GaLLeRy
Махни оковите!!!
/посветено/
Махни оковите!!!
Не искам да живея във килия.
Защо си тъй жесток,кажи?
Признавам-искам милост,
а ти пред мен присвиваш очи.
Това съм аз-в цялата ми същност.
Никога съвършена и добра.
Това са мислите ми.
Не ги наричай лудост...
Знам,не съм дъщерята,
за дето си мечтал...
Но махни проклетите окови!
Какво е това?Скрита война?
Няма да успееш със отвари...
и отрови
да ме превърнеш в перфектна дъщеря.
Защо стискаш юмруци?
Пусни на воля чувствата.
Пусни ръката си.
По-добре шамар....
По-добре сама да скитам,
като луда.
Не искам да живея в тоз кошмар.
Махни оковите!
Обичай ме такава,както съм наистина.
Не искам повече тревога.
Това съм аз-моят ум и моето сърце....
Имай малко милост.
GaLLeRy
Ръката ми е тежка
Докосни ме!
Ръцете ми са толкова изтинали.
Недей посяга ми с тежките си длани.
Толкоз нежни са лъжите.
Толкоз горчиви са твойте истини.
Вече виждам края.Толкоз малко ни остана.
И тъй жадувам за малко обич,
а ръцете ти са като копия.
Всяка целувка напоена е с отрова.
А прегрътките ти са като вериги.
Толкоз груб си.
Да бъда и аз.Ако поискам-мога.
По дяволите,какво ти става?!
Чувсваш се велик,за дето нараняваш.
До края малко остава.
Убиваш ме с ръцете си,
Сърцето ми откача.Лудост е.
Неписаната истина напира в мен.
Аз не съм такава.Недей да се надяваш.
Колко самоуверен си.
Аз вярвам,че ще стане чудо
Нямаш право дори на грешка.
Пази се.Вече груба съм.И толкоз луда
Дланите ми нежни са.
Но знай-ръката ми е тежка.
GaLLeRy
Единственото,което те обича...
Грешнико,наричаш ме с жестоки думи.
Наричай ме! Чувствай се велик.
Само пепел остана по между ни.
Превърнаха се целувките в злокобен вик.
Отчайващо е.Аз плача, ти се смееш.
Толкова различно е от преди.
Но аз грея,ти никога не ще изгрееш.
С усмивка отминавам.Бъди щастлив.
Не , не съм те забравила.Не съм желязна.
Но вече в мене не гори , а тлей.
Любовта превърна се в омраза.
Да видим кой последен ще се смей.
Вярвам в правдата и смирена пред теб мълча.
А ти искаш сърцето ми да изтръгнеш.
Злобно крещиш и скриваш се в нощта,
но зная-ще дойде ден,в който ще се върнеш.
Но тогава вече няма да ме има.
Помни – няма връщане назад.
Аз горда съм.Не съм робиня
на проклатието ти,на твоя Ад.
Върви си, но заклевам те- ще сажаляваш.
Аз няма повече да трая ударите от бича.
Разби сърцето ми, но просто не осъзнаваш-
уби еднственото нещо,което те обича...