Автор Тема: Нека се запитаме...  (Прочетена 2347 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен XpacTa_lavista

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3489
  • Пол: Мъж
  • Дървен философ, но дрянов
Re: Нека се запитаме...
« Отговор #15 -: Февруари 03, 2007, 17:09:28 pm »
Трудно е да се каже дали сме осъдени, за да не се доближаваме много до непознати на нас знания, или това е конструирано за да може човек по-леко да изживява живота си, без терзания от направените пред предните животи грехове. Верятно този механизъм е резултат от действие на определени природни закони или е "нагласен" от Бог, както смята Рене Декарт.
Когато човек върви без път...
 
             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

Неактивен ludnegar

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1531
  • Властта не е това което беше.WE ARE THE CAHMPIONS
Re: Нека се запитаме...
« Отговор #16 -: Февруари 03, 2007, 17:20:29 pm »
Аз нямам съмнения относно това че сме осъдени,съмненията ми по-скоро лавират около това дали не сме се осъдили сами.Върти ми се нещо из главата.Нещо от рода на : знанието е сила,силата е изкушение,изкушението води до грехопадение,а в грехопадението май има  гордост,а в гордостта си сме заслепени,а заслепени не виждаме знанието...ох.Ако всеки път след напушване си водех записки може би щях да знам какво ми се върти точно из главата,ама нейсе :)

vOsYcHnA_pRiNcEsA

  • Гост
Re: Нека се запитаме...
« Отговор #17 -: Февруари 05, 2007, 12:58:33 pm »
Има една такава теория, според която съзнанието само блокира спомените от нещо което се е случило и го кара да страда, за да се предпазва само или нещо подобно но не съм чак толкова добре запозната по въпроса...

Неактивен Rocka_Rola

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 392
  • Пол: Мъж
  • "Amused itself to death"
Re: Нека се запитаме...
« Отговор #18 -: Февруари 08, 2007, 14:00:46 pm »
аве що толкова песимкистично??? аз си мисля че животът е хубав..
"There's someone in my head   but it's not me ..."

Неактивен Porcelain_Doll

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 63
  • Пол: Жена
Re: Нека се запитаме...
« Отговор #19 -: Февруари 20, 2007, 23:59:41 pm »
Я по-ведро бе хора , горе главата!Гледайте са всеки си има проблеми ,всеки се ядосва ежедневно за нещо и в един момент се отчайва ,но това незначи че трябва да се предаде ,а напротив да пробължи да се бори с всички сили.

Неактивен OvCeL4EnCetO

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1689
  • Пол: Жена
  • <3
Re: Нека се запитаме...
« Отговор #20 -: Март 22, 2007, 16:29:34 pm »
Защо хората са толкова лицемерни и нагли? Защо не разбират че когато имаш нужда да те оставя намира значи наистина имаш нужда да е така! Защо?! Хората са първопричината за страданията?! Защото ние сами си причиняваме болка! И защо?! Защото искаме да ни боли ли? Не,не...защото обичаме да нараняваме хората около нас...някой ден..ще разберем,но ще бъде твърде късно..за жалост.. [confused]
Life is beautiful.So simple.

Неактивен Kmeticata na Krymovo

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 79
  • Пол: Жена
  • Властта не е това което беше...
    • Bulgarian-Funky-Girl
Re: Нека се запитаме...
« Отговор #21 -: Април 10, 2007, 02:09:03 am »
Един ден човек спира на улицата и се запитва наистина: струва ли си да живеем така?
Не можем ли да направим нещо,което да спре болката? Самотата не е ли само преход към себе си? Усмихваме се всеки ден,на хората...свиваме по непознати улици,започваме нещо ново..и така всеки ден до един..когато затваряме тежките си клепачи и повече не виждаме този свят...
Има ли смисъл? И какъв е той? Нима животът-тази поредица от грешки,желания и мечти..е само преход? Не е ли и той като смърта просто началото..едно ново,необяснимо и плашещо ново начало?
И нека се запитаме поне веднъж? Защо си струва? Защо живеем,за да изгубим някой ден всичко което сме постигнали? Какво ще стане? Толкова ли необяснимо може да е?
Риторични ли са тези въпроси или някой ден ще намерим техните отговори?
Нека се запитаме...поне веднъж...


Странна работа  [mhmm] ,наистина доста песимистично  [sad3] ...ами да живота можем да го приемем като една разходка  [dance4] по една красива улица...мда,да приемем красива улица не няква мръсна и с тълпа хора,бутащи се и псуващи...хааха спирам с този песимизъм...та разхождаме се по тази улица и си мислим какво ли се крие там зад ъгъла,може би нещо още по-красиво :) може би нещо неповторимо :) ,уникално,а може би златно кюлче :) и в тези си мисли ние забравяме да се огледаме,да видим красотата,която ни заобикаля в момента,забравяме да разгледаме сградите,да видим цъфналите дръвчета,да чуем песента на птичките...и защо???За да завием зад ъгъла и там бааааааааааам и да паднем в една дупка и край,край на разходката!И каква е поуката "наслаждавайте се на живота,на разходката не мислете какво има зад ъгъла,не живейте изпълнени със стремеж да разберете колко е дълбока тази дупка зад този ъгъл"!Живота е толкова хубав :) а пък като умрем някой ден ще се насладим и на смъртта...и на новия живот след смъртта :)
I'm screaming from a mountain top,swimming in deep blue sea.And if someday you find my heart,just set me free!

Неактивен stranger

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2437
  • Пол: Мъж
  • Don`t talk to strangers
Re: Нека се запитаме...
« Отговор #22 -: Април 10, 2007, 11:54:41 am »
А защо пък златно кюлче? Не че няма да го взема, но... :)
Ако живееш с мисълта, че животът е интересен и ти предлага много, то по-скоро бих дал пример с разходка в гората, когато изкачваш някоя стръмнина, очаквайки да видиш на върха и края на баира, но всъщност се оказва, че след нея следва нова такава. Какво друго ти остава тогава, освенд а поемеш дълбоко въздух, да се усмихнеш на песента на птиците и да продължиш нагоре изпълнен с енергия :)
“God has no religion” - Mahatma Gandhi

Неактивен Kmeticata na Krymovo

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 79
  • Пол: Жена
  • Властта не е това което беше...
    • Bulgarian-Funky-Girl
Re: Нека се запитаме...
« Отговор #23 -: Април 11, 2007, 01:21:04 am »
А защо пък златно кюлче? Не че няма да го взема, но... :)
Ако живееш с мисълта, че животът е интересен и ти предлага много, то по-скоро бих дал пример с разходка в гората, когато изкачваш някоя стръмнина, очаквайки да видиш на върха и края на баира, но всъщност се оказва, че след нея следва нова такава. Какво друго ти остава тогава, освенд а поемеш дълбоко въздух, да се усмихнеш на песента на птиците и да продължиш нагоре изпълнен с енергия :)
[bravisimo] [a taka]
I'm screaming from a mountain top,swimming in deep blue sea.And if someday you find my heart,just set me free!

Неактивен luv4eto

  • Новак
  • *
  • Публикации: 22
  • Пол: Жена
Re: Нека се запитаме...
« Отговор #24 -: Април 20, 2007, 18:52:10 pm »
Странна работа  [mhmm] ,наистина доста песимистично  [sad3] ...ами да живота можем да го приемем като една разходка  [dance4] по една красива улица...мда,да приемем красива улица не няква мръсна и с тълпа хора,бутащи се и псуващи...хааха спирам с този песимизъм...та разхождаме се по тази улица и си мислим какво ли се крие там зад ъгъла,може би нещо още по-красиво :) може би нещо неповторимо :) ,уникално,а може би златно кюлче :) и в тези си мисли ние забравяме да се огледаме,да видим красотата,която ни заобикаля в момента,забравяме да разгледаме сградите,да видим цъфналите дръвчета,да чуем песента на птичките...и защо???За да завием зад ъгъла и там бааааааааааам и да паднем в една дупка и край,край на разходката!И каква е поуката "наслаждавайте се на живота,на разходката не мислете какво има зад ъгъла,не живейте изпълнени със стремеж да разберете колко е дълбока тази дупка зад този ъгъл"!Живота е толкова хубав :) а пък като умрем някой ден ще се насладим и на смъртта...и на новия живот след смъртта :)
[/quote]

Дай обаче да бъдем честни. През по-голямата част от времето вървим по мръсната улица с тълпата хора, бутащи се и псуващи. Хубавите улици са малко. И по тях ходим когато сме малки и още си играем на криеница, а всично наистина изглежда много розово. А човек, както си върви и разглежда красивите сгради и цифналите дръвчета се отвява и забравя накъде е тръгнал. И когато най-малко го очаква, ще стигне до някоя тъмна и страшна улица и ще му се наложи да мине по нея, за да продължи живота си напред. В противен случай, ще си остане, където е и ще тъпче на едно и също място докато издъхне. И тогава нито нещо ще е постигнал, нито ще е оставил нещо значимо след себе си.
But if your heart's not in it for real
Please don't try to fake what you don't feel
If love's already gone
It's not fair to lead me on
’Cause I would give the whole world for you
Anything you ask of me I'd do
But I won't ask you to stay
I'd rather walk away
If your heart's not in it

Неактивен luv4eto

  • Новак
  • *
  • Публикации: 22
  • Пол: Жена
Re: Нека се запитаме...
« Отговор #25 -: Април 20, 2007, 18:57:40 pm »
Всъщност ми се струва, че будизма дава страшно много отговори на житейските и въобще на някои екзистенциални въпроси. А и се вглежда страшно надълбоко в човешката същност и поради тази причина няма да е лошо да я въведат като предмет за изучаване в психологията.
But if your heart's not in it for real
Please don't try to fake what you don't feel
If love's already gone
It's not fair to lead me on
’Cause I would give the whole world for you
Anything you ask of me I'd do
But I won't ask you to stay
I'd rather walk away
If your heart's not in it

Неактивен XpacTa_lavista

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3489
  • Пол: Мъж
  • Дървен философ, но дрянов
Re: Нека се запитаме...
« Отговор #26 -: Април 20, 2007, 19:21:31 pm »
Дали е будизъм или не няма голямо значение, тъй като според Будизма дори Христос е будистки пророк. Аз имам едно особено мнение-религията е една, но е разделена по време на Вавилонската кула.
Когато човек върви без път...
 
             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

Неактивен Lake_Lady

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1374
  • Пол: Жена
  • My Smooth Operator...
Re: Нека се запитаме...
« Отговор #27 -: Януари 08, 2008, 12:45:28 pm »
По този повод си спомних една индийска приказка /предавам я с мои думи по спомен/...

 Един беден човек бил много вярващ и всеки ден обикалял храма /правел го от сърце и искрено/. Това се повтаряло дълги години наред.Човекът се трудел, живеел скромно и честно и пак продължавал да обикаля храма с молитва на уста. Един ден Шива се замислил: "Този беден човек вярва така искрено и през всички тези години не е поискал нищо в замяна, нито ми е отправял молби да забогатее.Трябва да го възнаградя за това". И Шива решил на следващия ден да постави на пътеката до храма едно гърне със злато, та когато човекът прави обиколката си, да го види и да го вземе. На другия ден бедният човек станал и се заприготвял за ежедневната си обиколка. И изведнъж му хрумнала една мисъл:"От колко години вече обикалям храма на Шива...Преди време бях млад и здрав,но когато остарея и ослепея,как ще виждам пътеката?".И решил да се поупражни за този бъдещ момент.Затворил очи и извървял пътеката така.Не видял обаче гърнето, което Шива бил оставил там. В края на пътя си,човекът отворил очи, видял,че е успял да я измине и така и погледнал към небето: "О,велики Шива! Благодаря ти, че ми помогна да извървя пътеката и със затворени очи,за да мога и на старини да идвам и да славя името ти!"
И човекът си тръгнал за дома безкрайно щастлив!
А Шива?...Като видял какво се е случило,се възрадвал и намерил друг начин човекът да получи гърнето...

Красиво,нали?  :)

В прегръдката си ме събираш цялата и ме разпиляваш из Вселената...
http://www.vbox7.com/play:8854186b

Неактивен BLUE_ROSE

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3838
  • Пол: Жена
  • Щяло да вали ...
Re: Нека се запитаме...
« Отговор #28 -: Януари 08, 2008, 13:12:22 pm »
Не е нужно изобщо да се запитваме тези неща... Рано или късно всеки в живота си се среща с тези неща и ги изживява. А що се отнася до смъртта - защо да се запитваш какво е тя и до какво води, като тя идва накрая.... а в живота има толкова по-важни и по-хубави неща за които да мислим и да плануваме.... Смъртта не се разминава с никого, някой ден просто се случва.... и това е. :)