И само нищета затворена в бутилка...
Това ли е живота ми кажи
без път, без име и без въздух,
затворена зад стъклени стени.
Вериги ако бяха Боже мой,
щях някак си след мене да ги мъкна,
ала тежи ми тоя стъклен свят
и ме притиска всяка вечер плътно.
Това ли е живота ми, за Бога
и докога... кажи ми дкога,
ще съм затворена като в бутилка
зад своита стъклена стена ?!