Автор Тема: Любимо стихче от форума...  (Прочетена 112247 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен lovesnoopdogg666

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 678
  • Пол: Жена
  • Любовта оправдава средствата...
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #60 -: Юни 03, 2007, 15:41:08 pm »
Плачът на цигулките




Плачат цигулките без сълзи.
Болезнено опънати струни.
Свърталище на изгубени души.
Ада в реалността ми се присъни.

Върху бялата риза червено петно има.
Виното ли излях или сърцето кърви?
Студено е лятото без теб...сякаш зима.
И падат от висините всичките звезди.

И ако черния цвят означава скръб,
аз ще бъда с черно от глава до пети.
От живота мой ти бе по-скъп.
Но днес в кръвта ми болка кипи.

Подмини ме отново ... от далече.
Коя съм аз за теб - една непозната.
Какво ми стори? Сърцето ми отвлече.
Дяволски ангеле,върни ми душата!

Обуздай всяка стихия в мене.
Рисувай в грозното красотата...
и тръгни си отново... вече е време.
Не усещат болка днес сетивата.

Дори пламъци в мене да бушуват
с ледена отрова ти ги изгаси...
Целувките ти твърде скъпо струват,
от тях накрая винаги боли...




ОТ ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤
Подбирай внимателно делата си, защото ти ще живееш със спомените си.

Неактивен lovesnoopdogg666

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 678
  • Пол: Жена
  • Любовта оправдава средствата...
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #61 -: Юни 03, 2007, 15:51:08 pm »
Проклета да съм...!
автор:¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤


Последен пристан ти ми беше.
Последна спирка и заслон.
Утехата,когато ме болеше.
Моя вик...шепот...стон...

Усмивките дарих ти ги...
Днес твои са и сълзите...
Думите болезни спестих ти ги.
Илюзии празни са мечтите...

Проклета да съм хиляди пъти,
че нощем само теб сънувам.
Проклета да съм,липсва ми дъха ти.
Проклета-искам устните ти да целувам.

Нещастница съм,по дяволите...
Мразя се,защото обичам те още.
За силна ме смятат останалите,
ала капят сълзите ми нощем.
« Последна редакция: Юни 03, 2007, 15:54:14 pm от lovesnoopdogg666 »
Подбирай внимателно делата си, защото ти ще живееш със спомените си.

Неактивен lovesnoopdogg666

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 678
  • Пол: Жена
  • Любовта оправдава средствата...
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #62 -: Юни 03, 2007, 15:53:34 pm »
Нула часът е
« -: Октомври 10, 2005, 02:25:15 am »   

Нула часът е...
И е време да дойдеш.
Теменуги в съня ми
валят.
Нула часът е.
Теб те няма.
Изпивам миг след миг,
пристрастяват ме-
опиат.
Голи клони
в прозорците
спират бесния бяг
на объркани чувства.
Теменугите
в тишината
се превръщат на сняг.
Нула часът е.
Ти отдавна спиш-
зима е между нас.
Теменугите
като снежинки
в кръвта ми валят,
а кръвта сътворява
висулки, прилични на теб.
Нула часът е.
Нежността ми
се вкисна-
цвете с отровно див
аромат.
Глад,
животински глад
ръфа плешка
от умираща нощ.
Писък зъл
стряска спящия град.
И е късно.
Какво ми остава-
да подсуша
тази локва зелена
от стопен теменужен цвят.
В нула часът
всички знаят...
даже дяволите спят.            Gentiana
Подбирай внимателно делата си, защото ти ще живееш със спомените си.

Неактивен Sexy_Scorpionka

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2210
  • Пол: Жена
  • The show must go on!
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #63 -: Юни 03, 2007, 20:35:10 pm »
   За себе си

Не съм това, което бях;
съдбата е неумолима.
Бе пролет, лято, но след тях
в прозореца наднича зима.
Любов! Със страст неукротима
боготворях те всеки час!
Ех, два живота ако има,
по - вярно бих ти служил аз.
/ Клеман Маро /

           Прощално
       
 Понякога ще идвам във съня ти
 като нечакан и далечен гост.
 Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай! 
 Ще вляза тихо. Кротко ще приседна;       
 ще вперя поглед в мрака да те видя.   
 Когато се наситя да те гледам,   
ще те целуна и ще си отида.           
/ Никола Вапцаров /


Всички ние се нуждаем от някого, а ако го нямаме заспиваме с мисълта, че някога ще го открием.

angel4e_f

  • Гост
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #64 -: Юни 09, 2007, 00:12:44 am »
Затворена врата -
стена, наместо казано "Довиждане!".
Омръзна ми от мъжка суета -
да бъдеш пръв, дори и на излизане...
След тебе няколко импулса изтървах -
разляха се по пода като ноти,
изсвирени от чисто женски страх
и млъкнали от още по-човешка гордост...
Не се усмихна, думата си спря -
едва ли не досадно бе да се сбогуваш...
В ръцете си нетърпеливо ключовете завъртя -
проява на последната ти мъжка грубост.
Омръзна ми...
Омръзна ми от мъжка суета!!
Бъди така добър, побързай на излизане...
Сама ще сложа ключа - как не осъзна -
притрябвало ми е изтръгнато от теб "Довиждане!"!!

by DEVIL_IN_HEAVEN

angel4e_f

  • Гост
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #65 -: Юни 10, 2007, 21:08:55 pm »
Прошка след прошка,
грях след грях,
накрая наистина вече замрях...
пречупен и смачкан... не издържах...
На парчета сянката ми разби,
и пръсна ги навън...
а там от небето тъгата вали...
Прогони ме нали?
А аз просто тръгнах си... уви...
Сега вървя и чувам стъпки,
никого не виждам вече-
 само две сенки- изкуствено- безплътни...
една до друга, ала толкова далече...
Към мене пак вървиш и брод намираш,
но мостът нестабилно клати се... внимавай...
потрошен бе от тебе доста пъти...
внимавай да не паднеш... да не се удавиш...

Между нас, мостове много- от спомени-
някои са с изтънели прогнили въжета,
други- с дъски от обич и болка отронени,
а някъде далече- от силни, здрави дървета.
И тези, последните мостове,
от сълзи и усмивки, скърцат натежали,
но аз пак през тях ще се връщам...
да поседя над бездната- с мисли избледняли...
Ще се облягам на перилата без да мисля дори
и с часове обърната назад ще гледам-
мисълта ми в надежда дъските ще прогори,
но тези мостове, да се срутят не могат...
И сигурна в тяхната цялост,
ще оставам без глас и без плът...
на пепел ще ставам и с вятърно тяло
сама ще поемам без тебе на път...

Болката спомените замъглява-
избледняват...
въжетата се изпаряват
и здравото се разболява,
и внезапно здравото дори умира...
Обич, сълзи, усмивки, смях и мечти-
мостовете помежду ни това ги крепи...
Ръка днес ти подавам,
не я отхвърляй- хвани я здраво,
с последни сили я протягам,
за последно и никога вече... може би с право...
Връщай се по мостовете, докато са там,
защото кога изсечени ще бъдат-
дали от мен, дали от теб- не знам...
да се срутят спомените ни сами не могат,
но ние можем да ги сринем само с "поглед"...


By Don_NUTSO & Vanilla_g

Неактивен {dulgokoska}

  • Гений
  • ****
  • Публикации: 8771
  • Пол: Жена
  • Няма нищо по-голямо от малките неща.
    • `Квiти в волоссi`
Любимо стихче от форума...
« Отговор #66 -: Юни 13, 2007, 13:34:37 pm »
                   Поетеса? 
                  /ProstoAz/

        За пореден път,но не последен
   пред листа с поглед празен сядам...
   и както винаги безумно леден!
   И не зная - да се смея ли?Да страдам?

   Кой ми даде тази титла?ПОетеса?!?
   За такава се провъзласих сама!
   Ала увациите...книгите...къде са?
   Поетеса..но фалшива съм! Нима?

   И аз не зная и като,че ли
   не ме интересува даже
   Не е важно туй,нали...
   кой какво решил е да ми каже...

        Важно е това което вътре в мен
   таи се толкова години!
   А ти беше твърдо убеден
   че до смърт ще носиш името "Любими"!

    Ха! Какъв провал!(По-голям от моя)!
   Аз пишех разни мисли...и слова
   а ти ме смяташе за лично твоя!
   До тях да се докоснеш и не пожела!

   Не пожела да видиш ред,ни два!
   Камо ли стиховете ми да прочетеш!
   И мълвеше ми едва,едва,
   че поглед някой ден над тях ще спреш!

        Но не го направи,не че има смисъл!
   Та какво ли,мили,би разбрал?
   Ти,дето връзката ни би описал
   като романс,а аз като провал!
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Неактивен _maLkaTa_

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 109
  • Пол: Жена
  • Everything ends
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #67 -: Юни 15, 2007, 20:05:10 pm »
Няма я!... Приеми, че я няма!
Това е! Отиде си от тук!
Няма я! Дълбоко задряма...
И затова я изправиха пред Страшния съд!
Умирай! Презирай! Ругай!
Убивай се с мисли... проклятия....
Плачи... и отричай... но... КРАЙ!
Няма я!... Парливи обстоятелства...
Липса... Отсъствие... Яма...
Гроб, от сълзи изкопан...
Няма я! Просто я няма!...
Изход един е, а тъй нежелан...
Няма я! Хайде, мрази се...
И тебе и мене, и нас...
Боли те?! Е, и? Примири се...
Все ще го сториш... след години, дни или... час...
Няма я! Просто я няма!
И какво от това... ми кажи...
Бе време за драстична промяна...
Отдавна не бе плакал... нали?!...
Затова и днес веч я няма!
За да поплачеш и ти безутешно...
Да! Твоя е вината! Презряна!
Грешен си... и, знам, го усещаш...

Няма я! Няма я! Няма!
Контрастът на нейните коси...
Изчезна... избеляла програма...
По която снежен грохот върви...

Няма я!... Помниш ли?!... Няма!...
Кръгът затворен изроди се...
Няма я! Прекръсти се... но... Няма!...
Умри!... но с това примири се!


 {dulgokoska}
SAY NO DRUGS.. :(

angel4e_f

  • Гост
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #68 -: Юни 15, 2007, 22:54:03 pm »
Няма я!... Приеми, че я няма!
Това е! Отиде си от тук!
Няма я! Дълбоко задряма...
И затова я изправиха пред Страшния съд!
Умирай! Презирай! Ругай!
Убивай се с мисли... проклятия....
Плачи... и отричай... но... КРАЙ!
Няма я!... Парливи обстоятелства...
Липса... Отсъствие... Яма...
Гроб, от сълзи изкопан...
Няма я! Просто я няма!...
Изход един е, а тъй нежелан...
Няма я! Хайде, мрази се...
И тебе и мене, и нас...
Боли те?! Е, и? Примири се...
Все ще го сториш... след години, дни или... час...
Няма я! Просто я няма!
И какво от това... ми кажи...
Бе време за драстична промяна...
Отдавна не бе плакал... нали?!...
Затова и днес веч я няма!
За да поплачеш и ти безутешно...
Да! Твоя е вината! Презряна!
Грешен си... и, знам, го усещаш...

Няма я! Няма я! Няма!
Контрастът на нейните коси...
Изчезна... избеляла програма...
По която снежен грохот върви...

Няма я!... Помниш ли?!... Няма!...
Кръгът затворен изроди се...
Няма я! Прекръсти се... но... Няма!...
Умри!... но с това примири се!


 {dulgokoska}

angel4e_f

  • Гост
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #69 -: Юни 16, 2007, 13:49:42 pm »
:) BLUE ROSE, благодаря ти, че пишеш...



На този който не посмя да ме обича

Ти винаги ще бъдеш
моя ласка,
трептящото ми
слово и поема...
И колкото и пъти
да захвърлиш тази маска
ще те играя аз
в пространството и времето...
И образът ти през мъглата
ще изплува,
тънък светъл порцелан...
Мечта ,
която нищичко не струва
останеш ли във нея сам.
Прозорците за теб ще се отварят,
ще влизат дните ти
във мойте дни.
Отрязъци,
които се повтарят
как си идвал...
и вали...вали....
И ще вярвам
колко пъти ме сънуваш
твоите проклятия
на глас ще изричам.
Мъжът
на който често се преструваш...
е този,
който не посмя да ме обича.



Неактивен ilusia

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9346
  • Луда ? Да ! Две и половина сме !
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #70 -: Юни 18, 2007, 10:23:05 am »
Ти казваше, че все ще закъснявам.
И ето ме – отново закъснях.
А всички ме печални отминават.
И ти тръгваш тъжен подир тях.
Дори не ме поглеждате, вървите.
И няма упрек даже, само тишина.
Навярно днес сте ми сърдити,
че вече няма да си идвам у дома,
че няма повече да ви посрещам,
че думите ви са нечути...

Дори в последната си среща
откраднах „още пет минути”.
Защото просто не можах
без дума даже да си ида.

За всичко друго закъснях,
но не и за последно да ви видя.


Пфииби
последни 5 минути
УНИКАЛНО !

It still feels like our first night together
Feels like the first kiss and
It's gettin' better baby
No one can better this
I'm still hold on and you're still the one
The first time our eyes met it's the same feelin' I get
Only feels much stronger and I wanna love ya longer
You still turn the fire on
http://www.vbox7.com/play:e1359ebc

Неактивен Behind`Blue`Eyesss

  • Новак
  • *
  • Публикации: 4
  • Пол: Жена
  • ...........OnLy ThE StRoNg SuRvIvE............
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #71 -: Юни 18, 2007, 18:17:03 pm »
Тайкато аз не мога да пиша само чета и това е едно от най любими те ми

Прошка след прошка,
грях след грях,
накрая наистина вече замрях...
пречупен и смачкан... не издържах...
На парчета сянката ми разби,
и пръсна ги навън...
а там от небето тъгата вали...
Прогони ме нали?
А аз просто тръгнах си... уви...
Сега вървя и чувам стъпки,
никого не виждам вече-
 само две сенки- изкуствено- безплътни...
една до друга, ала толкова далече...
Към мене пак вървиш и брод намираш,
но мостът нестабилно клати се... внимавай...
потрошен бе от тебе доста пъти...
внимавай да не паднеш... да не се удавиш...

Между нас, мостове много- от спомени-
някои са с изтънели прогнили въжета,
други- с дъски от обич и болка отронени,
а някъде далече- от силни, здрави дървета.
И тези, последните мостове,
от сълзи и усмивки, скърцат натежали,
но аз пак през тях ще се връщам...
да поседя над бездната- с мисли избледняли...
Ще се облягам на перилата без да мисля дори
и с часове обърната назад ще гледам-
мисълта ми в надежда дъските ще прогори,
но тези мостове, да се срутят не могат...
И сигурна в тяхната цялост,
ще оставам без глас и без плът...
на пепел ще ставам и с вятърно тяло
сама ще поемам без тебе на път...

Болката спомените замъглява-
избледняват...
въжетата се изпаряват
и здравото се разболява,
и внезапно здравото дори умира...
Обич, сълзи, усмивки, смях и мечти-
мостовете помежду ни това ги крепи...
Ръка днес ти подавам,
не я отхвърляй- хвани я здраво,
с последни сили я протягам,
за последно и никога вече... може би с право...
Връщай се по мостовете, докато са там,
защото кога изсечени ще бъдат-
дали от мен, дали от теб- не знам...
да се срутят спомените ни сами не могат,
но ние можем да ги сринем само с "поглед"...

Неактивен {dulgokoska}

  • Гений
  • ****
  • Публикации: 8771
  • Пол: Жена
  • Няма нищо по-голямо от малките неща.
    • `Квiти в волоссi`
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #72 -: Юни 19, 2007, 21:17:07 pm »
Те
/biser_t/
   


Те са някак различни
В очите им пламък
Заговорят ли грабват сърцето.
Казват знаели път
До въздушния замък
Скрит на другия бряг на небето

Не крещят не завиждат
Нямат време да мразят
Те обгрижват кахърния делник
Изморени с любов
Любовта ни да пазят
Вино пият Понякога в Мелник

И са искрени някак
В своите неудачи
По веднъж да се влюбват на седмица
В чудеса да не вярват...
Отговорни задачи
А им казват че са безделници

Но когато се случи
Без мечта да останеш
И отвътре да ставаш на камък
Тръгва някои за теб
къс любов да открадне
И сълза от въздушня замък

Обещали за утре
Ето днес ти помагат
Без да търсят награда за риска
ТЕ никога не бързат
или не закъсняват

Поетите идват когато си искат
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


angel4e_f

  • Гост
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #73 -: Юли 01, 2007, 22:57:06 pm »
Нежността
с твоето име
отново наричам.
В спомените си люби ме.
В мен живее любовта.
Мечта моя,все още те обичам...

Когато чувствата управляват света ми
и тишината мъртва се стиля в душите,
когато любовта изпива дъха ми
и някак по-слабо светят звездите...
...Тогава ми липсваш...

Утоли жаждата ми с капките дъждовни.
Напукани са устните без твоите целувки.
Никога не ще забравя тези дни съдбовни,
милите думи и нежните милувки ...

Всеки път,когато си тръгваше,
очите се пълнеха със сълзи.
Когато в далечината замръкваше,
устните тихо шептяха "Остани".

Дъжд валеше от небето...
Порой се сипеше от моите очи.
И цял живот се молих - морето
на скръбта да се пресуши.

Но молитвите останаха нечути...
и бавно гасна в лоното на нощта.
Умирах без тебе хиляди пъти
и пак се раждах, заради любовта.

За туй разпъни душата ми на кръста...
Сърцето на кладата хвърли.
Със сърп разпорвай мойте чувства.
В тялото ми болката всели...

И сетне гледай ме с задоволство-
...Поздравления!...
Постигна заветната си цел...
Никога не върна онази половина от сърцето,
която без да питаш беше взел...

by ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Неактивен {dulgokoska}

  • Гений
  • ****
  • Публикации: 8771
  • Пол: Жена
  • Няма нищо по-голямо от малките неща.
    • `Квiти в волоссi`
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #74 -: Юли 23, 2007, 10:18:31 am »
"На този, който не посмя да ме обича"
/BLUE_ROSE /
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."