Оцени предишното стихче

[анонимко]

7+
Раздяла
Разделихме се със теб по телефона,
аз предложих, ти се съгласи,
и двамата седим на песента на фона
и пороя любовта ни бавничко гаси.
Някак си успях да те забравя,
но ми беше трудно, знай,
опитах се забравянето да забавя,
но забравих те в началото на май.
И лятото отмина, зимата дойде
и колкото и да е тъжно
новата любов отнейде
появи се без предупреждение
и ти превърна се във отражение
на нашето приятелство безкрайно,
което подържа ни далго, трайно
и нека приятелството продължи,
въпреки, че веч не те обичам много както преди!!!

[I_Lov3_Him_Eternally]

  9+
 Мълача, защото нямам вече думи
 прахосани останаха да събират прахта
 от устните и от спомените ми любими,
 защото нямам вече сила да те спра!
 Да имах, беше толкова красиво ...
 уви навярно само аз съм виждала така!
 През твоите очи било е то мъгливо,
 любовта си гледал през някоя друга врата ...
 Мълча, какво очакваш, да говоря?!
 Мога, знам, но желанието ми отдавна отлетя,
 че мойте думи няма да те трогнат, дори и да се моля,
 ще наранят мен, щом те пуснат да си вървиш в нощта!

[анонимко]

10++++++++++ много ми харесва!!!
                             Защо...
Защо като погледна на дясно виждам злоба?
Защо като погледна на ляво виждам омраза?
Защо човекът е лош още в майчината си утроба?
Защо човекът винаги казва – той така каза?

Защо никога не премаме вината?
Защо не чуваме чуждите думи?
Защо модата завладява душата?
Защо ни интересуват само нови албуми?

Защо изчезна толерантността?
Защо изчезна добротата?
Защо погубваме света?
Къде изчезна красотата?

Това не знае никой.
Никой, освен мен.
Но недей, недей, не питай.
Ще узнаеш някой ден.

[I_Lov3_Him_Eternally]

Хареса ми като идея   10
Любов ли бе да го опишеш ...?
А приказки създал е човека ...
Ти и аз, нищо не криеш ...
Е ... това беше съдба!
Нали аз и ти сме безвремието ...?
Искаш и още и още от вечността ...
Нима някой ще наруши спокойствието ...?
Няма друга такава свобода!!

[небесносиньомомиче]

давам ти 8 , тези недоизказаните много гъделичкат любопитството 


Позволи ми, нека бъда твое ледено дихание,
в огнен ден, в зной, сред пареща мъгла,
позволи ми нека бъда твое светло очертание,
по твоите контури някъде в праха.

Позволи ми, нека бъда звън в гробното мълчание,
в тиха нощ, в безкрайна пуста тъмнина,
позволи ми, нека бъда капката в пустинното стенание,
утолила жаждата в приказно обречена страна.

Позволи ми, нека бъда парещата страст в желание,
затворено с покров елмазен сред бодливата гора,
позволи ми нека бъда нежно синьото сияние,
забранено от властта на злокобно тъмната луна.

[tino]

хареса ми стила, атмосферата на стихотворението

ДЯВОЛСКА МЪДРОСТ

Дяволът погледна ме с жестока мъдрост във очите
и аз прочетох неговата скрита мисъл.
Облечена във черно и потопена във мъглите
тя пропита е с дълбок житейски смисъл.

Злото прави моя гняв насочен и голям
и помага ми да удрям и да поразявам.
Изчиства моя ум от колебание и свян,
за да мога аз тежко да ранявам.

Адския злодей прошепна с глас зловещо характерен,
че не е той излишен и грешно е презрян.
От нощта образът му е дори по – черен,
за да може грешния да бъде спрян.

Наказанието ражда възспиращия страх
и отмъщава за ранената невинност.
А смиреното бездействие е грях,
от който ражда се користна активност.

Така дяволската мъдрост се промъкна в моето съзнание.
В човекът най-голям злодей се крие.
И ще проявявам фанатично аз старание
във света покварата да се убие.

[tino]

давам 8

[анонимко]

давам 9,5
Болка
Рана дълбока – кърви ли кърви.
Сърцето от болка – боли ли боли.
Веднъж не ме погледна да видиш моите сълзи
Да видиш омраза,омраза струяща от мойте очи.
Любовта се спомина, дойде грубостта.
Започна да дърпа мойта дълга коса.
Спри, боли ме, много боли,
Но любовта ме отмина, отиде в нечии чужди очи.
Умря и добротата, дано да ни прости
Изчезна красотата, опадаха и нейните коси.

[I_Lov3_Him_Eternally]

  9.5 - началото ти е много силно, но накрая ... все не ми достига за 10


Че кой е казал, че сме нии самотни
ако ме прегърнеш ще усетиш любовта
и кой казва, че сме нии греховни
обичам те, желаеш ме сега!
И ако трябва вечно да те чакам
повярвай ми това не е лъжа
ще чакам без да се оплаквам,
защото ти си любовта!

[lepidopteria]

7+, защото, освен смисъл, Поетът трябва да притежава и правопис в произведенията си! "НИИ", всъщност се пише така "НИЙ"... :-) Нищо лично!

СТРАХ
          14.10.2008, гр. София,Над.

Страх ме е когато си лягам заключена,
че някъде някой спи отвън незавит.
И зима е, и пее с песен научена
севернякът така мразовит
Страх ме е когато си лягам нядена,
че някъде някой спи гладен - ей там -
и моята хапка последна е вече изядена
и, ако дойде, нямам какво да му дам...
Страх ме е когаго си лягам с надежда,
че някъде някой спи не мил и не драг,
а гледат и никой нищо в него не вижда
в човека не виждат човек ами враг...

[Elektrika]

+10 мисля, че е страхотно и всеки трябва да се замисля за хората, които си нямат нищо!  

Обичам те и искам всички да го знаят,
но мой отново не ще бъдеш ти.
Когато зърна ти очите все едно съм в рая,
но ти незнаеш колко ме боли!
Обичам те и всичко бих ти дала,
макр далеко да си ти от мен.
За тебе нов свят бих създала,
само мой да си поне за ден!
Обичам те, какво очакваш да направя?!
Да ти се моля паднала на колене!
Любовта немога аз да я оставя,
две нежни думи ти да кажеш и не зная думата - НЕ!

[неземен]

8
Денят, нощта, луната бяла
дъхът на млада пролет виж,
сърцето ти изпълват цяло,
и иска ти се да летиш.

Какво, че тук и там те чакат
засади и беди безброй.
Знай, слънцето прогонва мрака.
Животът си е сама твой...

[mariana_fairy]

Безапелационно 10 за неземен  

Вятър, който си отива...

Сънувах устните ти жадни,
дошли да ме целунат нощем,
в ръцете ти неволно паднах,
останах с мисълта за още,
но още - то подмина ме внезапно
и аз съм плаха, мълчалива
а ти в косите ми си вятър,
вятър, който си отива...
Разлисти ми сърцето с устни,
останаха ми белези от тебе,
проклети, разпилени чувства,
напомнят, че си ми потребен...

[неземен]

  Бива си те.... 10    
                                                                                                            Рожден ден
           (случка)
Пътека сред скали,без път,
пълзя и търся аз задъхан нещо;
до мене пропаст, крачка, смърт,
едничка крачка по-погрешка.
Над мене връх, гранитен, сив,
и храстчета от клек ръждиви,
далеч на запад залеза красив
поднася изгледи вълшебни, диви.
Пълзя и търся аз опора с страх
парчета от скала под мен се ронят;
и казвам си с въздишка, и без смях.
-Спокойно братко...по-спокойно.

Така на Пирин в летен ден,
посрещнах моя ден рожден.

[анонимко]

добро е 10
Със роза във ръка
 дойде при мене любовта
 и с един замах на своята коса
покри с трева и цветове света.
Подшушна ми, че ме обича,
и зарад мене тя света облича,
във багри и във цветове прекрасни,
във дни омайни, светли, ясни