Странна работа
,наистина доста песимистично
...ами да живота можем да го приемем като една разходка
по една красива улица...мда,да приемем красива улица не няква мръсна и с тълпа хора,бутащи се и псуващи...хааха спирам с този песимизъм...та разхождаме се по тази улица и си мислим какво ли се крие там зад ъгъла,може би нещо още по-красиво
може би нещо неповторимо
,уникално,а може би златно кюлче
и в тези си мисли ние забравяме да се огледаме,да видим красотата,която ни заобикаля в момента,забравяме да разгледаме сградите,да видим цъфналите дръвчета,да чуем песента на птичките...и защо???За да завием зад ъгъла и там бааааааааааам и да паднем в една дупка и край,край на разходката!И каква е поуката "наслаждавайте се на живота,на разходката не мислете какво има зад ъгъла,не живейте изпълнени със стремеж да разберете колко е дълбока тази дупка зад този ъгъл"!Живота е толкова хубав
а пък като умрем някой ден ще се насладим и на смъртта...и на новия живот след смъртта
[/quote]
Дай обаче да бъдем честни. През по-голямата част от времето вървим по мръсната улица с тълпата хора, бутащи се и псуващи. Хубавите улици са малко. И по тях ходим когато сме малки и още си играем на криеница, а всично наистина изглежда много розово. А човек, както си върви и разглежда красивите сгради и цифналите дръвчета се отвява и забравя накъде е тръгнал. И когато най-малко го очаква, ще стигне до някоя тъмна и страшна улица и ще му се наложи да мине по нея, за да продължи живота си напред. В противен случай, ще си остане, където е и ще тъпче на едно и също място докато издъхне. И тогава нито нещо ще е постигнал, нито ще е оставил нещо значимо след себе си.