Автор Тема: ИГРА: "Текстописец"  (Прочетена 10259 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен ASSTONIA

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 90
  • Пол: Жена
Re: ИГРА: "Текстописец"
« Отговор #15 -: Октомври 12, 2010, 15:37:34 pm »
Наистина би било добре да се чете условието на всяка игра,,
ето моето кавърче

P I F - Ноемврийски ден
Ти смях и тъга
ти не болка а мечта
Там във планината
кой на цветето листата взе
Ти спомен от мрака
ти пътник на времето
страхливо свит във себе си
далеч от мен,далеч от мен


Припев: (2)

Безпризорен ден
викам от душа
безпризорен ден


Ти грях първороден
ти сладко болезнено
необратимо но
кой на цветето листата взе
Ти спомен от мрака
Ти пътник на времето
страхливо свит във себе си


Припев: (2)
Безпризорен ден(2)
Викам от душа(2)
Припев(4)


А следващата песничка е:
Бански на лалета

Когато с теб се разхождам по плажа,
разбирам колко си влюбен във мен
и много искам на всички да кажа,
че ти си само за мене роден.

Да, да, да! Да, това не е шега....

За-що-то знам, че другите момчета
нямат бански на лалета.
Нямат твоите сини очи.
И сега ще ти призная -
с теб обичам да играя.
Ти си принцът на моЙте мечти

Да, да, да! Да, това не е шега....

Когато с тебе отивам на кино,
екранът светва и в него си ти.
И зная - пак ще съм твоя любима,
защото мене сънуваш, нали!

Да, да, да! Да, това не е шега....

Защото холивудските момчета
нямат ризи на карета,
нямат твоите бели зъби.
И сега ще ти призная -
с теб обичам да играя,
ти си принцът на моЙте мечти

Да, да, да! Да, това не е шега....

Когато сутрин закусвам със мама,
отново знам, че си мислиш за мен.
Повярвай, просто спасение няма,
защото ти си за мене роден.

Да, да, да! Да, това не е шега....

За-що-то знам, че другите момчета
нямат бански на лалета.
Нямат твоите сини очи.
И сега ще ти призная -
с теб обичам да играя.
Ти си принцът на моЙте мечти

Ще почакам да порасна
и за теб ще се оженя.
Ще живееме прекрасно.
Цял живот ще бъдеш мой!
Йее!"

Неактивен defiant_spirit

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 328
  • Пол: Мъж
Re: ИГРА: "Текстописец"
« Отговор #16 -: Октомври 21, 2010, 22:44:36 pm »
До мене супер приятели имам,
и знам, че винаги те са със мен,
когато лоши решения взимам,
ще скочат в тъмното заедно с мен.



Да, да, да!Mост са ми през пропастта!

Ко-га-то нещо лудо ще направя,
има кой да ме поправя,
има кой да застане зад мен
и във хубаво и в лошо
пак насреща мие Гошо
и живеем така ден след ден.

Да, да, да!Факел са във пещера!



Съдбата някак събра ни вълшебно,
макар от родния дом надалеч,
от заведение висше учебно
и неразделни сме всичките веч.



Да, да, да!Срещнах ги в реалността!

Ко-га-то нещо лудо ще направя,
има кой да ме поправя,
има кой да застане зад мен,
щом излезли сме със Любо,
във живота аз съм влюбен
и живеем така ден след ден.

Да, да, да!Рамо са във вечността!



Със някои знаем се от дискотеки
и кой би предположил това,
че ще поддържаме връзки вовеки,
че ще измисляме в рими слова.




Да, да, да и до късно вечерта!

Ко-га-то нещо лудо ще направя,
има кой да ме поправя,
има кой да застане зад мен,
не веднъж сме се посмели,
в стихчетата ни със Ели
и живеем така ден след ден.

Да, да, да, даже рано сутринта!




Всеки любя аз за трима,
знаете го вий нали?
Благодарско, че ви има,
мои прииятели. /10 Q/



 :arrow:Относно песента ... Ако не е мноого непосилна задача
би ми било интересно да видя вариант на "KingSize" - За Нея


Припев:
Не зная как, къде, защо любовта е страх за мен.
За мен е страх и но защо - как искам да съм в нейн плен. Къде е тя, защо я няма, а дупката е вече яма.
Искра загасна, болка бясна погълна сянката прекрасна.

Не знам как, не знам защо, не знам защо ме питаш кво,
но знам, че искам да съм с нея и не ме ебе защо.
Слушам ги, слушам тях, слушам хора всеки ден -
те говорят за любов, а любовта не среща мен.
Всеки ден в търсене на нея, и даже външно да се смея дупката в мен ме кара често да копнея, за нея -
къде е тя, защо я няма -
щом клепачите ме предадат я виждам в красота обляна.
И после бум - изстрел точен пак куршум.
Събуждам се обвит в нощта, а тя я няма изчезнала без шум.
Надежда вече няма. Последната искра загасна -
тъмнината грозна пак погълна сянката прекрасна.
Целувка истинска и страстна, но само в блян, а аз съм сам,
в самота облян. За много грешки ме е срам, но знам,
че сам съм се родил и в ковчега пак ще бъда сам.

Припев:
Не зная как, къде, защо любовта е страх за мен.
За мен е страх и но защо - как искам да съм в нейн плен. Къде е тя, защо я няма, а дупката е вече яма.
Искра загасна, болка бясна погълна сянката прекрасна.

Не очаквам да ме разбереш, да знаеш през какво съм минал, колко сълзи съм излял, за да стана тва, което слушаш днес.
И без да забравя кво е скапан стрес, не загубих даже капка чест.
Живеем в два, два съвсем различни свята -
грозното го знам добре, но в теб намирам красотата.
Ако търсиш в мен парата, другото на заден план,
ще ти кажа да го духаш - по-добре да бъда сам.
Ето там - там навън - с мойте хора - тва съм аз -
силен блясък в очите, в ушите силен бас.
За да бъдем нас, не ни трябва просто късмет -
трябва ти да вярваш в мен и аз ще вярвам в теб.
Искам теб - не ми пука кой какво мисли за тва,
за мнението на някой друг не давам пукната пара.
Лягам сам и знам, че сам пак ще бъда на сутринта.
Кажи ми щом не знам какво е как да вярвам в любовта?
Не знам - ако си до мен сърцето ще си дам,
но все по-малко търсят него - трябва в джоб да си голям.
Да го духа парата - на думи всеки е богат!
Аз съм сам и сам оставам - да го духа скапания свят!

Припев:
Не зная как, къде, защо любовта е страх за мен.
За мен е страх и но защо - как искам да съм в нейн плен. Къде е тя, защо я няма, а дупката е вече яма.
Искра загасна, болка бясна погълна сянката прекрасна.

Неактивен missy_eli

  • Новак
  • *
  • Публикации: 42
  • Пол: Жена
Re: ИГРА: "Текстописец"
« Отговор #17 -: Ноември 03, 2010, 17:27:59 pm »
Припев: Цигарата със пламък не гори, едва, едва си тлее, незабелязана дори отровна страст пилее, безобидна е захвърлена угарка догоряла, но никой не разбира как света е завладяла...

Красиво личице и грациозна фигура, едва на осемнайсет- ликът на младостта
дими във пепелника запалена цигара, във това кълбо от дим някак губи и се чара.
Потънала в кратък миг наслада, сама не осъзнава как деградира и пропада...
Цигара във уста- любимата и поза, във смисъл на живот превърна никотиновата доза.
И после нова- празна е кутията с отрова. След нея тя ще страда, а толкова е млада...
Цигарата и е утеха, в момент на напрежение- "горчиво" изкушение, водещо към саморазрушение.
Горчилка- пареща и властна, на вкус е "арна", но коварна- привърженици си намира, страстта напира, дори във чалга клипове се рекламира...

Припев:  Цигарата със пламък не гори, едва, едва си тлее, незабелязана дори отровна страст пилее, безобидна е захвърлена угарка догоряла, но никой не разбира как света е завладяла...

Посяга бавно, деликатно към полупразната кутия охотата си не крие, действието се повтаря многократно.
Потъва в дим, изгубва се във пропастта тъй както губи чистотата на мадостта...
Догаря, върви към филтъра накрая и живота следва този ход- това дообре го зная
пушачи непушачи не ще живеем ний вовеки, но защо пък да вървим към края по преките пътеки...
Живота е прекрасен, заслужава да се диша краят на всички ни е ясен, не се стремя да го опиша. Този с цигара във уста ще погледне със насмешка-
"Защо да не опита земните блага? Кой е казал, че е грешка?"
Ще допуши своята цигара- привичката позната обезличен, потъпкал чара, ще се слее със тълпата... Тютюн, обвит в хартия крупен бизнес е това, покачи се акциза, ала потреблението му не слиза.
Ти дръпваш цигарата без тежест, а тя смуче твойта жизненост и свежест...
Заплати я цената със младостта си бяла, утре тя ще е "жената", неестествено е остаряла...

Припев: Цигарата със пламък не гори, едва, едва си тлее, незабелязана дори отровна страст пилее, безобидна е захвърлена угарка догоряла, но никой не разбира как света е завладяла...

Неактивен missy_eli

  • Новак
  • *
  • Публикации: 42
  • Пол: Жена
Re: ИГРА: "Текстописец"
« Отговор #18 -: Ноември 03, 2010, 17:50:25 pm »
моето предложение е:

Милена - Истина

Някой ли открадна сърцето ти,
което плачеше нощем насън
увяхна нещо вътре в тебе,
не поглеждаш дори навън.
Ще оставиш ли това,
за което си мечтал
и с години си се борил
път, по който си вървял?

Припев:
а-а... Някой ден сърцето
ще поиска и това,
което ти си му отнемал,
без дори да си разбрал.
о-о Някой ден сърцето
ще те съди за това,
затова че много си го лъгал.

Никога не казвай да,
когато чувствата ги няма в теб
когато ровиш в свойта самота
пак се луташ за кой ли път
уморен от своя бяг
продължаваш все натам
вътре някъде дълбоко в тебе.
Ти винаги оставаш сам.

Припев:... /2x

Неактивен ASSTONIA

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 90
  • Пол: Жена
Re: ИГРА: "Текстописец"
« Отговор #19 -: Ноември 07, 2010, 16:24:44 pm »
Много добра песен!!! Дано не я разваля много


Милена- Истина


Накъде ли отива живота ни
който сякаш минава на сън
изчезва бързо всеки миг
не престава върви безспир
Ще тръгнеш ли на там
за където си мечтал
и тайно си се молил
но някой те е спрял


Припев:
аааа някой ден ще можеш
да протегнеш ти ръка
и ще стигнеш до това
без дори да си разбрал
ооо някой ден ще можеш
щом протегнеш ти ръка
ще стигнеш до върха


Тогава ти подай ръка
на някой имащ нужда от това
на някой сбъдващ своята мечта
а изгубил е света
уморен от своя бяг
помогни му за напред
и да може той да тръгне сам
по своя собствен път


Припев: /2


Неактивен ASSTONIA

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 90
  • Пол: Жена
Re: ИГРА: "Текстописец"
« Отговор #20 -: Ноември 07, 2010, 16:26:48 pm »
ето и моята песничка

Авеню - Бягство

Последна нощ, а утре ме очаква път.
Поглеждам през прозореца дали навън вали.
Не ме е страх от теб, не искам да остана тук.
Това, което остава да направя пак е да бягам.

За кой ли път аз презнавам пред теб,
че не мога да бъда сам. Безброй години.
Години наред аз не мога да спра своя бяг.
Защо повярвах на думи,
в които не вярва и малко дете.
Защо избягах, защо повярвах.

Дали дъждът навън или студът във мен
е това, което спира моя бяг. Оставам тук.
Не знам дали страхът, че връщам се отново тук
като странник без подслон, загубил своя дом.
Не спира сега.

Неактивен defiant_spirit

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 328
  • Пол: Мъж
Re: ИГРА: "Текстописец"
« Отговор #21 -: Юни 08, 2011, 14:56:15 pm »
Валят звезди, вълшебно е небето вън,
напомня за годините, в които бях дете.
Разходка в парка пак, не знам дали това е сън
или във мене, остава там завинаги, този спомен...

как с тайфата, бръмчахме безспирно, безгрижно напред - назад,
из махалата, играехме весело, наш беше целият свят,
къде остана, изчезна безследно безгрижният, детският смях.
Къде остана, къде се дяна?

Стражар или апаш или в Буграс на плаж
е дилемата, която беше в нашите глави.
С асо-ци-а-ции или пък с топка късно вън,
ще завърши вечерта в компания добра. И спомням си пак...


Силвия Кацарова - Бяла въздишка
« Последна редакция: Юни 08, 2011, 15:15:48 pm от defiant_spirit »

Неактивен defiant_spirit

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 328
  • Пол: Мъж
Re: ИГРА: "Текстописец"
« Отговор #22 -: Април 18, 2012, 12:56:50 pm »
Полет съдбовен

Хвана се в капана
на изкривено лято,
остави свойто ято,
за птицата мечтана.
Размахва неуморно,
крилата си във полет
и мисли, че е пролет
и време има много.

Може да е влюбен
или пък друго нещо,
но лятото "горещо",
отива си без помен.

Лети си без посока
и рее се в небето,
отива там където,
душата е широка.
Търси, съзерцава
да срещне неин поглед,
да чуе нежен повик,
дали се заблуждава.


Може да е влюбен
или пък друго нещо,
но лятото "горещо",
отива си без помен.
:arrow: Кристина Димитрова и Орлин Горанов - Детски спомен