В ъгъла на разрушения храм
Дяволът рисува икона,
боята му е кръвта на Господ,
опашката му- четка,
вдъхновен е
от моите грешни мисли
и за душата ми даже забрави.
Вече не иска да я вземе,
толкова май е грешна,
че даже той се депресира.
Рисува икона и се моли.
По стените пълзят отровни рози.
Паяк от анатемосан спомен,
дъвче муха-пищяща болка.
Ще взема да се намеря,
че ми писна да ме търсят с обяви.
И не искам да бъда чиста,
защото все да ме цапат се мъчат,
бялата риза на греха ми,
Дяволът да облече се опитва.
Дръпна ли я, ще се скъса
и ще трябва да ходя гола...
Рисувай , Дяволе , рисувай!
После може и аз да се помоля.
