Сънувах брезички с зелени листа,
през клонки Луната блестеше-
голяма и кръгла, красива Луна,
небето в лилаво цъфтеше.
В кръвта ми горчеше безкрайна тъга,
не знаех какво ме убива.
Със нежни ръце ме прегърна нощта,
прошепна ми "Още си жива"...
По диви поляни поведе ме тя,
край извор по-чист от сълзица.
Наплисках се с тази студена вода,
душата превърна се в птица.
И волна и смела напусна ме тя,
в плътта ми и беше май тясно.
В небето безкрайно, без жал, отлетя,
не ще се завърне е ясно...
Събуждам се...Нещо във мене боли,
главата ми пръска се. Стена...
Сънувах ли-вчера обиди ме ти
и после какво с мене стана?
