Застинало в очакване небе
и сянката на слънце. Хладен вятър
сред голи клони стене - зло сърце...
Античен, призрачен театър.
По улиците спомени вървят
и заблудени чувства остаряват.
Листата мъртви по паважа спят,
сънуват залези, а после ги забравят.
И сякаш нещо важно предстои.
За него се приготвям цяла вечер.
В душата ми, в кръвта ми то мълчи
и лъха хлад като от леден глетчер.
Усмивка, тръпка...Боже, изведнъж
небето се разтваря променено
и много нежно, вместо блудкав дъжд,
валят снежинки. Става ми студено,
но съм готова да танцувам с тях.
Такава красота опиянява.
По вените ми плисва детски смях
и светлина, която всичко сгрява.
Вали...Прекрасен, светъл, първи сняг.
Очакваме го всяка нова зима.
И всеки път отново, пак и пак
се радваме - деца... Игра любима.Обещах ти, Диди, по-весело стихотворение за първия сняг.
То, малко поръчково не се получава, но дано това ти създаде хубаво настроение. Както и на всички, които го прочетат.
