В светлината сгушена виновницата плаче.
Иска прошка и я получава.
Но някак силното така я сграбчва.
Не се надява,ами се съмнява.
Целия живот зависел е от тази прошка,
искала е да умре!
Но сега получила за душата си нова обложка,
надява се болката да спре!
Когато някой нараним дълбоко,
прошката не спасява нашите сърца!
Дори напротив!Където вгледа се окото-
вижда само добро и от това диша едва ..
Простено и бе!
Но тя не може да си прости!
И сълзи като кафе,
капят денонощно от нейните очи.
