Блести ми в прозореца луната и къпе ме в свойте лъчи.
Немирен вятър блъсна се в стъклата и дълго,дълго вън в тъмнината проплаква,но се утеши.
Далеч и сам в стаята воинишка към Теб изпращам свойте мечти.
Тъгата души гърлото ми в стиска,а в мрака вече сладко взвода спи.
Немирен вятър блъсна се в стъклата и дълго ,дълго вън в тъмнината проплаква,но се утеши.
Блести ми в прозореца луната и къпе ме в свойте лъчи.
Далеч от теб в стая непозната към теб изпращам свойте мечти.
Тъгата души гърлото ми в стиска,а в мрака взвода вече сладко спи.