Автор Тема: Любимо стихче от форума...  (Прочетена 112223 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

angel4e_f

  • Гост
Любимо стихче от форума...
« -: Януари 28, 2007, 16:32:28 pm »
Ами аз като си харесам някоя стихче си го запаметявам в компютъра.Ако смятате че има подобна тема я заключете,ама все пак реших да я пусна,понеже наистина има стихчета,които силно ме жегват..








angel4e_f

  • Гост
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #1 -: Януари 28, 2007, 16:42:35 pm »
Филмът свърши..но с нея или с мен?
By Lucky


Филмът за нас отдавна приключи...
Може би сега, приятели сме само...
Сърцето си обаче аз не заключих...
Макар и наранено, то остана цяло...

Влюбен си! Адски много ти завиждам...
Щастлив си.. а може би не!?
Тя е хубава, до нея аз те виждам...
Но, когато всичко свърши аз взех твоето сърце!

Споделяй ми.. разбирам те напълно...
Кажи ми, още ли откриваш мен във нея?!
Или пък искаш любовта ви да е дълга...
Все тая.. аз без тебе мога да живея!

Раздвоен си.. знам, това така боли!
Наранен си... но ти казах, че ще страдаш ти...
Обвинен си.. че не си забравил ти...
Наще дълги нощи... наще дни...

Тя ревнува, идват куп скандали...
Филмът и със нея свършва май...
Тя го вижда, че ти липсвам, не разбра ли?!
Обичаш ме! Сега и го признай!!!

---------------------

Погребението
By black embrace_f

Погребението на мечтите ми ще е грандиозно...
Ще присъстват всички сподавени болки...
И ти ще си там. Ще видиш колко е страшно и грозно...
Подай ми ръка - ела да направим из Ада няколко обиколки...

И двамата в черни спомени трябва да бъдем облечени...
Нали така повелява традицията за опечалените?...
Потъват в студената пръст думите ни набързо изречени...
Защо трепериш? Нима вече усети дъха на умрелите....

Небето е сивкаво, със зловещи оттенъци...
А клоните на дърветата приличат на лъскави саби...
Не чувствам..Сърцето ми е пристегнато от назъбени ремъци...
Смъртта и твойте надежди така безмилостно ще ограби....

Кървавите ми сълзи нищо не могат да върнат...
Моето тяло заприлича на куха обвивка...
Животът ми катастрофира и на мокрото шосе лежи преобърнат...
А ти си доволен...Познавам добре тази ехидна усмивка...

---------------------

Наместо истинска сълза
By KUKLI4KATA

Луната ги погледна мълчешком
(навярно не разбираше защо е всичко) -
жена до мъж във бял файтон,
с красива, но изкуствена усмивка...
Пътуват заедно, под една звезда,
решили твърдо да споделят пътя.
И тя целува свежите цветя,
а той... случайно ли ги стъпква?
Жена и мъж споделят тишина
с останалата тънка, крехка нишка.
По пътя си той хвърля нежността,
а тя... защо прикрива своята въздишка?
Поглежда го с кокетна самота,
а в погледа му - ледена вихрушка -
разсича отведнъж любов на две,
а той... не чу ли нейната молитва?
Луната ги погледна мълчешком
(навярно думи са излишни) -
а тя... наместо истинска сълза
отрони пак изкуствена усмивка...

П.П Знам,че не е на KUKLI4KATA,ама все пак тя го беше побликувала...
« Последна редакция: Януари 28, 2007, 16:47:38 pm от angel4e_f »

angel4e_f

  • Гост
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #2 -: Януари 28, 2007, 17:12:27 pm »
не знам коя беше авторката..моля някой ако се сети да ми каже...

За твоито тръгване
и тихите ти стъпки
Почти готова бях.
Почти.
По дяволите всички
евтини отстъпки...
Ще се разплача.
можеш да се спреш по милост
за минута.
Кажи ми,
че от днес ще идваш
само във безсънните ми нощи.
По-често ще те виждам във кошмари.
Не ме е страх,
че ще се будя в пот обляна
каквото можем сме си дали.
Не ме е страх... а само как треперя
и кой ще ме загръща нощем
не искам дявол да го вземе да си тръгваш
кажи й... аз не съм готова още.
Кажи й...
Няма да й кажеш.
Навярно твърде закъснях.
При мене спри по милост
само за минута.
Аз бях почти готова.
Бях.

-------------------------

Прости ми
by Gentiana & Blue_Rose 


Ако продам от себе си частица по частица
душата, която със болка ти взех...
И като цвете, почти неразлистено,
да увяхна през твойте погледи - лед ...
Ще намериш ли сили от своето безсилие
само за дъх моето отлитане ти да простиш...
Ще забравиш ли мислите, впити във мисли,
които те следват, преди да заспиш...
В тази нощ аз съм безумно самотна
и какво като сняг чист навън вали.
Бяла празнота. Не мога да я преглътна.
Ровя с пръсти в миналото. Нека раната закърви.
Нека се отвори отново под небето,
в което птиците името ти пишат с крила,
после ветровете го отнасят далече, където
не мога да го достигна. Полудявам. Върни се! Ела!
Протягам ръце през набраздения вятър,
свойте чувства до теб да докосна във страх...
Защото съм слаба, защото съм няма...
от викане спрях, разлях се на прах...
Частица ми дай, вдъхновена от Рая,
да те стигна, твоята прошка в плач да изкупя...
Две очи, без посока те следват до края
на грешните нощи, на моята участ.
Хиляди пъти преминавах през твоето мълчание.
Не разбра ли, че страшно исках да изкрещиш,
че ме обичаш, че е непоносимо страдание
да ме гледаш как си тръгвам и те изпращам да спиш.
Исках да ме разтърсиш със силните си длани
и да ми кажеш, че съм само твоя и на никой друг,
но се смеех изкуствено и оправях косите си разпилени,
после с приятелите ти флиртувах, ей така, просто напук.
Осмях живота си ... в безпощадна игра,
себе си лъгах, че мога от теб да се скрия.
Убий ме в замяна! Не стига това!
Светът се е сринал! От ярост се пия!
И все непотребна ... и все непозната...
Този студ ме прегръща с твойте упреци страшни.
Не чуваш ли, обич?! Издигнах храм в празнотата,
коленича пред Бог, за нас да се моля!
Но храмът руши се и небето над него е голо,
няма звезди, Господ не иска да слуша, мълчи.
Света бих обиколила като един нов Марко Поло,
дано те открия отново съкровище мое, но...не би.
Ти топиш се като снежинка върху горещи устни.
Изпива те като сладка вода друга, а пък аз
превърната в скитница умирам. Не мога да те пусна,
а да те задържа за себе си вече не е в моя власт.
Блъскам в душата, едно уморено страдание...
кога ще се свърши от мен печал да кърви.
И пак да те гледам ... и пак да се радвам,
на твоята радост, на твойте очи!
Никога вече ...Никога пак.Потъвам отново...
Но тази тъга ще доплува в очите...
да те изплача ... А не превъзмогна.
Защото обичах. Разхвърлях си дните...
И въпреки всичко надежди в полята ще сея
на болката и самотата си и ще жъна сълзи.
Ще се моля да я разлюбиш, да забравиш за нея.
Да намериш пътя затревен към мен отново ти.
Аз ще те чакам. По сто пъти на ден ще се моля,
а нощем ще те сънувам и от болката ще крещя.
Ще изкупя със всичко мое правото да съм твоя.
Дай ми втори шанс! Този път няма да се осъдя сама.

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #3 -: Януари 28, 2007, 18:19:01 pm »
Първо да кажа, че темата много ми харесва, надявам се да има успех  :)
Второ авторката на безизвестното стихотворение съм аз...  [lol]
А ето ги и моите любими, поне през изминалата година :

Gentiana

Горчиво, но с много любов

Отряза ме...
Като с нож.
Поне ме намажи на филийка.
И ме изяж.
Бавно...
Покажи ми, че си много лош.
Толкова, колкото
главата на топлийка.
Аз ще се направя,
че много ме боли.
Дори истерично
ще се разплача.
С пръсти ще се впия
в студените ти очи.
Няма да се смееш, обаче!
Всички наранявали...-
казват за човешките часове.
Дали последният ще ни убие?
Ти си едно много специално момче -
първо мост ми рисуваш,
после сам го триеш.
И ако съм стъпила вече
на измислената му твърдина,
ще падна и ще се удавя
в тази твоя
от безброй лъжи
черна река.
Може долу
и някой крокодил да плава
и да плаче с крокодилските си сълзи
за смачканата ми като хартийка
тъпа нежност.
Направи я на топка,
после я захвърли.
Ще улучиш ли кошчето?!
Браво!
Неизбежно...
Последна глътка
от горчивото питие,
което ми наливаш всеки път
и с много любов ми го поднасяш.
Тази нощ няма да сънуваш
нежната ми плът.
Май ми каза, че кожа не понасяш.
И да не ти хрумва утре да ми звъниш
и в омраза да ми се обясняваш.
Не искам да знам, че не можеш да спиш.
Знаеш ли,...мисля, че...си го заслужаваш.


BLUE ROSE

Проклятие

Към теб ръка протягам. Празно.
Бездънни мисли в мислите разяждат цял един живот.
Проклятие.
Сънувах кървави ръцете ми. Сънувах теб.
Останала без име.
Снимка и ковчег.
Сънувах устните ти. Ти обичаш ме.
В един несъществуващ свят на мрака.
Докосвам те. Илюзий рисуват ме.
Ти си там. А аз те чаках.
Проклятие.
Не съм изманала през дните, нито стъпка
в празни нови светове.
Твърде сложно е. Аз съм в твоите прегръдки.
Ти си ням. И без сърце.

Останаха ми, две последни думи,
на гордост. Курва е душата.
Всичко в бясното благоразумие...
да бъдем зедно, но под земята.
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #4 -: Януари 28, 2007, 19:22:38 pm »
Забодох темата, защото и на мен ми се струва интересна.
Пък дано да няма пак против  [confused]
Това, което на мен ми хареса най-много за сега е май това -

Последен удар
      
SkitnicaVmoretO

Ако се вгледам
без да искам в думите...
по дланите им истини се стичат
и може страшно да боли от тях,
но казват, че не ме обичаш.
Аз ли съм тая, която
погрешно изтръгна от себе си
много дълго се вкопчвах в душата ти
но не ме издържаха ръцете ми.
И се блъскат накъсани нощите
в моито тягосно, глухо безсъние.
И отвътре писък на гарвани
ми шепти, че си само безумие.
И се раждаш от моята лудост,
и от двете ми жадни ръце.
Но как да ги слушам, за Бога
щом за теб е готов да умре
всеки зов от душата ми молещ се
за отчаяна глътка любов...
ако те среще отново във нощите
ще се върне с огън по-нов.
Нося в зъби сетните удари
на своито разбито сърце...
все е тая...
дори и последния
пак за тебе то ще даде.
[inlovee] :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен gabi_gabi

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1374
  • Пол: Жена
  • Нека не мечтаем, а се обичаме...
    • gabinka
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #5 -: Януари 28, 2007, 19:34:41 pm »
   
Gentiana


 Рисувана приказка за нас


Китарата... Акордите и страстни.
Прозорецът, потъващ в полумрак.
И тези чувства в мен,
на разум неподвластни,
които късат струни -
пак... И пак.
Не е валяло.
Още сняг не виждам.
Но сиво е небето.
И горчи
тревога - болка ,
острие в сърцето.
Небе с Луна
и тук таме... звезди.

Студът е нещо, от което страдам.
Но искам сняг над мен да завали.
Снежинки пухкави и много, много нежни,
да бъдат моите художнишки бои.
И този път картината е бяла.
Ще нарисувам приказка
за нас. Със нас. Екстаз.
Опиянение.
Една кристална зала,
в която ще танцуваш с мен.
Пик - час.

Дали съм толкова добър художник,
че тази приказка да оживее ?!
Ех,... не знам.
Небето на декември ми се смее.
Ултрамарин.
Сребро.
Небесен храм,
отворени врати
и златни свещи
които в дъното горят и мамят - влез!
Ела и ти.
И нека е горещо.
Не казвай - утре...
Нека бъде - днес.




--------------------------------------------------------------------------------------------------


~Insane~  and Unforgotten`feeling`f

в  Дуел

На дуел те предизвиквам!
Хайде, приеми!
Да ранявам,вече свиквам,
Оръжие със себе си вземи.

Надвий противника,побързай,
Няма да чакам да пристигнеш
Аз ще подраня-знай,
Ще бягам бавно, за да ме настигнеш,
А после, бързо ще изчезна…
Без дори оръжието да погледна…
 
Хайде,ако имаш смелост в очите погледни!
Опитай се да ме удариш,
но да знаеш...много ще те заболи!
Няма да те чакам до мен да стигнеш,
от поглед ще ме изпуснеш,само като мигнеш...

Хайде,излъскай доспехи горди,прехвалени...
А толкова смел ли си,когато са свалени?!
Опитай от на тръпката горчиво-сладкия аромат,
хайде,размахай оръжието,или само на думи си богат?!



****
Не искам да ранявам бавно…
Искам аз да те убия!
Виж оръжието как танцува плавно,
Искам от силите ти аз да пия!

Хайде, хайде, приближи се!
Нека твой да бъде удара пръв,
Хайде, престраши се!
хвани с  коварната си стръв!

Хайде, любима, замахни,
И двама знаем какво ще се случи
Хайде, мила, бронята махни,
Нека сърцето ти…рана пак получи!

****
До сърцето ми не ще се докоснеш!
От погледа злобен само на земята ще се проснеш!
Хайде,замахни,опитай пак да ме уцелиш...
Хайде,но под бронята сърце не ще намериш!

Без сърце останах в друг двубой,
и късно е,сега просто просиш бой...
Хайде,с оръжието замахни,шанс последен...
На земята проснат ще си...хм...пореден...

Не искам да ранявам леко вече,
времето за милост тoкy - що изтече...
Бягай,плюй си на петите,оръжието хвърли...
Ще чуваш само вика ми на победа, как зад теб кънти...


***
***
Мила, та ти миришеш на погром.
Че силна си, кого заблуждаваш?
Болката сега е  твоя дом!
На какво друго се надяваш?!?

Аз, любима, искам да убия
Бронята ти, за да докосна
Сърцето, което така ме мрази…
Нежно  да го повия…
…на тревата росна…
със мене то да гази…

Искам! Нападни ме! Давай!
Нека заедно да се раняваме.
Боли те, знам.Прощавай…
Мъртви малко…и двамата оставаме!
В един живот една любов се пада.

Или я следваш неотлъчно.
Или я гледаш как си заминава.

By phibi

Всеки миг е още един шанс... да се усмихнеш..

angel4e_f

  • Гост
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #6 -: Януари 28, 2007, 22:52:03 pm »

 
     Мръзне възрастна жена...
           by ranenia skorpion

       Там пред Шератън хотела...
       в тези дни на бури и вихрушки...
       една жена съдбата си приела...
       мръэне и продава теменужки...


        В злоба сърцата си обвили...
       хора гледат я свирепо...
       а тя продава мирно карамфили..                 
       на мястото попаднала нелепо...


       Децата й не взимат мерки...
       да избавят майка си от тука...
       за нея просто двете щерки...
       не виждат в щастието пролука...


      Потънала жена в терзания,проблеми...
      чака мъж ухаещ на "Рефан" ...
      да плати за купените хризантеми..               
      увити за любимата в целуфан...


     Една жена от старост трудно крачи...
     с букетчета в ръка тя клета,
     вика и подканва минувачи...
     да си купят от жълтите лалета...             


     Тече напред живота устремено...
     и следва своя вечен график...
     пешеходци преминават на зелено,
     шофьори псуват попаднали в трафик...


     След време в разкази и прози...
     ще опише някои странстващ бард...
     как жена продавала е рози...
      на оживен от хора булевард...


     Там зад паркингът открит...
      почива  през кратки интервали...
      и клечки пали от кибрит...
      студа от себе си да свали...


      Кокичета , фрезии , лияни...             
      продаваха се от старата цветарка...
      бяха те в светлина обляни...
      с различен цвят и специфична шарка...



      Нижат се дните като в броеница...
      отмерваики съшествуването земно...
      на една унила българска старица...
      останала сама с цветето последно...
[/b]

Неактивен Eamon

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1740
  • Пол: Мъж
  • Arctic Warfare
    • Нашето форумче!
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #7 -: Януари 29, 2007, 04:12:04 am »
Авторът не го помня, но зная че го четох тук някаде :)

Ти си в живота ми.
Ти си в сърцето ми.
Ти си в мислите ми,
в мечтите ми,
ти си дълбоко в гърдите ми....
Ти си в съня ми,
ти си в нощта ми ...
Ти си в душата ми...
Ти си в умът ми...
ти си всичко,
което дава спокойствието
на духът ми..
Ти си слънцето,
ти си луната...
Ти си птичката пролетна,
която лети в небесата....
Ти си звездите,
ти си онази на който принадлежат
мислите,сърцето,мечтите...
Ти си всичко,което ме прави щастлив...
Ти си онази която откъсна розата дива...
Ти си дъжда,ти си цветята,
ти си тази заради която
се родих,тук на земята...
Ти си , онази
която ме прави щастлив...
Знаеш ли,
миличко..ти
си ми всичко.
Три кибритени клечки, една по една изгорих във нощта. Първата за да видя лицето ти, втората за да видя очите ти.. последната за да видя устните ти. А после.. пълна тъмнина. За да си спомня всичко това докато те прегръщам.

Липсвате ми приятели.. и как ми липсва доброто старо време, когато бяхме по-цяла вечер тук.. пишехме, смеехме се.. играехме игри.. водехме "дуели" със стихове.. Господи , колко хубаво беше..

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #8 -: Януари 29, 2007, 07:37:48 am »
Нощна среща...Час след полунощ.
Совите придремват уморени.
Скърца дънер стар - злокобен, лош
звук от зъбки  тракащи - хиени?!
Кискат се...Не! Хич не ме е страх!
Чакаш ме под онзи бор вековен.
Твоята любов нима е грях?!
Свети в тъмното. Момент съдбовен.
Няма да се дам на угризения.
Суеверията ги натиках в джоба.
Няма място тука за съмнения.
Искам те-до лудост и до гроба.
Падам във ръцете ти...Успях!
Минах през къпини и смокини,
през пътеки, плувнали във прах,
през бостани чужди и градини.
Спъвах се(от ужас май крещях)...
Няма да призная, че съм пъзла.
Важното е, че те доживях.
Ох, а нервите ми -вързани на възел.
Прегърни ме.Цялата съм зов.
Бяла съм магия за душата.
Прошепни ме като благослов.
Страстно ще си слеем с теб телата.
После аз съм ти, а ти си аз -
има ли значение кой кой е?
Само тук и само в този час
ти си мой и цялата съм твоя.           Gentiana
[inlovee] [inlovee] [inlovee]

И още едно .Незнам дали е на КУКЛИ4КАТА ,но ми хареса.

Не страдам. Нито съжалявам.
Обичам малките си грехове.
Осъдила съм те на незабрава
и ще те помня с векове.
Не ме боли. Е, пак послъгах...
Боли ме мъничко – ей тук.
Сега ще трябва да си тръгвам,
очаква ме у нас съпруг.
Не съм невярна, нито лековата.
Не търся авантюри и игри.
Фатално късно срещна ни съдбата,
дари ни с миг, след това ни раздели.
Не плача. Това не са сълзите ми.
От жегата е може би....
Не искай прошка от очите ми,
не си виновен в нищо ти.
Е, тръгвам. Чакат ме във къщи.
Аз съм омъжена жена.
При него трябва да се връщам.
Съдбата нареди така.  КУКЛИ4КАТА 4.05.


И всички стих4ета на Додик. [inlovee] [inlovee] [inlovee]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен SavageGarden

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3583
  • Пол: Жена
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #9 -: Януари 29, 2007, 09:44:29 am »
Моите любими са няколко,но за мен са невероятни:)Най-хубавите  [heart__]

Когато те няма,
дори не е свят,
обител на демони зли.

Когато те няма,
се чувствам глупак,
сам сринал всички мечти.

Когато те няма,
няма нощ или ден,
ни облаци,нито звезди.

Когато те няма,
аз нямам сърце,
а бездна що страшно боли. (Dalechen)



Вале Каро(ranenia skorpion)  [inlovee]
       Тесте от чувства,съдбата ни раздава,
                                              в шоуто,наречено от хората, живот,
                               и нямаш ли коэ прикрит в ръкава,
                                             затъваш като при играта на белот... 
                     


                             ... И беше той   вале каро,
                                        а тя красавица без ангажименти...
                               без наметало шапка и перо,
                                       споделял с нея свойте моменти.       


                         
                                Но чувства придошли защо са!!!
                                                       Та това бил просто чат,
                                 с красива дама чернокоса,   
                                                    - с човек за него непознат...



                           Отказвал срещи с дама купа,
                                        живеел отчаян като единак...
                          само болка научил се да трупа,
                                        по момичето от картата с черен знак.
   

             
                            Денем лутането из тълпата,
                                       безплодни опити донасяло в резултат...
                           силни дни като - каре асата...     
                                      липсвали в затъване към бавния валат.   


 
                            Вечер с едно вале спатия,
                                                    умували как по пладне,
                       с въэможности начертани на хартия,
                                             от живота дама да се падне...



 
                          Търсил той с планове и сметки,
                                                своята красива дама пика,
                          идвало му сред хората десетки,
                                                в плен на мъка да извика...
           



                         Но нямало го и добрия жокер,
                                 да помогне на отчаялото се вале,
                         също като при игра на покер,
                                 присмивали му се попове-крале...         




                       Влизал в сайта с интерес нескрит,
                                   но последния път му прилошало,
                       не зърнал той профилът изтрит...
                                   не бил готов за новото начало!!!
 


                        Тесте от чувства съдбата ни раздава,
                                       в шоуто наречено от хората живот...
                        и нямаш ли коз прикрит в ръкава,
                                       затъваш като при играта на белот!!!


Мъртвец сред живите(black embrace_f)
Обичаш сам на себе си да бъдеш враг...
Твърденията ти са двусмислени и противоречиви...
В черупката си криеш се - излизаш в полумрак
и на околните раздаваш плодове изсъхнали, горчиви...

Съзнанието ти сиво мухлясва от предубеждения...
Различността за тебе означава чиста лудост...
Държиш да си праволинеен - не сменяш свойте настроения...
Екстремните емоции си заклеймил като "ненужна другост"...

Отричаш и петниш бунтарски мнения....
Отдаден си докрай на "истинския" традиционализъм...
Маскираш думите умело и ги оставяш без значения....
Помагаш само в краен случай - това наричаш хуманизъм...

Затъваш сигурно и бавно във плаващите пясъци,
които всъщност представляват живота ти безинтересен...
Очите ти са черни дупки със огнени отблясъци...
Мъртвец сред живите си - душата ти е зеленясала от плесен...


Не мога да обичам(meteor)  [shame]
Аз не мога да обичам,
така безчувствен ще умра,
като хищник любовта отвличам,
и после я захвърлям във прахта.

Аз не мога да обичам,
сърцето ми сковано е от лед,
любовта завинаги отричам,
както сега отричам се от теб.

Аз не мога да обичам,
и никога не ще успея,
дрехите си черни пак обличам,
потъвайки, във мрака да се слея.

Аз не мога да обичам,
в душата ми е вечна зима,
на изсъхнало дърво приличам,
на което птички, няма никога да има.

По жицата(Unforgotten`feeling`f)

Моканина погали нежно
с връхчето на трън отчупен
крилце на лястовица снежно,
кацнала на стол,отдавна купен...

Тя беше изгубила пътя свой,
бе паднала на земята ранена...
летяла бе...към грешния звой,
който доведе я до пръстта студена...

Въздъхна човечецът сам,
погали я пак,замълча...
после погледна натам,
където надеждата изхвърча.

А по жицата затанцуваха
една до друга,чувства черни
всички заедно умуваха
как да прекарат мигове вечерни.

А лястовичката самотна трепна
крилцето си,счупено,заспа...
Моканина видя я и се сепна,
до нея падна,зарида...
Играта е само игра,тя никога не може да бъде спечелена.Но никога не подценявай този,който прави крачка назад защото може и да се засилва!

Неактивен kalista

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9283
  • Пол: Жена
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #10 -: Януари 29, 2007, 13:56:07 pm »
Последен удар
      
SkitnicaVmoretO

Ако се вгледам
без да искам в думите...
по дланите им истини се стичат
и може страшно да боли от тях,
но казват, че не ме обичаш.
Аз ли съм тая, която
погрешно изтръгна от себе си
много дълго се вкопчвах в душата ти
но не ме издържаха ръцете ми.
И се блъскат накъсани нощите
в моито тягосно, глухо безсъние.
И отвътре писък на гарвани
ми шепти, че си само безумие.
И се раждаш от моята лудост,
и от двете ми жадни ръце.
Но как да ги слушам, за Бога
щом за теб е готов да умре
всеки зов от душата ми молещ се
за отчаяна глътка любов...
ако те среще отново във нощите
ще се върне с огън по-нов.
Нося в зъби сетните удари
на своито разбито сърце...
все е тая...
дори и последния
пак за тебе то ще даде.
[inlovee] :)

Тони, Илянче - стихчетата "на" КУКЛИЧКАТА са и мои любими...  [inlovee]



Добър вечер, господине!
Дай ми - левче или два...
Виж, ръцете ми са сини
и подути от студа!
Циганка съм, но съм млада...
Имам гъвкава снага!
Огнена съм като клада
и по-чиста от снега...
Пея нежно като славей.
Любовта ми е в кръвта...
Хайде, да попеем!Давай!
Песента на любовта...
.......................
Лека нощ! Сега си тръгвай!
Знам, че искаш да си сам.
Не съм циганка...Излъгах...
Просто трябваше да ям....




Тази вечер няма да остана.
Утре... Утре ли? Ще видим...
Да, излишно е да правим планове
и миражни кули да издигаме.

Всяка нощ пристигах тук, събличах се
и мъждуках в черните ти вечери.
Любехме се без да се обичаме...
сутрин бяхме чужди и далечни.
Сутрин ти се втурваше да търсиш
Другата - Неповторимата,
аз - отмивах те от себе си набързо,
убедена, че съм Нелюбимата...
Дните ни зачеркваха целувките,
палили пожари в тъмното.
Нощем като луди хуквахме
да се любим чак до съмнало.

Няма да остана тази вечер...
Няма трескаво да се събличам.
Трябва да си тръгвам вече...
Тръгвам си, защото те обичам.

Promises disguise as temporary truths which end up as the world’s greatest lies.

Неактивен Diamond_Heart

  • Новак
  • *
  • Публикации: 38
  • Пол: Жена
  • Nobody is perfect, i`am nobody......
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #11 -: Януари 30, 2007, 18:43:25 pm »
Тони, Илянче - стихчетата "на" КУКЛИЧКАТА са и мои любими...  [inlovee]
И още едно .Незнам дали е на КУКЛИ4КАТА ,но ми хареса.

Циганка
Румяна Йорданова Симова (osi4kata)

Добър вечер, господине!
Дай ми левче или два...
Виж, ръцете ми са сини
и подути от студа!
Циганка съм, но съм млада...
Имам гъвкава снага.
Огнена съм като клада
и по-чиста от снега...
Пея нежно като славей,
любовта ми е в кръвта.
Хайде да запеем! Давай!
Песента на любовта...
....................................
Лека нощ! Сега си тръгвай!
Знам, че искаш да си сам.
Не съм циганка... Излъгах...
Просто - трябваше да ям!

*********************
Тази вечер
Румяна Йорданова Симова (osi4kata)

Тази вечер няма да остана.
Утре... Утре ли? Ще видим...
Да, излишно е да правим планове
и миражни кули да издигаме.

Всяка нощ пристигах тук, събличах се
и мъждуках в черните ти вечери.
Любехме се без да се обичаме...
сутрин бяхме чужди и далечни.
Сутрин ти се втурваше да търсиш
Другата - Неповторимата,
аз - отмивах те от себе си набързо,
убедена, че съм Нелюбимата...
Дните ни зачеркваха целувките,
палили пожари в тъмното.
Нощем като луди хуквахме
да се любим чак до съмнало.

Няма да остана тази вечер...
Няма трескаво да се събличам.
Трябва да си тръгвам вече...
Тръгвам си, защото те обичам.
*************************
Грешница
Румяна Йорданова Симова (osi4kata)

Не страдам. Нито съжалявам.
Обичам малките си грехове.
Осъдила съм те на незабрава
и ще те помня с векове.
Не ме боли. Е, пак послъгах...
Боли ме мъничко – ей тук.
Сега ще трябва да си тръгвам,
очаква ме у нас съпруг.
Не съм невярна, нито лековата.
Не търся авантюри и игри.
Фатално късно срещна ни съдбата,
дари ни с миг, след това ни раздели.
Не плача. Това не са сълзите ми.
От жегата е може би....
Не искай прошка от очите ми,
не си виновен в нищо ти.
Е, тръгвам. Чакат ме във къщи.
Аз съм омъжена жена.
При него трябва да се връщам.
Съдбата нареди така.
« Последна редакция: Януари 30, 2007, 18:51:28 pm от Diamond_Heart »

Неактивен Devil`s Bride

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2826
  • Пол: Жена
  • Търси ме в спомена за бившите крила...
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #12 -: Януари 30, 2007, 19:32:52 pm »
Едно от първите стихчета, които прочетих тук още като гост

 :arrow: Обява / NiksY /

Обява да пусна реших,
че си продавам сърцето,
раните сам му заших
и прогоних от него детето.

Вярно, малко е овехтяло
и не изглежда много добре,
но поне е почти цяло
и струва колкото две.

Липсват парченца тук-там,
но всяко е чувство повратно,
което съумявах да дам,
без да го търся обратно.

Евтино е, много не искам,
единствено желая в замяна,
всяка емоция да потискам,
предпазен от обич да стана.

Купете го, днес е на сметка,
от него ме отървете без жал,
че чувствам се като в клетка,
в която без кралица съм крал.

Питате се, защо го продавам...?
Защото е пълно с мечти,
а за мечтател вече не ставам,
тъй като друго сърце мечтите уби
.
 
 [heart__]

Липсваш ми / SteeleR /

Къде ли си... какво ли правиш...
как ли блещукат твоите очи...
дали усмивка малка тихо се прокрадва
или въздух не достига зарад смеха от ранни зори...

Къде ли си... какво ли правиш...
гори ли силно твоето сърце...
или през сълзици днес се будиш
далеч от твоето момче...

Къде ли си... какво ли правиш...
как ли руменее красивото ти личице...
Къде ли си - май зная...
там - далеч - в прегръдките на неговото сърчице...


[heart__]

Хартиена кукла / `Amy_Lee` /

Като хартиена кукла - ти късаш частици от мен,
Като хартиена кукла - по малко,и бавно.
Като хартиена кукла съм - и така всеки ден...
Всеки ден убиваш ме,бавно,но славно...

Незнаеш,че сърцето ми кукленско постоянно кърви.
От болка вече не може да диша..
и постоянно шепне ми 'Не спирай,върви...
ще се намери някой,който теб да обича..'

Защо си мислиш,че съм от хартия,
"Хартиена кукла си" - казваш ми ти..
..а ако можех тази 'Хартиена кукла' от себе си да изстрия..
е,да но 'ако можех'..но уви..

Не мислиш ли,че тази хартиена кукла може чувства да има..
също сънища,желания,мечти..
и че може да обича момче,което всичко й взима..
и че може това момче да си ти...



Неактивен Diamond_Heart

  • Новак
  • *
  • Публикации: 38
  • Пол: Жена
  • Nobody is perfect, i`am nobody......
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #13 -: Януари 30, 2007, 19:35:08 pm »
А сега по темата...  [inlovee]
Поздравленя за темата харесва ми  :)

ето и моите (ваши) любими стихчета  [heart__]


Такава ли ме искаш?
автор:
vanilla_g@
http://www.stih4e.com/forum4e/index.php?topic=20003.msg389620;topicseen#msg389620

Такава ли ме искаш- объркана и раздвоена,
с открадната маска на нечие красиво лице,
такава ли ме искаш- в сърцето си на две разделена,
все още по тялото със следи от чужди ръце?

Наистина ли би могъл да ме приемеш
с очи, друг толкова дълго жадували- сега ослепяли,
наистина ли би могъл болката ми да снемеш
от моите ръце, друг толкова дълго желали?

Ще можеш ли да целуваш устни от устни недоизстинали,
все още носещи дъх нежен на целувката чужда,
да ги изпиваш ще можеш ли, още изтръпнали от дните отминали,
такава съм- жалка и грешна- нима от мен наистина имаш нужда?

Такава ли ме искаш... горчилката в чаша тъга,
която вечер да пиеш с до болка уморено лице,
такава ли ме искаш... угаснала заскрежена звезда,
която да обичаш с приказното си нереално- чупливо сърце.


************
Той
автор:
Angel_Eyes@
http://www.stih4e.com/forum4e/index.php?topic=17697.msg345425#msg345425

Той е този,
който кара те
да плачеш нощем
Той е този който,
от кожата ти те изкарва.

Но той е и онзи,
който кара те
 да се усмихваш,
онзи който кара те
 да се влюбваш
всеки път щом го видиш.

Той е мисълта
с коята заспиваш,
и същата
с която се събуждаш.

Той дава ти крила
да летиш
и смисъла
 да продължиш.

Той е този, който
кара те от страст
да гориш.

************
Друга съм
автор:
Lucky@
http://www.stih4e.com/forum4e/index.php?topic=17678.msg346639#msg346639

Ако бях както преди, щях да заплача...
Това, че с нея те видях... сякъш нищо не значи...
Всъщност.. умирам от болка.. но не ти го показвам!
Друга съм.. и себе си наказвам!

Мога да се смея цяла вечер...
За да ти покажа, че не ми пука вече...
А щом се прибера да плача с глас...
Че днес завинаги те изгубих аз!

Ти днес със друга мина покрай мен...
Тогава "бях заета" с нещо важно...
Не те погледнах... никакъв проблем...
Но очите ми бяха влажни...

Друга съм... може би силна...
Да ти се моля?! Да бе да!!!
Пред теб, да! Но пред болката безсилна...
Сега се чувствам толкова сама...

************
Проклета да съм...!
автор:
¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤@
http://www.stih4e.com/forum4e/index.php?topic=17947.msg349593#msg349593

Последен пристан ти ми беше.
Последна спирка и заслон.
Утехата,когато ме болеше.
Моя вик...шепот...стон...

Усмивките дарих ти ги...
Днес твои са и сълзите...
Думите болезни спестих ти ги.
Илюзии празни са мечтите...

Проклета да съм хиляди пъти,
че нощем само теб сънувам.
Проклета да съм,липсва ми дъха ти.
Проклета-искам устните ти да целувам.

Нещастница съм,по дяволите...
Мразя се,защото обичам те още.
За силна ме смятат останалите,
ала капят сълзите ми нощем.

***************
Добър или лош?
автор:
Hurto@ & balrog@
http://www.stih4e.com/forum4e/index.php?topic=18035.0

Здравей, приятелю наивен,
защо реши, че тя ще бъде твоя?
Тя за мъж истински мечтае
и ще направя всичко, да е моя!

Ти, мой приятел най-добър
и съветник уж ми беше,
но бавно, бавно на любовта ми,
сърцето ти крадеше.

Такъв за тебе бях, признавам,
но когато любимата ти аз видях,
в сърцето нещо се събуди
и без да искам тайно завидях…

Завидя, нали? Един път да съм
в нещо по-добър от теб дори…
Но нека любимата ни да реши,
на кой сърцето си тя ще дари.

Добре, нека тя решение да вземе
и да каже, кой от двама ни ще избере,
но значение за мене вече няма,
защото имах тялото й, а не ща сърце.

Безскруполен и без сърце си ти,
подиграваш се със милите жени.
Но явно това харесват дамите уви,
мъжете да са лоши, а не добри…

Кое е правилно във любовта тогава?
Дали добричък или лош да е мъжът?
Въпросът неразрешим остава
и нека дамите сами да изберат…

Неактивен me4tatelka

  • Професор и половина
  • **
  • Публикации: 6386
  • Пол: Жена
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #14 -: Февруари 01, 2007, 15:26:45 pm »
Валят слънчогледи...
И времето плаче.
Днес е онзи ден,
същият,
от който боли.
Намусени тоги
облаци влачат.
Разпънат на кръст
в тишината си ти.
Зелени усмивки
на жълти лалета,
набрах си и търсих
утеха за нас.
Сред опадала шума
се крие и бяга
предчувствие бледо
за нова тъга.
Валят слънчогледи
и  златно е всичко.
В косите ми времето
сладко заспа.
Не ме ли обичаш?
Не те ли обичам?
Глухарчета - чувства
летят над града.       

Gentiana

Докосване
 
Свива се душата от вълнение,
от сладост чак изтръпва ми езика,
пристигаш като боже изцеление,
и зрънцето на любовта ти в мен пониква,
и пориви ръзпръсват се из въздуха,
във ореол от приказно сияние,
потъвам в сладостта от сблъсъка,
на устните в минута на мълчание,
100 пеперуди-нежност по клепачите,
потрепват със крила от щастие,
и тръпки влюбени полазват ме,
с на пръстите ти нежното участие,
обагрят ми лицето ярките ти чувства,
със цвят на обич - есенни листа,
а устните ти финно и изкусно,
по бузите ми изрисуват любовта,
и пламнал като горско минзухарче,
потъвам с удоволствието в твоите очи,
и шепна тихо - влюбено канарче,
и женско обаяние от теб струи,
и сякаш мъжкото във мене секва,
разнежвам се във твоите ръце,
понасям се, щастлив, олекнал,
с крилата на разтупано сърце,
а този полет е така прекрасен,
че цял живот със теб летял го бих,
и небосвода обещава да е вечно син и ясен,
щом голямата любов  във теб открих.

dodic


Винаги ще те обичам


Ръцете ми са винаги горещи,
а твоите са ледени.
Защо?
Пълзи в душичката ти тъжно нещо.
От стар пожар там тлее зарево.
Притискам се към теб.
Със страст.
По детски.
И цялата си топлина ще ти отдам.
Какво тук значи етикетът светски?!
Ще те целуна.
Вън.
Без капка срам.
И нека ни говорят зли клюкарки,
че нямаме задръжки.
Жалък свят...
Летят, родени в допира ни фойерверки
към скучното небе на малък град.

Gentiana


Идваш пак при устните ми жаден.
Но устните напукани от самота
Отказват да целуват.
И дори и да е за последно...
Въздиша тежко вън нощта.
И капе ярост по прозорците.
Обида.
Крещи отчаяно проклетата душа.
Как знае ... по стъклото,
следи оставя само любовта.
А по стъклата не следи...
порои цели.
"Не те обичам"
вярва си душата,
но те обичам мътните ме взели.
Дори вратата - моя нощтна стража
отваря се сама пред теб.
Идваш пак при устните ми жаден.
Как те мразя...
И проклета да съм ако откажа.

SkitnicaVmoretO

Розова хризантема
в чаша с вода
ми напомня
за нещо красиво.
Не я сложих във вазата -
просто така-
в чаша от кафе
тя ми грее.
Цветът и е розов
като нежен твой дъх,
като мисъл за обич
и ласка.
Аромат на небе,
подир пролетен дъжд,
на светкавица
гневния блясък.
В този есенен ден
пак мъглите предат
сиви прежди.
Плетат грозни дрехи.
И носа си дори
не подавам навън.
Ще си търся във нея утеха.
Розова хризантема
в чаша с копнеж,
по далечно,
усмихнато
лято.
Може другите
и да носят тъга...
Розовите
са с души от злато.

Gentiana




"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/