Автор Тема: Оцени предишното стихче  (Прочетена 8493 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен lepidopteria

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 233
  • Пол: Жена
Re: Оцени предишното стихче
« Отговор #30 -: Април 13, 2009, 15:10:42 pm »
жизнерадостно 10

МЕТАМОРФОЗИ

Смях
Сред пристегнати плитки
На момиче,
Прекрачващо делника
С страх.
Смях
По малинови устни,
Познали отпървом нощния грях.
Смях
на родилка  и майка
запечатен във фотоалбума.
Смях
Сред сребристи отблясъци,
Посипани в косите кат прах.
Смях през сълзи
И смях в радостта.
Смях на момиче;
И смях на жена.

Krisito_we

  • Гост
Re: Оцени предишното стихче
« Отговор #31 -: Април 13, 2009, 20:50:54 pm »
краят е много готин 10

Когато затвориш очи,
когато дълбоко заспиш,
най-искрената любов ще се роди,
и по-чиста от цвете ще се преродиш.
Но още с първите лъчи,
когато денят те зове,
когато отвориш очи
любовта забравена ще умре.
А може би няма,
може би отново ще се върнеш,
може би от съдбата изиграна,
завинаги любимия ще прегърнеш.

Неактивен mariana_fairy

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2785
  • Пол: Жена
Re: Оцени предишното стихче
« Отговор #32 -: Април 14, 2009, 15:57:25 pm »
Браво 10

Дотежа ми от мисли душата,
болят ме от сълзи очите,
в мен остави отпечатък,
обърна се и си замина,
а аз те гледах и мълчах,
а исках да не тръгваш,
достатъчно самотна бях,
от днес за мен си мъртъв
и нито жадни, луди обещания
и хвърлени в пространството молитви,
ще съживят увяхналото ми желание,
след твоето сбогом съм птица,
забравила, че й трябва земя,
забравила за вода и за дом,
най-важното е, че има крила,
не ми е нужен затвор и подслон...
Душата ми легло ти беше...

http://vbox7.com/play:a22607ec

Krisito_we

  • Гост
Re: Оцени предишното стихче
« Отговор #33 -: Април 15, 2009, 09:55:47 am »
много е хубаво 10

Когато те срещнах беше различен,
за нигого нямаше сърце
от никого не беше обичан
и за никой не протягаше ръце.
Но аз  разбрах,
че с жовота си станал безсърдечен,
че това е от страх
от страх да не бъдеш обичан.
И влюбих се без да разбера
опита се и ти, видях
но да ме обикнеш така и не можа,
а аз да те забравя не успях.
Сега аз съм различна,
аз вече нямам сърце,
от никого не съм обичана
и на никой не подавам ръце.

Неактивен неземен

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1144
  • Пол: Мъж
  • DO OR DIE
Re: Оцени предишното стихче
« Отговор #34 -: Април 23, 2009, 19:39:15 pm »
давам  8

Когато двама се разбират
обичат се и имат път,
и сили в себе си намират
неспират и вървят, вървят;
тогава, знай, за тях са нищо
бедите и тегла безчет;
щастливи са макар без нищо...
Повярвай ми, ще дойде ред,
живота и за тях ще стане
прекрасен и мечтан живот.
И бъдещето измечтано
ще дойде с труд и с много пот.
To be,or not to be

Неактивен анонимко

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 679
  • Пол: Жена
  • КуЧеНцЗзЗзЗзЗз!!!
Re: Оцени предишното стихче
« Отговор #35 -: Май 04, 2009, 19:12:08 pm »
8
Защо да бягам от страха?
Защо да бягам от тъгата?
Защо да пърша прах сама?
Защо да се предам на самотата?
Защо да гледам тъпи филми?
Като мога да съм в парка!!!
Защо да пиша тъпи рими,
като мога да създам шедьовър в шарка...!!!
Ако човек иска да бъде щастлив 1 ден-трябва да се напие! Ако човек иска да е щастлив 1 седмица-трябва да се влюби! Ако човек иска да е щастлив 1 месец-трябва се ожени! Ако иска да е щастлив цял живот-трябва да има истински приятели! Обичам ви!

Неактивен неземен

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1144
  • Пол: Мъж
  • DO OR DIE
Re: Оцени предишното стихче
« Отговор #36 -: Май 05, 2009, 14:01:45 pm »
7  добро е, но
последния стих го кастрира...
а края краси началото.
        
Душите ни, душите ни са жадни
за обич и мъничко любов.
За хиляди от нас живота днес е гаден,
на всичките-е тежък и суров.

Не знаем накъде ни води пътя,
по който, забързани вървим.
Живота е пред нас и бъдещето смътно,
дали ще паднем в бой, или ще победим!
To be,or not to be

Krisito_we

  • Гост
Re: Оцени предишното стихче
« Отговор #37 -: Май 11, 2009, 19:55:57 pm »
Студен е днеска света
с пробода рана в душата.
Небето потъна в скръбта,
която донесе съдбата.
В пръста заби се лопата,
заби се и в наще сърца
ти бавно потъваш в земята,
а времето аз не мога да спра.
Немога да върна дните,
немога живот да ти дам
завинаги ти си отиде
и оставш завинаги там.
Капва върху твоя ковчек,
отрнонена от болка сълзата
поредният достоен човек
отиде си от живота и остана в сърцата.

Неактивен lepidopteria

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 233
  • Пол: Жена
Re: Оцени предишното стихче
« Отговор #38 -: Юни 02, 2009, 10:20:41 am »
колко тъжно! 10
 [reeeev] [reevvv] [molitva]

ИГРАЧКИТЕ НА ЦВЕТКА

В детската стая на Цветка
Имало кукла мечта.
Макар да била тя кокетка,
Любимка на Цветка била.
Косите й слънчево светли
С очички от полски цветя
Но не чувала важни съвети,
Не искала прости неща.
Тя имала кътчето свое
В единия край на дома
И с гордост му казвала `мое!`
Сякаш принцеса била.
А другите скрити играчки
Я гледали без интерес.
Те знаели тя е глупачка
И липсва и даже финес.
Но тъжно затваряли клепки
Щом Цветка при нея се спре
И мигом в спомени детски
Потъвало жълто мече.
А зайо самотно заспивал
Прихлупил очите с уши
И, знаеш ли, колко сънувал
Предишните весели дни.
Забравила Цветка навеки
Приятели верни, добри
И само с тази кокетка
Споделяла свойте игри.
Но ето настъпил момента
И Мечо вдигнал глава:
- Аз още обичам те, Цветке,
защо не играем сега?!
Но Цветка не чула молбата
На стария весел другар
Била пак заета с играта
С куклата в задния двор.
И зайо провикнал се силно
- Ела и вземи ни с вас
пак имаме качества много
поне да играем за час!
Дочуло молбите им само
Черното куче навън
Погледнало смело през рамо
И промълвило едвам
- Нещо ли да направим,
че да върнем Цветка при Вас?!
С таз кукла как да се справим
Ще ви кажа довечера аз.
Вперили малки очички
Играчките в Шаро-пазач
Той имал идея налична
Която ще сбъдне по здрач.

Слънчо започнал да скрива
Лъчите си за вечерта
Че Цветка пак да заспива
И бодра да е сутринта.
Ала куклата своя любима
Не прибрала в нейния кът
И прошепвайки само `прости ми`
Тя унесла се в сън на мига.
Засънувала приказки чудни
за безбройни красиви неща.
Ала търсела в кой да се гушне
за да я пази в нощта.
Протегнала малки ръчички
С прозявка при Мечо дошла.
Отворил от радост очички
Че със нея ще спинка сега.
И зайо прихванала леко
за ушенце с едната ръка.
Настанила ги в ложето меко
Да я пазят до сутринта.
Куклата нейна не чула,
Че Цветка е в техни ръце
Иначе не би си простила
Че с нея са именно са те.
Играчките стари не може
Да взимат от нейния шанс
Защото това я тревожи
И нищо не дава в аванс.
Че трудно кокетката малка
Своето с чужди дели.
Нали е родена принцеса
И нейни са всички игри.
А щом луната високо
Си подала единия край
Кучето с гърло широко
Започнало лай подир лай.
Изплашена Цветка се скрила
Прегърнала Мечо от страх
А зайо с нечувана сила
Застанал да пази кат страж.
И чак когато заспала
Спокойна, че все някой бди
Врявата кучешка спряла,
За да може да се наспи.
А в тихата стая, в леглото,
Мечо едвам промълвил:
- Зайо, щастлив съм, защото
знам Цветка как да делим!
Аз дните охотно дарявам
На куклата с руси коси,
Но нощем кат страж ще заставам
Да я пазя докато спи...
А зайо подскочил стремглаво
До прозореца се прилепил
- Куче, къде си се скрило,
двама с Мечо ти благодарим!

20,05,2008,СОФИЯ, НАДЕЖДА

Неактивен Сянката–в–мен

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 82
  • Пол: Мъж
Re: Оцени предишното стихче
« Отговор #39 -: Юни 06, 2009, 12:57:58 pm »
В тези наглед чисто ежедневни детски рими има толкова истина и дълбочина...
Прекрасно е, моментните нарушения в стъпката (за мен умишлени) набягат на определени моменти, заради красотата 12. За форма и подредба 10. Средна оценка 11 :)

В очите ми сълзи се събират,
а от тях бавно капчици кръв капят,
не виждам вече кой ме спира,
не знам със кой говоря в здрача.

Сега е друго, днес съм сянка,
Преди се скитах тихо по света,
сега стоя и гледам мрака,
как гасне тихо във нощта звезда.

И зная че преди сълзите кръв не бяха,
и знам че със ръце докосвах живото, във мен.
Сега умрях, със мене и звезди умряха,
защото изгревът донесе тук, нов ден.

И скита се душата ми примряла,
и Търси дни в които да лети,
говори си с врабчета отмаляли,
и рони тихо кървави сълзи...


Неактивен LeDeNa_PriNseCa

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 74
  • Пол: Жена
  • Very Important Princess ®
    • Моят блог
Re: Оцени предишното стихче
« Отговор #40 -: Юни 24, 2009, 13:48:56 pm »
10 :) но има кирилизатори из нета можеше да го пейстнеш там и да ти го обърне в кирилица :)

По барове ходя и пия.
/И пуша, цигара след цигара/
Мъката си потушавам.
/Давя я в цигари и алкохол/
Обич назаем давам.
/отплата не искам/
На чужда обич се радвам.
/защото нямам твойта обич/
В чужди ръце се утешавам.
/ах, как ги мразя тези ръце/
В чужди очи се оглеждам
И не виждам себе си.
/Като призрак съм/
В море от самота плувам.
/Плувам, плувам, ала бряг не виждам/
....Не искам грешки от време на време...

Неактивен Сянката–в–мен

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 82
  • Пол: Мъж
Re: Оцени предишното стихче
« Отговор #41 -: Юни 25, 2009, 12:23:00 pm »
ами... освен 10 какво да кажа страхотен ритъм, форма, замисъл, дълбочина...

Рисувам, с пръсти,
като малко дете,
а белият лист се пълни.
Всеки цвят е щрих,
всяко синьо е небе и море.
Тук съм, и чакам,
да открия любов в един стих.
Не си отидох,
нямаше къде да отида,
просто останах тук, скрит, тих.
И пак търся изгреви,
и бури и мрак,
и дъгата я чакам,
не посмях да повярвам.
Защо да търся,
защо да се разделям,
с това което бях,
с моята слабост,
умирам от страх...

Не смея да попитам...

Krisito_we

  • Гост
Re: Оцени предишното стихче
« Отговор #42 -: Юли 27, 2009, 14:38:48 pm »
 [inlovee] [inlovee] 10 Страхотно е

Помисли си добре, преди да ми кажеш
това ли е наистина, което искаш от живота си?
Помисли си добре преди да разкажеж
на сивите вълци за краха си.
Помисли си наистина ли живота е толкова гаден
или ти се отказа от него много одавана?!
Припомни си, че някога беше за приключения жаден
и мислеше, че съдбата е забавна.
Погледни ме, наистина ли не помниш
или и от мен се отказа?!
Нямаш ли смелост да ми отговориш?!
Не се безпокой, мълчанието ти добре го показа.

Неактивен lepidopteria

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 233
  • Пол: Жена
Re: Оцени предишното стихче
« Отговор #43 -: Август 28, 2009, 15:51:18 pm »

НЯМА ДА КОМЕНТИРАМ ПРОИЗВЕДЕНИЕ, ПЪЛНО С ПРАВОПИСНИ ГРЕШКИ! НЕ ТВЪРДЯ, ЧЕ АЗ ПИША ХУБАВА ПОЕЗИЯ, НО КОГАТО НЕ ЗНАЕШ ЕЛЕМЕНТАРНИТЕ Й ПРАВИЛА Е ПО-ДОБРЕ ДА НЕ СЕ ЗАХВАЩАШ С НЕЯ, А ОЩЕ ПО-МАЛКО ДА СИ ПОЗВОЛИШ ДА ПУСНЕШ НЕЩО ТАКОВА, КОЕТО ДА ТЪРСИ ОДОБРЕНИЕТО И/ИЛИ ОЦЕНКАТА НА ОСТАНАЛИТЕ СЪФОРУМЦИ!

ЗАЛЕЗ

Дантелена нощта се спуска.

С червени нокти залеза дере.

Денят блажено се отпуска

сред разтвореното деколте

на вечерта, пламтяща диво

от изкушения, от грехове,

с лица в черно и в сиво

на изгубени във мрака богове...
[/b][/b][/b]

Неактивен RainbowWithoutColors

  • Новак
  • *
  • Публикации: 1
  • Пол: Жена
Re: Оцени предишното стихче
« Отговор #44 -: Февруари 16, 2010, 17:56:20 pm »
Много е красиво и интересно, много ми хареса - 10ка.


Самота

Тя вървеше по улиците пусти,
Над нея облаците - мрачни, гъсти.
Тя вървеше ли, вървеше,
На където вятъра я поведеше.

Никъде никой топло не я посрещна,
И тя се чудеше дали това е грешно.
Така остана си завинаги сама,
А всички я наричаха Самота.



Само на 11 съм, а това е първото стихче, което написах. Извинявам се, ако има правописни грешки.  [shame]
СамО глупакът пОвтаря една и съща грешка, надявайки се на нОв резултат.