В пурпурния залез открих душата си,
отиваше си тя, умираше в агонията на слънчеви лъчи.
Разпъсквайки моите мечти сред земята...
Показвайки всичко с нечовешка красота...
В пурпурния залез открих сърцето си,
онемяло от болка летеше...
...като птицата - скитницата...
В миражите на моята суета летеше към небето...
В пурпурния залез намерих себе си,
по - красива, по - щастлива...
обляна в сребърни сълзи...
Открих се и се загубих сред агонията на...
...вълшебни слънчеви лъчи...
В зората ли ще се родя...
или в нощта ще се възродя...
Нов живот ли ме очаква?
Или онемяла срещам се със смъртта...