Мдобре ще се направя на отзивчива щом е за теб...
Ще го обясня по простичък начин, така че повече хора да могат да разберат каква е същността на идеята. В най-общи линии казано будистите са привържаници на идеята за преражданията. Според тях тялото и душата на човека са две отделни и различни по същността си неща. Тялото е приемник на душата в материалния свят. Принципно се приема теорията, че душата се формира в чист, недокоснат и непокварен вид. Когато тя намери своето тяло, то я опорочава с действията си(с някой от тях). Всяка душа по време на материалното си съществуване среща други души, с повечето от които и остава нещо недовършено. И така, когато тялото престане да съществува с настъпването на физическата смърт душата се отделя под формата на енергия в пространството. Това е и научно доказано, че при физическа смърт човек губи определени грамове от теглото си и учените считат, че това е имено физическото тегло на тъй наречената душа. Та след физическата смърт тази душа не намира веднага нов приемник(ново тяло). Тя ся преражда след известно време, когато е настъпил подходящ момент за това. В новия си живот душата е осъдена да не помни за предишните. Несъзнателно човек изкупва греховете от предишното си съществуване, но също така натрупва и още много нови. В новия живот душата несъзнателно търси с енергията си душите които е познавала от предишния(предишните)живот, но не успява да открие всички,именно защото не се прераждат след точно определен период, а прераждането е субективно и търсещо подходящ момент. И така до тук става ясно защо човек понякога среща хора, които има чувството, че цял живот е познавал. Затова го има и Де жавуто, защото душата понякога получава проблясъци от един живот вече изживян и отминал. Та идеята на будизма не приключва до тук. След множество прераждания, когато душата успее да изкупи греховете си, тя отново е в първоначалния си чист вид. Тогава се достига така наречената НИРВАНА. Тялото умира, а душата е свободна да съществува в небитието. Тази нирвана се постига по-бързо чрез медитация(за който може да медитира), защото по време на медитация душата се отделя от тялото и се отваря към невидимата същност на нещата. В някой страни, когато някой умре хората се смеят, а когато се ражда някой - те плачат, защото в мига в който сушата се откъсне от тялото си при неговата смърт за кратко тя има възможност да го гледа и когато види че лщбимите му хора страдат, душата се връща пак за земята за да ги намери, дори и достигнала нирвана и цикъла се повтаря на ново. Та в общи линии е това. Надявам се да ви е било интересно, полезно и да е отговорило на някой от въпросите ви...