Тони, Илянче - стихчетата "на" КУКЛИЧКАТА са и мои любими...
И още едно .Незнам дали е на КУКЛИ4КАТА ,но ми хареса.
Циганка
Румяна Йорданова Симова (osi4kata)
Добър вечер, господине!
Дай ми левче или два...
Виж, ръцете ми са сини
и подути от студа!
Циганка съм, но съм млада...
Имам гъвкава снага.
Огнена съм като клада
и по-чиста от снега...
Пея нежно като славей,
любовта ми е в кръвта.
Хайде да запеем! Давай!
Песента на любовта...
....................................
Лека нощ! Сега си тръгвай!
Знам, че искаш да си сам.
Не съм циганка... Излъгах...
Просто - трябваше да ям!
*********************
Тази вечер
Румяна Йорданова Симова (osi4kata)
Тази вечер няма да остана.
Утре... Утре ли? Ще видим...
Да, излишно е да правим планове
и миражни кули да издигаме.
Всяка нощ пристигах тук, събличах се
и мъждуках в черните ти вечери.
Любехме се без да се обичаме...
сутрин бяхме чужди и далечни.
Сутрин ти се втурваше да търсиш
Другата - Неповторимата,
аз - отмивах те от себе си набързо,
убедена, че съм Нелюбимата...
Дните ни зачеркваха целувките,
палили пожари в тъмното.
Нощем като луди хуквахме
да се любим чак до съмнало.
Няма да остана тази вечер...
Няма трескаво да се събличам.
Трябва да си тръгвам вече...
Тръгвам си, защото те обичам.
*************************
Грешница
Румяна Йорданова Симова (osi4kata)
Не страдам. Нито съжалявам.
Обичам малките си грехове.
Осъдила съм те на незабрава
и ще те помня с векове.
Не ме боли. Е, пак послъгах...
Боли ме мъничко – ей тук.
Сега ще трябва да си тръгвам,
очаква ме у нас съпруг.
Не съм невярна, нито лековата.
Не търся авантюри и игри.
Фатално късно срещна ни съдбата,
дари ни с миг, след това ни раздели.
Не плача. Това не са сълзите ми.
От жегата е може би....
Не искай прошка от очите ми,
не си виновен в нищо ти.
Е, тръгвам. Чакат ме във къщи.
Аз съм омъжена жена.
При него трябва да се връщам.
Съдбата нареди така.