Жива...

[ilusia]

Сред краха на мечтите,
след заника на дните,
сред фалша на истините
и красотата на лъжите,
след песента на умиращите птици
и смеха на наивните девици,
сред пеперуди и роса
аз пак надигам глава...
като вълчица във нощта
най-трудно е във мрака светлината да намериш
и от мечти облян да затрепериш
най-трудно е да бъдеш сам
сред море и бурния океан
аз обаче мога...
аз обаче знам...
като тревичка сред живата тъма,
като слънце във нощта
ще се усмихна вяло през деня
и ще си припомня моята мечта
о, да, жива съм
и вярно е - горя,
ала във пламъка на красотата на света...
...ох, дано си повярвам

[DeTe_Ha_Xaoca]

Щом го пишеш значи вярваш
думите не идват ей така
Жива си и жива ще останеш
защото тебе те обичат всички
във света.
Повярвай го това не е илюзия
помни
Животът има свойте тайни
но е истински и за това боли.

[Behind`Blue`Eyes]

подкрепям напълно дете на хаоса. щом си го написал значи подсъзнателно го вярваш и си го приела, че е така, но просто докато размишляваш отхвърляш всички тези възможности и ти се струва невъзможно. Но ти си жива и това е реалност. Просто го повярвай. много хубаво си го написала. Браво!

[solitude]

 

[ilusia]

оле това е от преди 2 години
Съвсем го бях забравила