колко тъжно! 10
ИГРАЧКИТЕ НА ЦВЕТКАВ детската стая на Цветка
Имало кукла мечта.
Макар да била тя кокетка,
Любимка на Цветка била.
Косите й слънчево светли
С очички от полски цветя
Но не чувала важни съвети,
Не искала прости неща.
Тя имала кътчето свое
В единия край на дома
И с гордост му казвала `мое!`
Сякаш принцеса била.
А другите скрити играчки
Я гледали без интерес.
Те знаели тя е глупачка
И липсва и даже финес.
Но тъжно затваряли клепки
Щом Цветка при нея се спре
И мигом в спомени детски
Потъвало жълто мече.
А зайо самотно заспивал
Прихлупил очите с уши
И, знаеш ли, колко сънувал
Предишните весели дни.
Забравила Цветка навеки
Приятели верни, добри
И само с тази кокетка
Споделяла свойте игри.
Но ето настъпил момента
И Мечо вдигнал глава:
- Аз още обичам те, Цветке,
защо не играем сега?!
Но Цветка не чула молбата
На стария весел другар
Била пак заета с играта
С куклата в задния двор.
И зайо провикнал се силно
- Ела и вземи ни с вас
пак имаме качества много
поне да играем за час!
Дочуло молбите им само
Черното куче навън
Погледнало смело през рамо
И промълвило едвам
- Нещо ли да направим,
че да върнем Цветка при Вас?!
С таз кукла как да се справим
Ще ви кажа довечера аз.
Вперили малки очички
Играчките в Шаро-пазач
Той имал идея налична
Която ще сбъдне по здрач.
Слънчо започнал да скрива
Лъчите си за вечерта
Че Цветка пак да заспива
И бодра да е сутринта.
Ала куклата своя любима
Не прибрала в нейния кът
И прошепвайки само `прости ми`
Тя унесла се в сън на мига.
Засънувала приказки чудни
за безбройни красиви неща.
Ала търсела в кой да се гушне
за да я пази в нощта.
Протегнала малки ръчички
С прозявка при Мечо дошла.
Отворил от радост очички
Че със нея ще спинка сега.
И зайо прихванала леко
за ушенце с едната ръка.
Настанила ги в ложето меко
Да я пазят до сутринта.
Куклата нейна не чула,
Че Цветка е в техни ръце
Иначе не би си простила
Че с нея са именно са те.
Играчките стари не може
Да взимат от нейния шанс
Защото това я тревожи
И нищо не дава в аванс.
Че трудно кокетката малка
Своето с чужди дели.
Нали е родена принцеса
И нейни са всички игри.
А щом луната високо
Си подала единия край
Кучето с гърло широко
Започнало лай подир лай.
Изплашена Цветка се скрила
Прегърнала Мечо от страх
А зайо с нечувана сила
Застанал да пази кат страж.
И чак когато заспала
Спокойна, че все някой бди
Врявата кучешка спряла,
За да може да се наспи.
А в тихата стая, в леглото,
Мечо едвам промълвил:
- Зайо, щастлив съм, защото
знам Цветка как да делим!
Аз дните охотно дарявам
На куклата с руси коси,
Но нощем кат страж ще заставам
Да я пазя докато спи...
А зайо подскочил стремглаво
До прозореца се прилепил
- Куче, къде си се скрило,
двама с Мечо ти благодарим!
20,05,2008,СОФИЯ, НАДЕЖДА