ИГРА: Стихче по "истинска" картинка

[~InSanE~]

~Невинна съм.И гола.Още съм дете.
А сама се огорчавам.Режа своите криле.
Красива исках да съм.Рокля даже си избрах.
А комплимента ти недочух,даже не разбрах.

`Малка си още.`Прошепна рязко ти.
Малка,ала за какво?Всичко в мен трепти.
Живот.Страст.Само аз можех да ти дам.
Ти друго избра...Добре..Остани си сам!

[edin_zabraven_mig]

Аз обсебена съм от смъртта ...
Животът на живите принадлежи -
онези, на които кипи кръвта
при поглед любовен на любимите очи.
Аз забравих що е щастие и радост,
що е емоцията, тръпката на любовта,
младостта превърна се във старост,
в амортизация на новородената душа.
Ала кои сме ние щом не знаем
защо дошли сме на този свят?
Уж благородни сме ...  все тая,
щом все още има болка, мъка, глад!

[The Branded]

Преплели с теб тела в едно...
мислим за своето добро...
можем небето да докоснем....
с нежност да го омагьосаме...
колко те обичам...
знам че си до мен...
нека другите да мсилят...
че любовта ни ще остане като спомен най-обикновен!



 

[lovesnoopdogg666]

 [heart__]Като два лебеда красиви,
 [heart__]като два лебеда бели и диви,
 [heart__]като два лебеда във води мъгливи,
 [heart__]като два лебеда влюбени-ЩАСТЛИВИ!!!!!!!!

[SkitnicaVmoretO]

Леглото ти ухае на коприна,
на страсти предени от бял сатен
ако потърся ласките ти не е важно
дали е нощ навън или е ден.
Сърцето ми не спира да играе,
какво не си отнел от мен ?!
Нощта ми винаги на теб ухае,
леглото ти на бял сатен....

[lovesnoopdogg666]

И ето ме-твоята дъщеря,
превърнала се в скитница,
скитница с червено червило,
чието сърце се е свило,
свило се е на камък
и изгаря всеки мъж във пламък!
Аз съм скитница,
която наранява всяка мъжка душа,
за да немогат мене да ме наранят
и мене в любовни окови да ме приковат...

[edin_zabraven_mig]

Писна ми да съм вярна и покорна,
да угаждам на всяка твоя прищявка,
да търпя всяка постъпка злосторна,
всяка лъжа, обида или подигравка.
Не мога повече да се примирявам ...
Трябва да сложа край на това!
Писна ми така да се самоунижавам ...
Ще те погубя с усмивка на уста
Друг начин няма! Ще те затрия
без окото ми да трепне, даже ...
Че те мразя не мога вече да крия ...
Ненавиждам те! Всичко в тебе мразя!

[{dulgokoska}]

Така се бяха сляли те...
Че ръцете си усещаха...
По клавиатури от лице...
Как докосваха се нежничко...
Така се бяха сляли те...
Че обърнаха нощта...
И накараха добрия ден...
Да удължи им сладостта...
А сетне във съня любовно...
Намираха се и така...
Като блян, мечта подобно...
Виртуално пазеха си любовта...

[lovesnoopdogg666]

Защо се държиш така сякаш си опотребявал хашиш,
сякаш в ръцете си света държиш,
сякаш си божествено небесно,
сякаш си същество чудесно,
а ти си просто един човек,
като мен,като нас-малък и лек!

[{dulgokoska}]

В своя бяс ръце във лицето ти впивам...
И също от него ти взимам дъха...
Всичко това нечовешко във вино...
Двамата давим... такъв е светът...
В който бунтарски с теб се разнасяме...
И думите свои си тайно шептим...
Вярно, изглежда, че шумно понасяме...
Но всъщност твоят бунт е без гък ни един...

[Zatoichi]

Един живот - едно дихание,
слети устни - сетен миг,
една съдба - едно желание,
очи сколпени  - първи миг...

[tlalala]

Пухкави и нежни,
примамливи и белоснежни .
Сякаш можем в миг да ги докоснем
и далече с тях да отлетим,
но те са там, величествени,
далечни и може би безгрижни .

[hide`and`seek]

"Ау, ама ти знаеш ли, че имаш страшни очи!"
"Ама като планинско езеро са сини, нали?"
"Ау, ама разбира се, не ти ли го казах?"
"Ми не, май че забрави, ама аз се досетих.."
"Е, карай, нека върви...така и така диалога го знаеш..,
дай да не губим време с клишета /уви.../,
у нас или у вас да карам?"

[Arwen]

Шосе... и лампи... нощни...
...хиляди малки светлини...
И дървета... огряни от неизгряли звезди...
И някъде встрани... нейде в мрака...
...скита се една душа...
без плът... само материя...
Сама... дори без себе си...
И някакво смущение...
носи се... май беше от пропилени мечти...
Спомен за мирис на нежна ръка...
Докосване... призрачно... на горчива сълза...
Тази нощ е края... душата залязва по пътя си...
А после накъде... Има ли Рай...
може би незалужила е тази Божия награда...
Може би края е началото към Ада...
Осветен на шосе, с нощни лампи...
с дървета огряни от неизгряли звезди...
и малко от преди... и малко спомени...
и много сълзи... за грешки...
за живот от грехове...
Бунт или примирение... край... няма наслада...
Пътя е или Рая или Ада...

[{dulgokoska}]

Тя - със роклята насред скали...
Които пяна бие, шиба...
А разпуснатите и' коси...
Събират стонове на самодиви...
Избягали от горски кът...
Намерили в морето дом...
А тя - в душата с много скръб...
Разпилява се в нечуван стон...