Свещенният Граал

[vanilla_g]

Свещеният ГРААЛ:

Какво е Свещеният Граал? Мит, измислица,романтичен сън на Средновековния Свят и
Рицарите Тамплиери или мистична енигма? Символ на Съвършенството и Вечният
Живот или нещо друго? И защо интересът към него не секва и до днес?
Повечето хора днес го асоциират с онзи дървен потир с който Иисус "кръщава"
Своите ученици на Тайната Вечеря и в който е била събрана кръвта Му,докато
е висял на кръста. После Мария Магдалена го отнася със Себе Си и Грааалът е
под нейно покровителство. Вярвало се е,че който пие от Граала ще живее вечно
и никога няма да остарее.

Но много преди Иисус, водачите на много духовни и магически школи са извършва
ли подобни ритуали на посвещение на своите ученици, давайки им да пият вино
което е символ на Кръвта на Учителя и така се е получавало по-дълбока връзка
между учителя и ученика.

Дали Граалът е и някакъв магически предмет, символ или нещо друго? Легендата
продължава по много интересен начин. Повече информация за това ни дават леген
дите за Крал Артур & Рицарите на Кръглата Маса. Не е ясно как Граалът се е
отзовал там-според някои източници Мария Магдалена го отнася в земите на
Великобритания. Рицарите предприели дълги и рисковани търсения, но без успех.
Било съдено на Ланселот да го откриие,да стане Краал на Граала,но уви, той
пропилява своя шанс и Съдбата избира Парсифал.

Граалът бил затворен в един тайнствен замък на остров Авалон. Няколко девойки
езичници се грижели за него и само те били посветени в Тайните. Докато в Новия
Завет го описват като дървен, то тук Граалът е изумруден. Девойките, които отго
варят за него и познават тайните му,могат да поискат да изпълни всяко желание
и да предизвика появата на най-изискани ястия. Той карал "дърветата да цъфтят,
слънцето да свети"... Но има и още нещо:щом Парсифал поискал да научи за тайните
му,една от девойките, които се грижат за него казва че щом човек научи за нея,
"страх сърцето му смразява". Това е толкова ужасна тайна, криеща всички въпроси
отнасящи се до живота и смъртта, която един обикновен човек не би понесъл.

Не е ли странно - ключовете към Тайните на Граала се крият в паганизма. В книга
та "Светата Кръв и Свещеният Граал" авторите цитират един много интересен
човек,езичник и живял през Средните Векове. Той бил учен и мистик. Щом съзерца
вал небето нощем,виждал "чаши Граал". Дали теззи девойки, пазещи Тайните не са
били Керидуен и Брануен ? Е, това е моя лична хипотеза. Но помислете и вие!

Обаче в подкрепа на моите предположения ще изложа още аргументи.Не само в
келтските легенди има предмети,ярко напомнящи на Граала.Нека потърсим в
Египетската митология.



Това е символът Анкх-символ на Вечния Живот, на Кръвта на Богиня Изида както и
на плодородието. Освен това е и талисман за магическа сила. Известно е че в Мисте
риите на Изида и церемониите свързани с нея е имало чаша с вино,символизиращо
силата и кръвта на Богинята.




В кабалата Граалът се асоциира с Тифарет.Негов протектор е Архангел Рафаел -
слънчевият ангел. Но лично аз бих го отнесъл и към Нецах - има значително повече
характеристики-що се отнася до Артуровия Граал.
Митологеми, напомнящи на Свещеният Граал се срещат и в Алхимията -
както западната така и китайската - Еликсирът на Живота. Спомнете си
философският камък. Той превръща неблагородните метали в злато, лекува
всички болести и дарява безсмъртие.Зная,че само малцина посветени са стиг
нали до него: Никола Фламел, Калиостро и Парацелз. За Никола Фламел често се
носят разни слухове из мистичните среди. Виктор Юго в своята "Парижката
Света Богородица" е един от тях.Никола Фламел един средно богат човек,мистик
и алхимик открил тайната на получаването на Камъка. И за нищожно кратко време
забогатява. Но всичко що добивал раздавал на бедните. Парите за него нищо не значи-
ли. И след "смърта му" (не би следвало да има такава, щом е притежавал Тайната)
откриват в къщата му колба цялата покрита със злато и ръкописи. Исак Нютон
е един от тяхните задълбочени изследователи.Но дали и той е открил Тайната-не
се знае...
Граалът днес играе важна роля в масонството,ученията на някои окултни общества
като Орденът на Рицарите Темплиери и други. Последните го разглеждат в светли
ната на сексуално - магическите практики. Интересна интерпретация, на която си
заслужава да се обърне по-голямо внимание.
Можем да допуснем, че християнството и езичеството са пряко свързани в лицето
на Свещения Граал. Но остават още куп загадки. Защо Граалът е толкова страшна
тайна - след като ще те дари с безсмъртие и няма да чувстваш лишение от каквото и
да е? Ако го има как се стига до него? Е, търсенето продължава...

[boginqta_]

браво, много хубава и интересна статия...

[vanilla_g]

Айде, като за теб тогава по- подробна информациа. Дано ти хареса 



В началото

Граалът носи различна символика в различните писания, но най-често героят трябва да се докаже, за да е негов. В ранните истории незрялостта на Пърсивал му пречи да изпълни каквото му е предрекла съдбата и трябва да израстне духовно преди да намери Свещения Граал отново. По-късно е символ на божата милост.

По-ранни форми

За произхода на Граала има две течения. Първото, водено от Роджър Шърман Луумис, Алфред Нът и Джеси Уестън, счита, че води той началото си от келтската митология и фолклор. Лумис намира паралелност между Средновековната уелска литература и ирландски писания и романсите за Граала, включително сходства между героя Бран от сборника „Мабиногион“ и другия герой- от легендите за крал Артур - Краля на рибарите. Други легенди представят Граала като поднос или чиния символизиращи необикновена сила или изпитание за героя. Понякога тези съдове произвеждат несвършващо количество храна, дори съживяват мъртвите или решават кой да бъде следващия крал (тъй като единствено истинския наследник може да ги държи).

Според другото течение Граалът е само християнски символ. Например Джоузеф Гьоринг от университета в Торонто е открил извори с художествени образи на митичния съд- стенни рисунки от 12 век в църкви разположени в каталунските Пиринеи (повечето фрески са преместени в музея "Museu Nacional d'Art de Catalunya" в Барселона), които представят Дева Мария държаща бокал, от който излизат огнени лъчи. Тези образи предшестват писмените трудове на Кретиен дьо Троа. Гьоринг твърди, че те са подбудата за легендата за Граала.

Нова теория е, че по-ранните истории за Граала са всъщност подкрепа за католическия сакрамент за Светото причастие. Въпреки че извършването на Светото причастие започва в първите векове след н.е., католическата църква му придава официалност и мистичност по времето, когато се появяват и легендите за Граала. Тази теория се подкрепя от факта, че символът на Граала е явление в западноправославната църква.

Повечето учени днес считат, че и християнските, и келтските традиции имат принос за развитието на легендата, въпреки че много факти, базирани на келтските писания, са опровергани (самият Луумис отхвърля трудовете на Уестън и Нът). Като цяло централната тема е християнска, макар и не напълно религиозна, но обстановката и художествените образи от ранните рицарски романси са извлечени от келтите.


Етимология на думата „граал“

Думата „граал“ (graal- първоначален запис) е старофренски вариант (grial) на латинската дума gradalis- съд, носен на масата по различно време на храненето. Според католическата енциклопедия, след като отшумява популярността на рицарските романси, писателите в късното Средновековие погрешно го свързват и наричат sangreal (grial- „Свещен Граал“, а sang rial- „кралска кръв“). Тази грешка води до по-модерни теории и връзки с други конспирации.

Литературно начало

Кретиен дьо Троа

Граалът е първо включен в Perceval, le Conte du Graal написана от Кретиен дьо Троа, твърдящ, че използвал книга за източник дадена му от неговия покровител- фландарския граф Филип. В тази незавършена поема датираща от 1180-1191 предметът не е придобил светостта, приписана му в по-късни творби. Вечеряйки в дома на Краля на рибарите, Пърсивал наблюдава чудно шествие от младежи, които носят великолепни съдове от една стая в друга и му ги подават по време на всяко ново ястие. Първо идва един младеж с кърваво копие, а след него друг- с голям разклонен свещник. Накрая красиво младо момиче се появява с претенциозно украсена чаша (graal).

Пърсивал, който е предупреден да не говори прекалено много, остава тих през цялото време и се събужда сам на следващата сутрин. По-късно разбира, че ако бил задал уместните въпроси относно това, което видял, е щял да излекува осакатения си домакин.

Кретиен счита предмета не за „Свещен Граал“, а за un graal, тоест думата е била употребявана и преди в литературен контекст като нарицателно име. За дьо Троа Граалът бил някаква дълбока чиния или купа сама по себе си интересна не защото съдържала щука, сьомга или минога, както биха очаквали читателите, а нафора- за сакатия баща на Краля на рибарите.

Робер дьо Борон

Въпреки че разказът на Кретиен дьо Троа е най-ранният и най-влиятелният от всичките текстове за митичния съд, трудовете на Робер дьо Борон са причината от обикновена чаша или чиния Граалът да стане „Свещения Граал“ и да бъде приет като такъв от съвременните читатели. В рицарския си роман, създаден между 1191 и 1202, „Йосиф от Ариматея“ Робер разказва историята на Йосиф от Ариматея, сдобил се с бокал от Тайната вечеря, в който събирал капките кръв на Исус след свалянето му от кръста. Йосиф е хвърлен в затвора, където Христос го посещава и му разяснява тайнствата на свещената чаша. Когато е освободен, бившият затворник събира сватовете си и други последователи, с които заминава на запад, където основава династия от пазачи на Граала (която вероятно включва Пърсивал).

Граалът в друга ранна литература

След това писанията за Граала се разделят на две. Първите са относно Крал Артур и неговите рицари, които са в търсене на митичния предмет. Другите засягат историята на Граала по времето на Йосиф от Ариматея.

Деветте най-важни творби за Граала от първата група са:

    * The Perceval на Кретиен дьо Троа
    * Четири продължения на поемата на дьо Троа на автори с различни разбирания и талант, създадени, за да я довършат
    * Германската „Парцифал“ на Волфрам фон Ешенбах, в която е включена темата за светостта въведена от дьо Борон, но в рамките на историята на Кретиен
    * The Didot Perceval, наречена така след първоначалния собственик на ръкописа, явява се продължение на „Йосиф от Ариматея“ под формата на проза
    * Уелският романс Peredur включен в „Мабиногион“ базиран на историята на дьо Троа, но със забележими разлики
    * Perlesvaus, наречен „най-малко каноничен“ заради различното си естество
    * Германският Diu Crône, в който Гауейн, а не Пърсивал се сдобива с Граала
    * Частта за Ланселот в обширната книга Vulgate Cycle, представящ нов герой свързан с Граала- Галахад
    * The Queste del Saint Graal, друга част от Vulgate Cycle, включваща приключенията на Галахад и Граала

От втората група:

    * „Йосиф от Ариматея“ на Робер дьо Борон
    * The Estoire del Saint Graal, първата част на Vulgate Cycle, но писана след Lancelot и Queste), базирана върху историята на Робер, но с много повече детайли

Въпреки че повечето от тях имат за първоначален писмен извор творбите на Кретиен дьо Троа, те съдържат детайли от предания, които не са споменати от него и следователно е вероятно да цитират други източници.

Идеология на Граала

Галахад, Борс и Пърсивал се сдобиват с Граала
Галахад, Борс и Пърсивал се сдобиват с Граала

Както е посочено по-горе, според описанието на Кретиен дьо Троа Граалът бил купа или чиния. Други автори имали собствени идеи за него. Робер дьо Борон го описва като съд от Тайната вечеря . В „Парцифал“ Волфрам фон Ешенбах цитира източник (вероятно измислен)- Киот, който твърдял, че Граалът бил камък паднал от небесата и бил светиня за ангелите, които не взели страна, когато Луцифер въстава. Авторите на Vulgate Cycle използват предмета като символ на божията благосклонност. На Галахад, извънбрачният син на Ланселот и пазителката на Граала Елейн, му е предвещано да се сдобие със свещения предмет, като неговата духовна чистота му помага да стане дори по-добър воин от прочутия му баща. Идеята за Галахад и Граала е въведена през 15 век от Томас Малори в „Смъртта на Артур“.

Различни възгледи за Свещения Граал са широко разпространени в западните страни (най-вече във Великобритания, Франция и Америка), популяризирани от многобройни средновековни и съвременни творби и свързани с англо-френския цикъл от истории за Крал Артур и неговите рицари (но също така има и немско влияние). Поради голямото разпространение, много американци и западноевропейци считат, че идеята за Граала е всеобщо известна.

Историите за Граала обаче липсват напълно във фолклора на страните, където се изповядва източноправославната религия (араби, славяни, румънци и гърци). Същото се отнася и за всички Артурови митове, непознати на изток от Германия до появата на съвременните холивудски версии. В страни като Испания или тези от Латинска Америка легендата за митичния съд също не е популярна, въпреки че са католически страни. Възгледите върху Граала, важността и забележителността му са част от идеологията, която в основата си е местна и специфична, тъй като е свързана с католически или бивши католически места, келтската митология и англо-френското разказвачество. Съвременното широко разпространение на тези идеи се дължи на огромното влияние върху поп културата на страните, където легендата за Граала била видна през Средновековието.

Някои настояват Свещения Граал да се счита за нещо различно, дори и исторически, от свещения предмет свързан с Исус по времето на Тайната вечеря. Объркването между двете вече е практика.

По-късната легенда

Вярата в Граала никога не е спирала. Право на собственост се отдава на различни групи, включително и на Тамплиерите. Има чаши, за които се твърди, че са в различни църкви, включително и в катедралата във Валенсия. Изумрудената чаша в Геноа е придобита по време на кръстонисните походи в Алепо на висока цена, но не е толкова популярна след инцидент, когато на връщане от Париж при капитулацията на Наполеон се разкрива, че изумруденото покритие е всъщност зелено стъкло. В историята на Волфрам фон Ешенбах Граалът е пазен в замъка Мунсалвеше, поверен на Титурел, първия граалски крал. Някой, най-вече монасите от Монтсерат, са индентифицирали замъка с истинския храм в Монтсерат в Каталония, Испания. В други истории се твърди, че Граалът е заровен под Рослинския параклис или около Гластънбъри Тор.

[boginqta_]

хехе супер, мерси  аз съм чела доста те...но нали знаеш има доста противоречиви информация, та общо взето във всяка статия, книга или филм мога да науча нещо ново 

[Arinna]

А какво ще кажете за теорията изказана в "Шифърът на Леонардо", че Свещеният Граал всъщност не е предмет, а тайната за Мария Магдалена и "царската кръв"?

[MiMiToOoOo]

И на мен това ми беше много интересно...Докато четох книгата, всичко това ми се стори много правдоподобно
Но пък самата книга е обявена за ерес...
И все пак на картината на Да Винчи - Тайната вечеря, наистина няма нито една чаша...вместо това има една жена - Мария Магдалена /което никога досега не ми е правило впечатление / Още повече, че Иисус я е хванал за ръката
Мисля, че съм склонна да повярвам, че Свещеният Граал е Мария Магдалена, а кръвта на Иисус Христос, която се намира в Свещеният Граал е всъщност наследникът му...

[DarkPassionPlay]

Мдааам...Вярвам на историята за Мария Магдалена, звучи най-правдоподобно. Просто думите "San Graal" и "Sang Raal" могат да подкопаят всичко (превод"Свещен Граал", "Царска кръв", а всички много добре знаем,че Исус е бил цар действително.)

[M.Yankov]

самия факт че Исус е евреин доказва че е сключил и брак. такава е била традицията по него време в Палестина. Има пасажи в библията които разказват за такава сватба. И по описаното става ясно че Исус не е бил "бедния дърводелец" ами е имал положение в обществото. А след като има брак следователно идват и наследниците. Sang Real (от филм на BBC)