работа, е необходимо да се приеме, че “излекуването” няма да стане мигновено и магически, а ще е необходимо време, през което да се изследват и разберат проблемите и постепенно страдащият да се научи да се справя с тях.
Най-популярна с успехите си по отношение на социалната фобия, е когнитивно-поведенческата терапия. Тя е фокусирана основно върху работа с негативните автоматични мисли и възприятия, които обуславят тревогата и избягващото поведение, както и върху специфичното обучение в социални умения и формирането на алтернативни стратегии за справяне в различни ситуации.
В началото на терапията трябва да се определи кое се явява причина за тези симптоми и какво ги поддържа. С течение на времето между посещенията, пациентът изпълнява домашни задания, които постепенно стъпка след стъпка, се усложняват. В поведенческата терапия на социалната фобия се отделят три важни елемента:
А. Работа с предизвикващите тревога мисли
Б. Изработване на социални навици
В. Преодоляване на отчуждението
Тези три елемента, могат да се комбинират, или да се използват независимо един от друг.
А. Работа с предизвикващите тревога мисли.
Първата стъпка е проследяване на негативните мисли (“Сигурен съм, че ще се разтреперя” или “Ще ме помислят за …..” или “”Ужасно ще е ако не му се харесам”). Проследява се дали тези мисли отговарят на действителното положение на нещата. По възможност те се трансформират в по-реалистични и често стават позитивни.
Б. Придобиване на социални навици
Доказано е, че при болшинството от страдащите от социална фобия, тревогата се дължи на недостатък на определени социални навици. Рискът да се окажем неразбрани е по-висок, когато човек не може да започне разговор или да откаже в отговор на молба. Придобиването на социални навици обикновено се провежда в условията на група, където в ролеви игри се моделират, обсъждат и разиграват едни или други социални ситуации.
В. Преодоляване на отчуждението
Поведенческата терапия не може да бъде успешна, докато не се преодолее отчуждението. Високоефективни в това направление са “упражненията за разкриване”, особено в тези ситуации, които провокират тревога. Обикновено се започва с по-прости ситуации и постепенно се усложняват. Пациентите например, могат да отидат на парти, да върнат в магазина негодна стока, да излязат на кафе. Към следващите ситуации те подхождат с по-голямо чувство на увереност в себе си.
Елемент на поведенческата терапия на тревогата и фобията е и използването на упражнения за разпускане и релаксация. Това намалява физическото напрежение и прави изпълнението на другите упражнения по - лесно.
Важен момент при изпълнение на тези елемента на терапия се явява отговорността, която пациента поема за тяхното изпълнение. При това, той трябва да си води “Работна тетрадка”, да я чете и прави съответни изводи, като по този начин се фокусира върху преодоляването на негативните моменти. Това може да доведе до периоди на униние и дори до усилване на негативните симптоми, които преминават с появата на първите положителни резултати от терапията.
Често на пациента се налага да изпълнява упражнения, които на първо време предизвикват у него вълнение и тревога. За това се необходими много сили и енергия., но колкото повече енергия губи за изпълнение на упражненията, толкова по-голяма полза има от тях. Много хора анализират своето минало, опитват се да намерят причини за възникването на социалната фобия, но изследванията показват, че е по-добре енергията и усилията да се влагат в изпълнение на практически задачи за преодоляването й.
Литература: Социальная фобия. Путь преодоления.The World Psychiatry Association J.W. Beek
Social Phobia The American Institute for Cognitive Therapy
Social Anxiety Disorder MentalHealthCME.com
Социалната фобия
или ...
По-добре да избягам, отколкото да разбера какво мислят за мен !
Автор: Д-р Ирина Лазарова
...Сцената, светлините, тишината, очакването, собственият ти изкуствен глас, звучащ нелепо и смешно, пулсът в гърлото, пресъхналите устни, задъхването, изгарящата руменина, хаосът в главата...лица, лица, лица...стаената насмешка...присъдата...
Всеки от нас, в ежедневието си, има своите малки и големи сцени и всеки има нужда публиката му да бъде добронамерена и приемаща...е, най-добре би било – ликуваща...от изпяването на песничка за 8-март, през тягостнто изпитване „на дъската”, през купоните, на които си в центъра на вниманието, до сериозните изпити, конкурси, публични доклади и презентаци...На всеки е позната тревогата, вълнението, задушаващата несигурност от това какво ще си помислят другите и дали съответното представяне няма да се превърне в най-грандиозния и окончателен житейски провал...
Какво е социална фобия?
Почти всеки, поне веднъж в живота с е изпитвал тревога и напрежение в различни социални ситуации, обикновено свързани с общуване и носещи потенциалната „опасност” човек да бъде преценяван, сравняван, избиран и т.н. Социалната тревожност е едновременно свързана с огромното старание да направим добро впечатление и ужасната ни несигурност, че това наистина ще стане, т.е. със страхове, че ще бъдем отхвърлени.
Тези страхове не рядко могат да предхождат с дни и часове самото събитие и да са свързани с интнзивни телесни прояви (треперене на ръцете или гласа, внезапно изчервяване, заекване, изпотяване, прилошаване, сковаване, подкосяване на краката и т.н.), които се проявяват в самата проблемна ситуация, но и само при представата за нея. Този вид преживяваня карат хората да се опитват по всякакъв начин да избягват участието си в будещите страх от отхвърляне ситуации – тогава говорим за социална фобия.
Не всички хора със симптоми на социална фобия имат едни и същи страхове. Някой се страхуват, че ще ги помислят за грозни или зле облечени, други смятат, че изглеждат в очите на околните глупави, непохватни и срамежливи, а трети са убедени, че хората в конкретните социални ситуации само ги дебнат за да се изложат и провалят в нещо, за да може след това да им се подиграват. Но така или иначе страдащите от социална фобия, предполагат негативно мнение за себе си от страна на околните – очакват, че те непремнно ще забележат нещо лошо в поведението им, външния вид, представянето и т.н. Една част от хората със социална фобия се страхуват предимно от последствията, свързани със социалните контакти и социалното участие въобще – те често казват за себе си:”...аз не обичам да съм център на внмание; няма да се справя; по-добре друг да каже вместо мен...” и т.н. За други пък, е по-важно представата им за собствена значимост да съвпада с мнението на околните: „...ако се изчервя, влизаки в кабинета, те веднага ще си помислят, че съм някоя тъпа и срамежлива и няма да погледнат на мен сериозно...; ако сбъркам и един тон по време на концерта, те ще си помислят, че съм посредствен мзикант...”
Социалната фобия и псхиатричните класификации
Според Международната класификация на болестите – Х ревизия, социалните фобии спадат към тревожните разстройства и често започват в юношеството и се центрират около страха от критично отношение от страна на други хора в сравнително малки групи, обикновено водещ до избягване на социални ситуации. Социалните фобии могат да са дискретни (т.е. ограничени до ситуации на хранене на публични места, говорене пред публика, срещи с противоположния пол и т.н.) или дифузни – включващи почти всички социални ситуации извън тесния семеен кръг. От значение може да е страхът от повръщане на публично място. Директната конфронтация очи в очи може да е особено стресираща в разлчните култури. Социалните фобии обикновено са съпроводени с понижена себеоценка и страх от критика. Те често могат да се проявят като оплаквания от изчервяване, треперене на ръцте, гадене или позиви за уриниране. Пациентът понякога е убеден, че една от тези вторични телесни прояви на тревожност, всъщност са основният му проблем; симптомите могат понякога да се усложнят до пристъпи на паника. Избягващото поведение по отноение на проблемните ситуации е много отчетливо и в екстремни случаи може да доведе до почти пълна социална изолация.
Най-общо при социалната фобия човек се страхува от спектър от социални ситуации, в които може да бъде подложен на оценка - например представяне пред група хора. Попадайки в такава ситуация, човекът страдащ от социална фобия, предвижда негативна оценка за себе си и се страхува от това. Този страх може да подкопае или компрометира представянето му и това допълнително подхранва безпокойството - човекът става по-тревожен.
Обикновенно симптомите на социална фобия в преобладаващия брой от случаите са по-леко изразени в сравнение с описаните по-горе и тогава е уместно да говорим за симптоми на социална тревожност.
Белези на социална тревожност са нормална проява в определени, специфични ситуации на публична изява. Те помагат човек да се мобилизира за по-добро представяне, непрекъснато отчитайки реакциите на публиката и му дават шанса до известна степен да моделира поведението си спрямо тези реакции. Съществуват два крайни варианта на поведене в тези специфични ситуации – в една част от случаите, човек се безпокои до степен, че се отказва преждевременно от изява пред публика, а другата крайност е, когато човек безкритично се представя пред публиката, без да се интересува от отзвука, който неговата изява предизвиква у хората.
Ситуациите, в които се проявяват симптомите на социална тревожност са най-разнообразни. Общото за тях е, че това са ситуации на социално участие, при които има възможност човек да бъде активно, внимателно и подробно наблюдаван и поради това съществува възможност да бъде подложен на критика, т.е. в основата на това разстройство е страх от негативна оценка или отхвърляне от страна на други хора. Иначе казано основен симптом на социалната фобия е силен и устойчив във времето страх от изпадане в неудобно положение и унижение на обществени места (в социални ситуации). Тревогата се усеща също така и при предвиждане на възможността за попадане в такава ситуация. Социалните фобии може да се фокусирани върху частични аспекти на социалното участие, такива като говорене, ядене или писане пред публика, посещение на обществена тоалетна и т.н.. Обикновенно обаче тя е по-всеобхватна и се проявява в повече от една специфична ситуация на социално участие. Една от най-често срещаните ситуации, предизвикваща симптоми на социална тревожност, е говоренето пред публика.
Разбира се, съществуват редица културални и индивидуални особености. Например някои хора със социална фобия се чувстват по-комфортно, когато се изявяват (напр. говорят) пред непозната публика и стават по-тревожни в по-близка среда; други се чувстват по-добре, когато се изявяват пред хора, които познават добре и чиито реакции познават добре, и имат затруднение да установяват нови отношения.
Накратко казано социалната фобия представлява остро настъпващо състояние на интензивна тревожност в типичните ситуации на социално участие, описани по-горе.
Симптомите са са сходни на тези при останалите тревожни разстройства и се подразделят на три типа: вегетативни(телесни), поведенчески и субективни (емоционални и когнитивни). Пациентите по-често представят като основен проблем, оплаквания, свързани с телесните симптоми на тревожност (напр. изчервяване, треперене на ръцете, пресъхване на устата, сърцебиене, изпотяване, чувство на прималяване).
Някои от съвременните класификации на психиатричните разстройства разграничават два варианта на социална фобия: генерализирана и специфична (ограничена) социална фобия. Генерализираната социлана фобия често е хроничен проблем и значително нарушава социалното функциониране. Характеризира се с избягване на повечето публични ситуации (включват почти всички социални ситуации извън семейния кръг), което може да бъде трудно за разграничаване от тревожното личностово разстройство (избягваща контакти личност) и агорафобията (страх от напускане на дома).
При специфичната социална фобия симптомите се разгръщат само при малък брой определени ситуации (напр. говорене пред публика, хранене на публични места, срещи с противоположния пол и т.н.).
Според диагностичния класификатор на Американската психиатрична асоциация, социалната фобия представлява: “Подчертан и устойчив страх от една или повече ситуации, в които субектът е подложен на внимателно наблюдение от страна на другите и се страхува, че може да направи нещо или да постъпи така (или ще покаже симптоми на тревожност), че то да предизвика унижение или срам. Примери: неспособност да продължи речта си при публично изказване; страх да не се задави с храна по време на хранене в ресторант съвместно с други хора; страх, че няма да се справи с уринирането в обществена тоалетна; опасение, че ръката му ще започне да трепери при писане в присъствие на други; страх, че ще каже нещо глупаво или че няма да съумее да отговори на въпрос в публична ситуация. Тези ситуации се избягват или се понасят с интензивна тревога. Поведението на избягване пречи на нормалния живот или социалната активност, а също и на взаимоотношенията с други хора или човекът преживява тежки страдания от това, че изпитва този страх. В същто време пациентите разбират, че техните страхове са несъразмерни или нереалистични”.
Някои от хората, страдащи от социална фобия, за облекчаване на симптомите на тревога, приемат алкохол и злоупотребата с алкохол при хората с това разстройство е по-разпространена в сравнение с тази при здравите.
Какво е разпространението на социалната фобия
Социалната фобия е едно от най-разпространените тревожни разстройства сред населението. В популациите на Северна Америка и Западна Европа, приблизително 10% от населението в даден момент от живота си е имало явни симптоми на социална фобия.
Установено е, че 3-13% от хората в общата популация в определен период от живота си са страдали от тревога, свързана с представянето си пред група. Процентът на хората, които страдат от социална фобия през целия си живот се колебае между 1- 2,5%. Изследванията показват, че около 90% от интервюираните са отговорили утвърдително на въпроса дали са се чувствали плахи и неуверени в повече от една социална ситуация по някое време през живота си, а 30-40% са определили себе си като срамежливи и към настоящия момент.
Преобладаващата част от по-новите изследвания, установяват, че в определени части на света, от симптоми на социална фобия, жените са засегнати до два пъти повече от мъжете, като в това отношение имат значение редица културални фактори. Най-ниска честота на това разстройство е установена в Сеул и Тайван - 0,5% пожизнена болестност за общото население, но и там жените са засегнати два пъти по-често от мъжете. Изследванията, установяващи такива ниски нива на болестност, са базирани на критериите на DSM-III и не могат да бъдат валидни за т.нар. “подпрагово” изразена социална тревожност, която е много често срещана.
Очертаваните две нива на тежест на социалната тревожност в епидемиологичните проучвания са базирани на количеството симптоми, степента на изразеност на избягващото поведение и съответно степента на нарушение на социалното функциониране. Използвайки този подход някои изследватели (Lepine et al.) установяват, че 7,3% от хората съобщават за средно изразена социална тревожност по някое време от живота (2,3% понастоящем изпитват това състояние), докато само 1,9% са имали тежка социална тревожност в някакъв етап от своя живот (Lepine & Pelissolo, 1997).
Резултатите от едно ново изследване, проведено в Базел, показват пожизнена болестност от 16% (Wacker et al., 1992), а друго, проведено в САЩ (National Comorbidity Survey, NCS) намира 13,3% (11,1% при мъжете и 15,5% при жените, а 30-дневната болестност е съотв. 3,8 и 5,2%) (Kessler et al., 1994, Magee et al., 1996). И при двете цитирани обследвания са използвани диагностичните критерии на DSM-IIIІІІ-R. При използване на МКБ-10 (Международна класификация на болестите - 10 ревизия), в същата популация се установява пожизнена болестност от 9,6% (NCS). Тази разлика подчертава важността на използваната класификационна система. Например едно от условията за диагностициране на социалната фобия според МКБ-10 е “фобийните ситуации да се избягват всеки път, когато е възможно”. Избягващото поведение обаче е характерно само за по-тежко изразените форми и то не бива да се разглежда като задължително условие за наличието на социална фобия, а само като индикатор за тежестта й.
Кога възниква социалната фобия?
Обикновено страхът от общуване и свързаните с него поведенчески отклонения възникват между 15 и 20 годишна възраст. Но често хората, които имат такива проблеми в юношеството, споделят, че са били срамежливи от много по-ранна възраст и са предпочитали като деца да избягват срещи с непознати или слабо познати хора, като тревожността им се е усилвала пропорционално на социалната принуда за общуване.
За първи път възрастта при началото на разстройството е изследвана при една субгрупа от 97 индивида със социална тревожност. Установена е средна възраст на началото- 15,5 години с два пика: в интервала 0-5 години и 13 години.
Как възниква социалната фобия?
“...Ами просто така. Беше много лесно. Целия ти живот е напълно скапан(и то още от самото начало). Не можеш да постигнеш нищо.Изолираш се напълно защото не можеш да се държиш адекватно като си с други хора(примерно те е страх да отидеш до магазина щото продавачката може да те погледне на криво ако заекнеш примерно (и от страх да не се изложиш се излагаш 100%). Нямаш никакви приятели. Като те заговори някоя мацка, примерно, целия позеленяваш и почервеняваш от страх и мислиш само как да се оттървеш от ситуацията. С времето се натъпкваш с комплекси и след тях идват и яките депресии(даже вече си бях избрал от къде ще скачам (говоря за самоубийство, не за парашутизъм)). И, един слънчев ден, разбираш какво е социална фобия, изчиташ всички текстчета в нет-а, разбираш че пича, за който пишат в тях си ти и разбираш че не си напъло откачено извънземно а просто си имаш фобийка...”
Различни теоретични парадигми могат да бъдат използвани при обяснението за възникването на симптомите на социална фобия. Тук ще представим част от когнитивния модел, според който емоционални проблеми възникват от начина, по който човек организира и интерпретира реалността. Те се появяват в резултат на заучени отношения или допускания, които човек е използвал още от ранна възраст за да разбира света.
Хората се разстройват не от събитията и ситуациите, които възникват, а от личното значение, които последните имат за тях. Когато значението е негативно, резултатът е негативна емоция. Едно и също събитие има различни значения за отделните хора (или дори за един човек, но при различни обстоятелства).
Във всекидневието има множество ситуации, които са обективно опасни. В тези ситуации перцепциите на хората често дават реалистична оценка на заплахата. Когнитивните теории постулират, че в състояние на тревожност, индивидите системно надценяват опасността. Такова надценяване автоматично и рефлекторно активира “програмата за тревожност”. Когато конкретната ситуацията е неправилно възприета като заплашителна (погрешно възприятие, негативна автоматична мисъл), отговорите, активирани от програмата за тревожност са неподходящи за ситуацията.
При разгръщането на симптомите на социална фобия в конкретната социална ситуация, възприемана като застрашаваща, възникват поредица от негативни автоматични мисли(“ще се изложа!; ще се разтреперя!; всички виждат, че съм ужасно несигурен и напрегнат!; ако не се представя блестящо всичко е загубено!; аз съм глупав и всички ме мразят!” и т.н.), които пораждат бързи негативни емоционални отговори (тревога, страх, ужас), които от своя страна обуславят интензивни вегетативни (телесни) прояви на страх (треперене, сърцебиене и т.н.), а те от своя страна са придружени от интензивни поведенчески реакции (бягство, вцепеняване, заекване и т.н.).
В ситуациите, в които възникват симптомите на социална фобия се оформя един специфичен “порочен кръг”, от който на практика не е възможно да се излезе, освен чрез бягство от ситуацията и избягване на следващи такива. Това много често води до изолация и цялостно нарушаване на социалното функциониране.
Как се да се справим със социалната фобия?
Социалната фобия е лечимо психично разстройство. Ефективни подходи за повлияването на симптомите й, са медикаментозното лечение и психотерапията.
Медикаментозното лечение включва прилагане на антидепресанти от различни групи, които повлияват в дългосрочен план тревожността и ниската себеоценка и транквилизатори (бензодиазепини - медикаменти подобни по химичната си структура на диазепама), които повлияват бързо и ефективно ситуативно настъпилите страх и тревожност. Транквилизаторите не е подходящо да бъдат използвани за дългосрочно лечение, тъй като съществува опасност от развитие на зависимост. Тези медикаменти е необходимо да бъдат от изписани от психиатър, след провеждане на консултация и определяне на индивидуално адекватната медикаментозна комбинация, дозировка и схема на лечение, както и осигуряване на дългосрочно проследяване на симптомите и повлияването им.
Психотерапевтичните подходи се фокусират основно върху психологичните причини за възникване на социалната фобия и са свързани с дългосрочна работа с психотерапевт. Различни психотерапевтични направления дават възможност за справяне със социалната фобия – психодинамични, когнитивно-поведенчески, фамилни, групови и т.н., но като цяло започвайки психологична работа, е необходимо да се приеме, че “излекуването” няма да стане мигновенно и магически, а ще е нобходимо време, през което Вие ще изследвате и разбирате проблемите си и постепенно ще се учите да ги управлявате.
Най-популярна с успехите си по отношение на социалната фобия, е когнитивно-поведенческата терапия. Тя е фокусирана основно върху работа с негативните автоматични мисли и възприятия, които обславят тревогата и избягващото поведение, както и върху специфичното обучение в социални умения и формирането на алтернативни стратегии за справяне в различни ситуации.
Опитат показва, че в значителен брой случаи най-ефективното справяне със симптомите на социална
