Автор Тема: Любимо стихче от форума...  (Прочетена 112244 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Lady_DiSaSteR

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 340
  • Пол: Жена
  • Обичам теее
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #45 -: Март 02, 2007, 15:57:41 pm »
Една майка
By BLUE_ROSE

До моят гроб една жена донася всяка вечер,
една открадната от Рая теменужка... бледа...
Стои безмълвна, нещо тихичко за бъдещето шепне...
И все към снимката му, с празен поглед гледа.

Мирише на сладкиши, на боровинки и канела.
Изпекла му е пак любимите... не ги забравя...
И якето му, под ръка е взела...
защото вечер може да му стане хладно.

Заглажда всеки път с треперещи ръце до мен пръстта...
Такава нежна ласка... за толкова студени дни.
Да бъде майка преданна, дори и след смъртта...
Един порой от вечност... която толкова боли...

Откъснала поредната му теменужка...
Ще дойде ли?! Очакваме я... както той ...така и аз...
Ще каже ли по нещичко за утре...
Ще носи ли онези... боровинкови неща...?

При мен отдавна никой не е идвал... Прорастнаха тревите...
и името ми върху кръста избледня...
Но тя и за мен, с онази нежност подрежда свещите...
с онази любов, и за мене отронва сълза...

Понякога казва тиха молитва, и разкъсва между нас тишината.
После си тръгва, стопява се във топлия мрак...
И малката бледа теменужка, остава да шепне с листата си...
до утре... до следващия път, до новото идване...пак...

Но мина много време... преди да проумея защо...
до мен, вместо него, се издигаше една печална, каменна жена...
Сега разбирам....това не беше само нашият дом...
А също и нейн ... и на моята майка... и на всяка една...


Това много ми харесва и ми напомня за 1н приятел лека му пръст ....


Обичам те повече от залеза горещ обичам те повече от всяка дума повече от най-желания копнеж! Обичам те повече от вятъра в косите ми повече от жаркия огън в очите ми!

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #46 -: Март 10, 2007, 23:40:29 pm »
Искам си точката - Гео  [inlovee]

Не обичам
удивителните...
Намирисват ми
на изкуственост.
На отрепетирано
вълнение -
девет бала-
в чашата ми
със швепс.
Някакво
префърцунено
възклицание -
Ах, моля ви се
ииии ... защо?!
Не ги обичам
проклетите.
Сложи ми точка,
но ме обичай ...
Искрено.
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен BLUE_ROSE

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3838
  • Пол: Жена
  • Щяло да вали ...
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #47 -: Март 22, 2007, 15:38:33 pm »
Постой... - Gentiana

Постой още малко до мен,
моя любов.
Утре всичко ще бъде различно.
Утре просто няма да ни има.
Не говори,
думите като куршуми пищят,
рикошират в душата ми,
в душата ми е зима.
Постой, не докосвай сърцето ми.
Нека кърви.
Тази кръв аз не искам
по вените ми да стине.
Прокълнато било е черното ми небе.
Умират птиците ми,
искам с тях и всичко мое да загине.
Постой, после тихо вратата затвори,
заключи я,недей се обръща.
Пусни слуха, че призраци нощем крещят,
бродейки из стаите на тази празна къща.

Неактивен balrog

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3331
  • Пол: Мъж
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #48 -: Март 24, 2007, 01:13:03 am »
Едно от най-хубавите стихчета от форума:

Измръзналото ми сърце в ръцете ти отново бие нежно - balrog & Gentiana

Росата в уморените треви,
в слана превърната, сияе в сиво.
На изток трепват първите лъчи
на Слънцето и мракът си отива.

Денят започва със усмивка,
получил си целувката една,
а ветровете бавно, мълчаливо,
тътрят се из мократа гора.

Усмивката му бавно залинява
и свежестта отстъпва на тъга.
Декември е на прага и остава
в душата нотка на тревога и вина.

Облаците на камара се събират,
отнякъде проблясва светлина,
гръм небесен тишина раздира,
с първи капки идва и дъжда.

И мокрите ми устни нервно тръпнат ,
в предчувствие за болка. Тих валеж,
превръщащ се в снежинки.Плахо шепнат -
Ти можеш, нежен... Искам да ги спреш!

Сърцето нежно, бавно се сковава
от липсата на галещи ръце,
а вятърът не спира да напява,
че сърцето търси си сърце.

Обръщам се. Подгизнала съм цяла.
Протягам зъзнещите си ръце
и виждам там, в мъглата снежнобяла,
ти чакаш ме с усмихнато лице.

Ела във моята прегръдка топла,
ела, за да те вдигна на ръце,
съдбата чу самотните ми вопли
и те намерих, мое измръзнало сърце.

Неактивен D`Eva

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2208
  • Пол: Жена
  • Danger zone !!!
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #49 -: Март 25, 2007, 01:59:48 am »
Това е приказка,
но не започва
с това, че нявга нейде нещо имало.
Това е песен,
но не звучи
от устните на тъжен трубадур, обляти с вино.
Не е измислица,
но някак в нея трудно е да вярваш.
И сън не е,
но чуеш ли я нещо в теб попарва.
Разказвам ви
за планини от сол и долини от плесен,
разказвам
за живот по-пуст и сив от късна есен.
За мъртви барги
с нотки мрачни на проклятие,
за пръсти от катран
и зла утроба, носеща изчадие.
Тя сляпа е
за светлината на живот сред хората,
и глуха е
за щастието от труда и от умората.
Не е тя никоя и нищо тя си няма,
душата и е празна, свита, кална, черна яма.
И нищо тя не иска, ней е нищо мило
копнее само пустота и смъртно жило,
но все пак чака, чака да дохожда
на този свят от злоба злобната й рожба.
Плод проклет,
заченат от омраза,
гибел, злоба, завист, змийска наприязън.
Сякаш сам от Дявола на хората изпратен,
но не сред тях, а право във сърца им.
В душите им навеки тя живее
не се топи и вечно сякаш тлее
и в себе си вовеки носи него -
детето неродено - Болно Его.
И в унес смътен мислиш,
че я няма,
но тя у теб разлива мътня пяна
на вечна нужда от незнайна сила,
простор невиждан и нечувана закрила
и ведрина измамна, носеща умора
далеч от всички мили тебе хора...
Сега повярва ли, че в себе си я носиш?
Сега разбра ли, че заради нея просиш
това което ти и никой няма?
Тя с теб не ще да бъде нивга пряма,
защото искреност едва ли знае що е,
ала върви и носи ти простори
единстевно от безнадеждност жалка.
Дадеш ли се веднъж и все по-малко
усещаш, че живот у теб остава.
А тя изсмуква те, и пак не получава
това, което иска - рожба си да зърне.
Не й е писано и нищо не ще върне
човешкият и облик, а и твоя,
не чувстваш вече ни студа, ни зноя...
У теб доброто тъй отдавна дреме,
а и съвсем останал си без време
и на безвремието се предаваш,
дори и нямаш нещо,за да го забравиш
тъй пуст и празен си, макар и с нея в тебе...
И носиш в свойто бреме ново бреме.

repi-s-lychec

Неактивен bewalf

  • Новак
  • *
  • Публикации: 23
  • Пол: Мъж
  • Дори и да умра неще спра любовта си с тебе да деля
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #50 -: Март 30, 2007, 06:43:43 am »
Един ден (Hellhound)

Един ден, когато вече няма да ме има
когато търсиш любовта, но получаваш само тъга,
когато искаш смях, но бликват сълзи,
когато не си болен, но много те боли.
Един ден, когато любовта ми осъзнаеш ти
и почувстваш колко много ме боли.
Един ден, когато нямя с кой да споделиш греха
и в душата ти е само самота.
Един ден, когато вече мене няма да ме има
а в сърцето ти бошува зима.
Един ден, когато при мен поискаш да се върнеш,
а в прегръдките на другиго ме зърнеш.
Един ден ще осъзнаеш какво си била за мен
но в този ден може да ме няма мен.
Ако обичаш мен сега бъди със мен така
както със никои до сега.
Защото някои ден може да не си до мен.
Сграбчи любовта сега защото този някои ден
може да е и утре за теб и мен.....
Обичам те Помни Обичаи ме и ти за да няма такав ден за теб и за мен.
Life is a waterfall
we're one in the river
and one again after the fall
swimming through the void
we hear the word
we lose ourselves
but we find it all....

Неактивен иринка

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 4069
  • Пол: Жена
  • Take it easy
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #51 -: Март 30, 2007, 13:50:18 pm »
Съблечи ми душата си
by Gentiana


Съблечи ми душата си,
обърни се с гняв назад,
писъкът ми да се стича
като кървави резки
надолу по кожата ти,
оставяш ме полусляпа
да умирам от глад,
а искаш светлината
в прозрачното ми тяло
да пали свещи от умората.
Горя отвътре-
прокълнато от мълния дърво,
улучено в сърцето,
бавно с нокти в мен огънят дращи.
Свлича чувствата ми...
Ти никога ли така не си горял,
нима не знаеш как болят
тези празни, черни нощи,
в които уж свети огромна луна,
но минаваш през нея
и оттатък е тъмно?
Криле на прилепи,
вместо ангелски крила
на гърба ти изтерзан-
с тях не летиш, а падаш
в тръните, преди да съмне.
Съблечи ми душата си ...
Или ме занеси на най-високия връх
на жестокостта си мъжка,
на ветровете остави ме.
Нека се стопи последният ми дъх,
в мига когато стреснат
закрещиш моето име

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #52 -: Април 02, 2007, 02:00:27 am »
 :) BLUE ROSE, благодаря ти, че пишеш...



На този който не посмя да ме обича

Ти винаги ще бъдеш
моя ласка,
трептящото ми
слово и поема...
И колкото и пъти
да захвърлиш тази маска
ще те играя аз
в пространството и времето...
И образът ти през мъглата
ще изплува,
тънък светъл порцелан...
Мечта ,
която нищичко не струва
останеш ли във нея сам.
Прозорците за теб ще се отварят,
ще влизат дните ти
във мойте дни.
Отрязъци,
които се повтарят
как си идвал...
и вали...вали....
И ще вярвам
колко пъти ме сънуваш
твоите проклятия
на глас ще изричам.
Мъжът
на който често се преструваш...
е този,
който не посмя да ме обича.

Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Неактивен Sexy_Scorpionka

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2210
  • Пол: Жена
  • The show must go on!
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #53 -: Април 04, 2007, 20:33:18 pm »
Темата е страхотна  :)  :) :)  . . . . БРАВООО  [bravisimo]
Пясъчни пръсти

[Пясъчни пръсти
Меки като кадифе
Твоята душа разкъсват,с аромата на кафе…
Тихи стъпки,шумни мислите препускат
Във унеса от вятъра се губят,вземат ме и ме изпускат
Но оставят сладки следи във моето сърце…

Впити в мен,твоите очи душата ми разкъсват
Разпиляват мислите ми,от реалността ме пак откъсват.
Понасят ме към безкрайни небеса,
Тичат с мен,с косите ми си те играят,в унеса на любовта.

Сладко опиянение.Прозрачни докосвания тялото обгръщат
В злато от лъчи се къпят,изчезват в тъмното и пак се връщат
За да оставят спомена от безкрайното море…
Вълни от обич,къпем се във блясък от звезди
Да плуваме не можем,но това не е проблем,щом любовта около нас искри.

Океан от цветя нас ни заобикаля,венец от целувки ни изгаря.
Незабравени обещания,изплуват някъде от океана…
Потънали,но истински,изплували от бездната,изплували до края.
С ръце от паяжина сянката прогонвам.
Тичам със вълните,до неземни светове се пак домогвам…

Пясъчни пръсти…
Меки като кадифе.
В сърцето ми забиха се…и не ме оставят те…
Очите ми пълни със роса от обич
Ръцете ми плуват в море от целувки.
И с нас е на слънцето първия лъч.
За да стопли нашите милувки.
Да скрие радостния глъч…
Устни горящи,тъмата раздират
Бродят в душата ми,нови приказни светове да открият…
Безкрайно небе…Загубени спомени.
Пръсти като кадифе…живеят в моето сърце.
Вятърът да ги погуби не успя…
Само тихичко ги разпиля…
Пясъчни пръсти…загубени отдавна
В унеса на сладостта препускат
На вълшебната поляна.



Та значи тъй-реши и си отиваш.
На добър час! Аз няма да те спра.
Ще потъжа ден-два, ще ми е криво,
но от мъка едва ли ще умра.
И мене, ако някога ме стопли
усмивката на някой друг човек,
ще ме спаси от мрачните ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек?
Ще охладнее ли буйната жарава,
която в сърцето ми гори?
Аз няма да съм същата тогава,
очите ще останат без искри.
Сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента...
И ще заприлича на вярата,
която потаих в своята душа...

Щастлив бъди, не мога да се сърдя.
Обичай и обичан ти бъди!
А тези устни, които аз цeлувах,
ще ги целува друга може би.
Но нека тя щастлива бъде,
да има туй, коета нямах аз,
да радва теб и радостна да бъде,
да бъде туй, което аз не бях...

Когато си помисля, че и ти
ще си отидеш някой ден от мене
и подир тебе пътните врати
ще се полюшват празни и студени,
и небесата ще се вкаменят,
и птиците от скръб ще спрат да пеят,
а аз ще стана празен кръстопът,
по който само ветрове ще веят,
едно небе ще смазва моя гръб,
в гърдите си ще нося тежък камък
и хорските усмивки ще са скръб -
когато си помисля, че те няма.



Снощи се прибрах безчувствена. Седнах на леглото, усмихнах се защото те има. После се разплаках защото няма да те имам. Проумяваш ли какво направи с мен? Едва ли ? Взе най-крехките ми чувства, най-милите И ги отнесе в рая, а после от там с трясък аз ги хвърлих в краката ти. Но, ти не ги видя. И как ли би могъл? И те ще си останат там- до теб, около теб но, недокоснати. Не вярвай на думи! " Обичам те.. не се казва. Обича се с очи, с ръце и с всяка малка част от цялото ти същество. Моля те не се разсмивай с глас Аз се научих да обичам и плача защото съм жива, защото ти ме направи такава. Любовта не боли Никога! Това е всичко, което ще запомниш от мен. Помни Любовта не боли! Не си обичал щом си страдал и не са те обичали щом си го позволил И краят е това: Един човек на тази планета снощи плака защото обича. Едно момиче искаше да си толкова щастлив колкото само любовта може да те направи. А тя е навсякъде! Ти просто още не си готов, не я познаваш. Когато някой отскубне сърцето ти, отнесе го в рая и после от там го разбие в земята, а ти все още обичаш и си щастлив - тогава миличък ще ме разбереш. А до тогава не казвай " Обичам те " Обичам те най-истински, но го казвам за последен път!


PS : Не знам автора на никое едно , ако някои си ги познае нека да ме извини :) . И все пак има от мен едно голямоооо бравоооо :))) ......

Всички ние се нуждаем от някого, а ако го нямаме заспиваме с мисълта, че някога ще го открием.

Неактивен valor_pepi

  • Новак
  • *
  • Публикации: 10
  • Пол: Жена
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #54 -: Април 07, 2007, 10:18:28 am »
:) BLUE ROSE, благодаря ти, че пишеш...



На този който не посмя да ме обича

Ти винаги ще бъдеш
моя ласка,
трептящото ми
слово и поема...
И колкото и пъти
да захвърлиш тази маска
ще те играя аз
в пространството и времето...
И образът ти през мъглата
ще изплува,
тънък светъл порцелан...
Мечта ,
която нищичко не струва
останеш ли във нея сам.
Прозорците за теб ще се отварят,
ще влизат дните ти
във мойте дни.
Отрязъци,
които се повтарят
как си идвал...
и вали...вали....
И ще вярвам
колко пъти ме сънуваш
твоите проклятия
на глас ще изричам.
Мъжът
на който често се преструваш...
е този,
който не посмя да ме обича.






Казва се БРАВО и то на кирилица. Има ли нещо което не можете да опорочите изобщо...
« Последна редакция: Август 21, 2007, 23:39:03 pm от SkitnicaVmoretO »

Неактивен The Branded

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1611
  • Пол: Жена
  • Branded from life
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #55 -: Април 07, 2007, 10:46:50 am »
не е любов,
не е любов, не питай!
и няма залези,
които да го скрият...

умората е пресушила
миглите,
изпила силите,
закърпила сърцето,
но не оставила
прозорците
отворени

ако потропа някой,
няма да го чуя

ако си ти пък
няма да повярвам

в апартамента ми
е пълно
със незапълнени пространства:
като това до чашата ми за кафе,
оставено за твойта чаша;
като оставените празни закачалки,
невярващи че ще дочакат твойте ризи;
и като мястото с ръст на човек,
оставено в леглото ми, до мен...

но напоследък
ми се виждаш
твърде малък

едва ли ще успееш
да запълниш
празнината...

...а аз ще спра да се надявам

ще оплета венец
от незабравки
и ще окича с него
някой
пораснал Малък принц
...


               By:burning_acid

Неактивен Unforgotten`feeling`f

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1490
  • Пол: Жена
  • ~Леден полъх...разпръсква огнени целувки~
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #56 -: Април 10, 2007, 22:16:37 pm »
Темата е страхотна  :)  :) :)  . . . . БРАВООО  [bravisimo]
Пясъчни пръсти

[Пясъчни пръсти
Меки като кадифе
Твоята душа разкъсват,с аромата на кафе…
Тихи стъпки,шумни мислите препускат
Във унеса от вятъра се губят,вземат ме и ме изпускат
Но оставят сладки следи във моето сърце…

Впити в мен,твоите очи душата ми разкъсват
Разпиляват мислите ми,от реалността ме пак откъсват.
Понасят ме към безкрайни небеса,
Тичат с мен,с косите ми си те играят,в унеса на любовта.

Сладко опиянение.Прозрачни докосвания тялото обгръщат
В злато от лъчи се къпят,изчезват в тъмното и пак се връщат
За да оставят спомена от безкрайното море…
Вълни от обич,къпем се във блясък от звезди
Да плуваме не можем,но това не е проблем,щом любовта около нас искри.

Океан от цветя нас ни заобикаля,венец от целувки ни изгаря.
Незабравени обещания,изплуват някъде от океана…
Потънали,но истински,изплували от бездната,изплували до края.
С ръце от паяжина сянката прогонвам.
Тичам със вълните,до неземни светове се пак домогвам…

Пясъчни пръсти…
Меки като кадифе.
В сърцето ми забиха се…и не ме оставят те…
Очите ми пълни със роса от обич
Ръцете ми плуват в море от целувки.
И с нас е на слънцето първия лъч.
За да стопли нашите милувки.
Да скрие радостния глъч…
Устни горящи,тъмата раздират
Бродят в душата ми,нови приказни светове да открият…
Безкрайно небе…Загубени спомени.
Пръсти като кадифе…живеят в моето сърце.
Вятърът да ги погуби не успя…
Само тихичко ги разпиля…
Пясъчни пръсти…загубени отдавна
В унеса на сладостта препускат
На вълшебната поляна.

[PS : Не знам автора на никое едно , ако някои си ги познае нека да ме извини :) . И все пак има от мен едно голямоооо бравоооо :))) ......
"Пясъчни пръсти" съм го писала аз много отдавна...Даже сега като го гледам, съм допускала доста грешки, но си ми харесва, защото го писах с мног нежност и обич, мислейки за моето момче. Радвам се, че ти харесва!  :) [heart__]
~Time now to spread your wings, to take to flight.Aim for the burning sun.

Неактивен Deskata123

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 802
  • Пол: Жена
  • бичам те мони..сега и завинаги
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #57 -: Май 17, 2007, 16:40:14 pm »
                                                          Eamon
                           

                                   Едно признание...
 Искам да кажа на целия свят.
Истина една, чиста, свята без лъжа..
Че ти за мен си всичко на света..
Че ти на мен показа, какво е любовта..


 Искам всеки един да познае това..
Какво е да те обичат..
Какво е любовта..
Как когато си до мен,
слънцето грее нощ и ден.

Красотата ти кара цветята да пораснат..
Усмивката ти спира ми дъха..
Целувката ти в рая ме изпраща..
О, боже колко красива с теб е любовта..

Момичето което виждат моите очи..
Момиче.. умно и красиво..
Момиче с невероятни мечти..
Момиче нежно и различно..
Момичето на мойте мечти..
Момичето, ДА!!!
Ани това си ти!!!
За мен е чест, че съм с теб.

Обичам те Ани, обичам те толкова много, че съм готов да преобърна света за теб!
Давам всичко за теб.....За да се
                   върнеш пак при мен..Серцето ми
                  бие за теб..за нежното ти лице...
                             Давам всичко за теб

Неактивен MoNy_87

  • Новак
  • *
  • Публикации: 49
  • Пол: Мъж
  • Обичам си Десито каквото и да става
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #58 -: Май 27, 2007, 12:01:07 pm »
Deskata123/angelsko_lice


Пъзел от любов строя си
И стоя във стаята сама....
Чудя се дали ще мога...
някога тоз пъзел аз да
построя...Дали ще мога
тайната на любовта да
разбера...и принца си
аз отново тук да срещна
Няма да боли...Нима една загдка
може някого да нарани..Не..не
не вярвам аз да стане...
Ти ще ме обичаш..сигурна съм във това...
Ще ме обичаш..няма как..ти си моят пътен знак
Не зная кой си ти...И какъв си..но уви...
Представям си аз любовта..И искам чисто бяла да е тя..
Чисто бяла като роклята на булка малка...
Чисто бяла и красива като роза....
Да е искрена и чиста....Като детската душа.....
Да не може никои с пръстче даже да я пипне...
Защото искам да е крехка като стъклена ваза пълна с цветя....
За да се научим да я пазин и ценим..за да се научим вечно да сме нии единни...
За да се научим да обичаме света


Пъзел от любов строя...
но някое парче все се губи....
не мога да намеря начин сърцето ми да не се влюби...
вечно на грешни типажи попадам...
и сърцето ми напразно оковавам....
искам като теб приятелко да мога да мечтая...
когато се влюбя да не чувствам, че играя-
ролята на вечното добра...
ролята на тази която не чувства самота...
кажи приятелко след това мое излияние...
какво да правя...
за да се науча сама да се справя...
за да мога този пъзел аз да подредя...
и да бъде щастлива моята душа....


Приятелко скъпа.....
За съвет мен не моли
Ти знаеш тайната.....
Тя се крие някъде там...
В сърчицето ти....тя е там..


Дано да я открия...
моля се за това...
за да намери покой моята душа...
и пъзела да успея да построя...

Неактивен kalista

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9283
  • Пол: Жена
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #59 -: Май 27, 2007, 12:48:28 pm »
  Нещастно си обичал и от нея бил си наранен
и молил си за капчица пощада...
В копнежи само си се вричал,после бил си отегчен,
а после пък изгарял си на клада...

За нея всеки миг си молил-да се върне,да те стопли,
да скрие всичките ти болки от света...
Със Бога само си говорил,отронвал си несподелени вопли,
потъвал си от ярост в неотронена сълза...

Сега при мен пристигаш,мене молиш,
да я заместя мъничко поне...
И искаш нещичко поне да сториш,
да мога аз да върна всичко дето тя ти взе...

Ела,седни...Започвай  да  говориш!

Аз знам,че знаеш колко бързо моя свят превзе!
И сили с тебе да се боря,нямам!
И как да имам?!Всичките ми ги отне!

Ще мога ли да съм онази,твоята,
която с всяка ласка те влудява?
Ще бъда ли във тебе сила,
вливаща за дъх пореден волята...
Онази дето никога не наранява...


Ще искаш ли да я забравиш,както стара рана,
ще мога ли да се превърна в слънцето за тебе някой ден?
Ще се измъкнеш ли от тази тъй дълбока яма?!
И нявга вместо нея да целуваш мен.... 
Promises disguise as temporary truths which end up as the world’s greatest lies.