Автор Тема: Любимо стихче от форума...  (Прочетена 83587 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

angel4e_f

  • Гост
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #90 -: Август 31, 2007, 14:22:19 pm »
Някой горе ме забрави...

BLUE_ROSE


Имах път без цел, копнеж без участ,
да препуска пак в кръвта като гориво.
Чужди устни мойте думи научиха.
Бог не вярваше във мен. Простих му.

И остана там назад, в безкрайни прерий,
да се лутат сивите стрелки на самотата.
Моята длан чужди длани намери.
Бог се обърна. Презрях чудесата.

Да съм нелепо в съня ти видение,
малка, бледа икона с ярко червило.
А как опустя.. този свят от страдания.
Бог ме посочи. Аз да избирам.

В тъмното опънах въжетата на презранието.
Оградих се със приятели и ослепях.
Всичко беше моят сън и видения.
Бог се усмихна. Сама се презрях.

Ела до мен

SkitnicaVmoretO


с ръцете си от нежност.
Последни нощи много на земята -
разлъки, горест и сълзи.
Кому е нужно камък на душата.
Не искам тъй и нас да ни боли.
Ранили се души взаимно,
взаимно нека да скърбим
и тая нощ да се прегърнем,
а утре ще се разделим.
Аз ще тръгна - бивше момиче.
Ти ще тръгнеш - бивше момче.
Кому е нужна тежка раздяла ?!
И след нас небето ще бъде небе.
За последно ръце във ръцете.
Тая обич не ще да умре.
Днес разлъката нищо не значи,
просто някой поема напред...

Неактивен иринка

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 4069
  • Пол: Жена
  • Take it easy
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #91 -: Септември 05, 2007, 09:28:10 am »
Нямам си никой

Чешмите са пропукани. Като недра от суша.
Текат през пръстите ми вечните години.
В огледалото се соча с пръст. И псувам.
Останала съм гола. Като миналото.

Под гроздето лежи последната ми котка.
(И под кръста. ) Имах вяра само до нея.
После се погледнахме накриво с Господ.
Прокле ли ме някой?!( Сама да живея.)

Ще се намразя някъде преди сбогуване.
Зарад неизпитаното. (Ако още ми тежи.)
Малко неща ( в действителност) са си стрували.
Нямам си никой. ( Да го боли !)

by BLUE_ROSE [inlovee]

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #92 -: Септември 07, 2007, 00:37:10 am »
Внимание! Чупливо!
NiksY

Някъде на кораб товарен
сандъци струпани безброй
чакаха на път незнаен,
да потеглят тъжно в строй.

Изведнъж сандъче с етикет,
гласящ "Внимание! Чупливо!
помръдна се само напред
и скочи точно като живо.

Моряците, стоящи близо
веднага се обърнаха натам,
погледнаха разсеяно отблизо.
и оставиха сандъка сам.

Престана нещото да мърда,
сякаш някой го уплаши,
след малко тихо се размърда
и към борда ням отпраши.

С усилия отгоре му се покачи
и бавно, бавно се заклати
и изглеждаше така почти,
че то само в водата се запрати.

Вятърът платната заопъва
и корабът по пътя си пое,
сандъчето започна да потъва
изоставено в безкрайното море.

Години след това нетърпеливо
повдигнаха сандъче две ръце
с етикет  "Внимание, чупливо!
и в него - счупено сърце.

Нищо, че не пуша
Gentiana

Запали ми цигара
и какво, като, всъщност,
не пуша,
но от този живот,
разбери ме, ми идва до гуша.
Все строя катедрали
от най-светлите чувства
и мисли,
а с копитата Дяволът
гаси свещите.
Иконите ми са нечисти.
Не, днес няма от скръб
безпаметно да се напия.
Още вярвам в доброто,
още вярвам - това е!
Не крия.
Но по кривите улички
окъсана си тръгва Красотата,
с насълзени очи,
отритната, непризната.
И е толкова тъжно,
че нощите ми са монахини,
изменили на Бога,
изпратили светостта ми
"на кино".
Ставам лоша и дръпната,
цинична, като пристанищен докер,
в мигове, когато съм слаба.
Така и не го научих този покер.
Губя всеки път, м.... му!
О, извинете,
всъщност, исках да кажа-
не искам живота ми
да е пустиня,
пълна с миражи.
Запали ми цигара,
всички клечки кибритени
изгори до края
и когато догорят
може би и аз
какво
с живота си да правя
ще зная.
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен _maLkaTa_

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 109
  • Пол: Жена
  • Everything ends
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #93 -: Септември 10, 2007, 08:49:34 am »
Скрита камера/Не на дрогата.../
[vOsYcHnA_pRiNcEsA & ludnegar]

Питам се често. Задавам си хиляди въпроси.
Търся отговори някъде дълбоко скрити в мен.
Често чудя се от къде си, кой си и  какво си?
Безкръвно топъл си и тъй горещо си студен.

Аз няма да питам,щом си до мен
сега е нощ,но в мене е ден
и топъл съм,макар и студен -
отпуснат,отнесен...пленен.

И някак си  нежно, чаровно  унесен.
 гледаш невиждащ, непитащ дори
Странен... Различен... характер не лесен,
но говорят ми очите, и когато мълчиш.

Светът е притихнал,всичко мълчи.
Усмихнат заспивам със твойте очи.
Глава съм положил на твоите гърди...
и слушам ти сърцето...гори!!!

Изчезва, стопява се света отстрани...
Щом ме докоснеш забравям за всичко,
И ето – Оставаме си само аз и ти...
За щастието е нужно толкоз мъничко.
... малко водка и ЛСД
SAY NO DRUGS.. :(

angel4e_f

  • Гост
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #94 -: Септември 11, 2007, 11:34:44 am »
Ела до мен

by SkitnicaVmoretO

с ръцете си от нежност.
Последни нощи много на земята -
разлъки, горест и сълзи.
Кому е нужно камък на душата.
Не искам тъй и нас да ни боли.
Ранили се души взаимно,
взаимно нека да скърбим
и тая нощ да се прегърнем,
а утре ще се разделим.
Аз ще тръгна - бивше момиче.
Ти ще тръгнеш - бивше момче.
Кому е нужна тежка раздяла ?!
И след нас небето ще бъде небе.
За последно ръце във ръцете.
Тая обич не ще да умре.
Днес разлъката нищо не значи,
просто някой поема напред...

На тръгване

by SkitnicaVmoretO

Попий по мислите ми жадно.
Тази нощ
душата ти крещи, че си отива.
Измъчената нежност и любов
от днеска никому не стигат.
Ръцете ни - ръце ненужни
не стигат вече да прегърнеш,
една любов в която ти си сам,
не стига да те стопли
и измръзваш.
Върви.
Не ми достига дъх да те догоня.
Нощта е тъмна и мъглива.
Назад е изгоряло всичко,
а някой друг при себе си те спира.
Попий по мислите ми жадно
за последно.
Не ми е точно днеска ред да съм щастлива.
Тръгни спокойно. Бавно.
Вързах здраво
последната надежда да те има...

angel4e_f

  • Гост
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #95 -: Септември 11, 2007, 11:38:00 am »
Случайно

by SkitnicaVmoretO

Тази роля я познавам –
от поглед да се напивам.
От внезапна и случайна ласка
да се пълня и да преливам.
И дори и да съм черно бяла
да имам цвят на много цветове
Да бъда себе си и да съм другото
все още непораснало дете.
То значи двамата със тебе
не сме случайна среща в зимен ден
случайна обич, може би. Навярно
съвсем случайно се зовем.
Ала не е съвсем случайно
случайното ти име да боде
тъй нежно всяка нощ съня ми
протягайки към мен ръце.
И да оставам по-безпътна денем
случайно теб ще търся под едно небе.
внезапен лъч на обич ще изгрее
и пак случайно ще е ясно на къде.

Там навън наистина си ти

by SkitnicaVmoretO

Ах, там навън наистина си ти.
Нима ми носиш спомен от предишна среща ?!
Достойни думи не намирам в мен
да те посрещна днес с предишна нежност.
Зениците са малки като точки,
кръвта е прекипяла лудост.
Заспала обич се събужда в мен,
а гърлото е малко сухо.
Не съм те виждала от сто живота.
Повярвай ми не си се променил.
Денят ми здрач изглежда
всеки път
когато ми говориш нещо.
Ах, там навън наистина си ти.
Нозете ме болят...
така те чаках.
Копах тунели през живота.
Със нокти ровех,
падах,
нима наистина си тук, за Бога ?!
Пусни ме.
Това е ... толкова ненужно.

Ах, там навън наистина си ти.
А точно днес аз свикнах да съм чужда.

Неактивен merito13

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 966
  • Пол: Жена
  • Give yourself to me....
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #96 -: Септември 11, 2007, 15:39:02 pm »
Всички са толкова хубави с толкова смисъл но най много ми харесва на Иринка -Обичам да съм некрасива ала своя..
неверотяно е направо нямам думи толкова ...не знам красиво.. :) Има и много други които ми харесват!!
Oт уморените листа, които знаят,
че само миг и ще са вече спомен.
На нещо мило идва вече краят,
но пак ще се завърне.Свят огромен.
             {by Gentiana}

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #97 -: Септември 11, 2007, 17:36:49 pm »
angel4e_f , миличка ужасно поласкана се чувствам от теб в тази тема. Благодаря, че ме оценяваш.   [heart__] [heart__] [heart__]
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

angel4e_f

  • Гост
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #98 -: Септември 11, 2007, 21:49:30 pm »
angel4e_f , миличка ужасно поласкана се чувствам от теб в тази тема. Благодаря, че ме оценяваш.   [heart__] [heart__] [heart__]

Криси,аз  исках да постна още няколко твои,ама нямах време и ще го направя сега [shame] [inlovee]

Не се усмихвай

by SkitnicaVmoretO

Най-сетне се оказа, че ме търсиш
сред самотата от безброй ръце.
Не се усмихвай тази наша среща
като дете ограбено реве.
И не, че е последна, но е глуха
и всеки зов е малко стар и тих
и закъснял достатъчно да е излишен
подобно пожълтял, намачкан лист.
Не се усмихвай, толкова е тъжно
когато във ръцете ми заспива
отчаян и последен зов,
но твърде закъснял да го прегърна
с предишна нежност и любов.
Да се разходим.
Да погазим в парка
листата паднали нощес,
не се усмихвай, прегърни ме тъжно
със любовта ти се сбогувам днес.
Най-сетне се оказа, че ме търсиш
сред самотата от безброй ръце.
Не се усмихвай.
Закъсняхме вчера,
а днеска друга среща ме зове.

И само "аз" не ни е толкова далечно 

by SkitnicaVmoretO

От снимката на тази стара обич
най - краткото
без край изглежда.
Но тръгне ли си някъде
една предишна нежност
разбираме,
че всички до един сме смъртни
и с теб не се римуваме със вечност.
Жалко ...
светът не е достатъчо
омекотена люлка
за двама души като нас
които много рядко казват "ние"
и явно прекалено често "аз"
А "ние" никак не е лесна дума
не знам защо я свързваме със вечност
не можем да я спрегнем във сегашно време...
навярно двамата сме твърде смъртни
и само "аз" не ни е толкова далечно.


При мен всичко е толкова мъничко

by SkitnicaVmoretO

Не докосвай очите ми.
От тях извира лудата ми кръв.
Не търси за сърцето ми -
просто мит... за стръв.
При мен е всичко толкова мъничко.
Не разбирам от тия големите работи -
любови, раздели и залези.
Аз имам само идване.
И после... нищо.
Една такава...
проста тишина.
Разбирай ме добре...
понякога са важни
онези малките неща,
които ги няма в любовните вечери.
Ах, тия псевдо клетви за любов
са достойни само за... знаеш поетите
с техния нежен, лирически зов.
А аз съм малко, как казват...
по-истинска.
При мен е всичко толкова мъничко
и нямам много данни за поет.
При мен е различно...
право пред себе си,
не мога да стигна чак толкоз напред.

П.П Искам да отбележа,че бих казала,че всички на Ками и на КРИСИ са ми любими(и не бих писала всички),но искам да ги постна,за да могат и други форумци да споделят моята емоция и да се намерят в тези прекрасни строфи,както аз намерих и все още намирам себе си.Нямам много време сега,но дръжа и утре ще продължата моята "колекция". [heart__] Ками,Криси,благодаря ви! [heart__]

Неактивен NeMogaDaPisha

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 912
  • Пол: Мъж
  • Can you feel the rock?
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #99 -: Септември 11, 2007, 22:16:25 pm »
Града направен, чисто нов,
паважа сложен е на място,
да усети стъпки е готов,
предназначението - ясно.

И паважа гладък, чист,
усеща пътнически крак,
равен, нов, дори без лист,
иска да му служи пак.

Денем пътници привични
съпровожда до места безброй.
Нощем странници безлични
изпраща в градския покой.

На бързащите дава той подкрепа,
на мудните предлага светъл лик,
тълпи големи или само шепа,
зиме, лете, в мрак и във светлик.

Годините се точат, хората вървят
и паважа май вече остарява,
плочка липсва - първи път
бордюра веч се изкривява.

Не му е толкоз зле, минава време,
вече не е пресен, но не пъшка.
Но се оказва с ново бреме -
поет нахален със поезия го тръшка.

На пейката е седнал със умислен вид
и си мисли, че твори.
И паважа го усеща като гаден паразит,
да можеше да си върви.

И редят се любовните писания,
а паважа безмълвно протестира,
на поета любовните ридания
за неистински намира.

Не го е виждал ни веднъж
по него хванат да върви
за ръка на дама, мъж,
че поезия да може да реди.

Поети по-умели, с опит има,
изпитали любовни радости, ридания,
а този мисли с малко пантомима,
наваксва за липсващите преживявания.

И човекът дори не подозира
мъченията, на коит' подлага
клетият паваж, той не го разбира,
ред след ред от тетратката излага.

Паважа, той не може да чете,
но за люто съжаление,
поета рецитира със уста, ръце
и го обрича на мъчение.

Паважа не издържа вече,
ако не може поезията да спре,
ще загине. Спри човече!
Последен напън - запраща му паве.

Поета амнезия получи,
та не помни вдъхновение.
И се той наново учи
на стихотворното умение.

Паважът -  нашят герой,
чака второто сражение,
не ще има той покой,
поета е във вдъхновение.

П.С.
Дано не съм засегнал хора,
аз съм сигурно поета
и паважът иска ме в затвора,
след тези редове приготвя ми павета.
Докато сте млади розите берете,
че времето уви не спира,
а цъфналото неска цвете
утре дойде ли - умира.

angel4e_f

  • Гост
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #100 -: Септември 15, 2007, 23:10:35 pm »
Мисля,че го четох тук..ако някой знае автора,нека каже,моля :)

Аз исках да ти вярвам...
и ти вярвах.

Аз пренебрегнах хорската мълва
и шепот с двусмислени слова-
цевувките на ревностни приятели,
досадния рояк доброжелатели,
които ми намекваха открито,
че толкова наивни сме жените.

Аз исках да ти вярвам...
и ти вярвах.

Аз можеше със затворени очи да слушам твоя глас да ми звучи,
и с доверчиви стъпки,без съмнение,с обич и търпение,
да те последвам в мрак и мъки страшни,
каквато и беда да ни заплашва.

Но ти веднъж излъга.
Мен изглъга.
Тя беше дребна,да,но бе лъжа.
Ти твойта строга дума не сдържа.
Не ти се сърдих.
Не те упрекнах.
Ни веднъж за нея не намекнах.
Ала в гърдите ми заби тревога...

Аз искам да ти вярвам...
Но не мога...

Неактивен natalia_999

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1004
  • Пол: Жена
    • www.bg.tilllate.com
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #101 -: Септември 16, 2007, 22:42:07 pm »
A нощем се разпръсваха очите ти (запомняне)

A нощем се разпръсваха очите ти
като внезапен, летен звездопад.
И помнят прилива на устните косите ми,
ръцете на обичан непознат...

Сънят ми помни как посрещаше въздишките
и влюбените залези, без имена.
Как падаха в душата ми трвогите
като обрулени от вятъра листа...

И помня всичко - мигове и звуци,
как мислите ти в моите се топят...
Ръцете ти разливащи се в мене,
които нямат страх да изгорят.

И твоето целуване за края
все още помня цяла... и кълна.
А нощем се разпръсваха очите ти,
като внезапен, летен звездопад...

by SkitnicaVmoretO

Уникално е просто..... [heart__]

Неактивен BLUE_ROSE

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3838
  • Пол: Жена
  • Щяло да вали ...
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #102 -: Септември 16, 2007, 22:54:12 pm »
Мисля,че го четох тук..ако някой знае автора,нека каже,моля :)

Аз исках да ти вярвам...
и ти вярвах.

Аз пренебрегнах хорската мълва
и шепот с двусмислени слова-
цевувките на ревностни приятели,
досадния рояк доброжелатели,
които ми намекваха открито,
че толкова наивни сме жените.

Аз исках да ти вярвам...
и ти вярвах.

Аз можеше със затворени очи да слушам твоя глас да ми звучи,
и с доверчиви стъпки,без съмнение,с обич и търпение,
да те последвам в мрак и мъки страшни,
каквато и беда да ни заплашва.

Но ти веднъж излъга.
Мен изглъга.
Тя беше дребна,да,но бе лъжа.
Ти твойта строга дума не сдържа.
Не ти се сърдих.
Не те упрекнах.
Ни веднъж за нея не намекнах.
Ала в гърдите ми заби тревога...

Аз искам да ти вярвам...
Но не мога...


Стихчето не е от форумец, доста старо е....  сега ще излъжа но мисля, че беше на Елисавета Багряна.... може би....   [confused] Не съм сигурна.

Неактивен BLUE_ROSE

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3838
  • Пол: Жена
  • Щяло да вали ...
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #103 -: Септември 16, 2007, 22:58:03 pm »
angel4e_f написа:  П.П Искам да отбележа,че бих казала,че всички на Ками и на КРИСИ са ми любими(и не бих писала всички),но искам да ги постна,за да могат и други форумци да споделят моята емоция и да се намерят в тези прекрасни строфи,както аз намерих и все още намирам себе си.Нямам много време сега,но дръжа и утре ще продължата моята "колекция".  Ками,Криси,благодаря ви!   

Аз съм сигурна вече... Вярвам и Криси също. Много ти благодаря! Трогната съм от вниманието ти и от това, че с толкова обич четеш стиховете ми, това е огромно признание за мен, което може би не заслужавам, но ме прави щастлива! Криси е прекрасна, аз самата обичам всичко ,което пише.... Радвам се, че попадам в "твоята колекция" именно с нея!!!!   [heart__]
 

Неактивен BLUE_ROSE

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3838
  • Пол: Жена
  • Щяло да вали ...
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #104 -: Септември 16, 2007, 23:01:15 pm »
Нямам си никой

Чешмите са пропукани. Като недра от суша.
Текат през пръстите ми вечните години.
В огледалото се соча с пръст. И псувам.
Останала съм гола. Като миналото.

Под гроздето лежи последната ми котка.
(И под кръста. ) Имах вяра само до нея.
После се погледнахме накриво с Господ.
Прокле ли ме някой?!( Сама да живея.)

Ще се намразя някъде преди сбогуване.
Зарад неизпитаното. (Ако още ми тежи.)
Малко неща ( в действителност) са си стрували.
Нямам си никой. ( Да го боли !)

by BLUE_ROSE [inlovee]

За мен това е най-близкият и най-истинският стих, който някога съм писала....  Благодаря ти, че го оценяваш!!!  [inlovee] [heart__] [heart__] [heart__]