Автор Тема: Любимо стихче от форума...  (Прочетена 82606 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен ISHTAR75

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 106
  • Пол: Жена
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #75 -: Юли 23, 2007, 12:42:06 pm »
Когато гръм удари,
на мълнията песента ехти,
когато слънцето изгаря
сред диви облачни мъгли,

ти вслушай се в звука на времето:
как чупи нашата съдба!...
Не дава нищо за отнетото,
руши без помен и следа!...

Когато краят на реката иде,
огледай се в последните води -
ликът си истински да видиш...
Послушай, взри се, помълчи!...

На този ден, когато с пръст докоснеш
на падаща звезда заря остала,
ще имаш отговора на въросите
и мен за тебе - остаряла...

by DEVIL IN HEAVEN
Судьба…всей душой ненавижу тебя.
За все свои беды одну лишь тебя проклинаю, но всё же.
Спасибо за то, что ты мне помогла...
найти тех друзей, которые стали мне жизни дороже.
Тех, кто в вечность ушёл, возвратить я не в силах.
Лишь память их взгляды, улыбки, поступки, мечты сохранила.
И в сердце, на трудную жизнь не смотря, остаётся надежда,
что в будущей жизни я снова увижу потерянных прежде !!!

Неактивен me4tatelka

  • Професор и половина
  • **
  • Публикации: 6386
  • Пол: Жена
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #76 -: Юли 25, 2007, 21:55:37 pm »
Нощна улица...Без светлини.
Мисълта ми опипом се скита.
Сиви сенки с лилави очи
страстно-нежно
с безкрая се сплитат.
По пътека от жълти листа
се промъкват надежди-хиени.
Дебнат моите чувства.Кървят.
И съм цялата вече в зелено.
Търся две много нежни ръце,
цяла нощ ги сънувах и плаках.
Те ме галеха. Бягах от тях.
После исках ги страстно и чаках...
Странна тръпка в кръвта ми пълзи
и се стича на капки в сърцето.
Всяка капка избухва в искри -
фойерверки взривяват небето.
От разкъсано, мръсно лице
падат нежни камбанки на цвете,
с име странно на женски сълзи,
с дъх омаен,възпят от поети,
за които днес нищо не знам,
всъщност даже не ме интересуват.
Имам нужда от свой, собствен храм,
в който теб като бог ще рисувам.
Щеш не щеш във икона-съдба
ще вплета твойта нежна усмивка.
Ще се моля,ще страдам сама,
ще те търся без сън и почивка.
Опрости мойто диво сърце
и това,че вграден си във него.
Имам нужда от твойте ръце-
и в студа и във лятната жега.
Имам нужда от много любов.
Без храна , сън и музика мога,
но без обич и тих благослов
съм нещастник, останал без дрога,
който просто умира в дъжда
и не иска спасение. Бесен
сам разкъсал е вени в нощта
и написал последната песен.
Имам нужда от много любов...

Gentiana - "Имам нужда от много любов..."

Погали тишината,
която по рамото ти пълзи
като шал от най-фина коприна.
Мимозена нежност,
ех, защо ли от нея ме боли?!
И все пак я искам, любими.
Има нощи, в които съм
странница без душа.
Пътят е горчиво -шоколадов.
Огромна, пълнолица, свенлива луна
пада в кръвта ми-гореща и млада.
И вместо прилепи пеперуди цъфтят
по стените на пещерите, в мрака,
като редки нощни цветя с див аромат.
Някъде там и ти ме чакай.
Аз ще дойда, когато много ми дотежи
да се лутам във своите капризи.
Не със рокля ефирна,
в дънки впити рано призори,
с хладна от росата бяла риза.
Вдъхни аромата на мократа ми коса,
дъх на ирис и гордо кокиче.
Вплела длани доверчиво
в силната ти ръка,
безмълвно ще ти повтарям ,
че те обичам.

Gentiana - "Обричане"

Капят секунди на миглите...
По страните оглежда се хала...
И литва натам, към пустините...
Червена, синя и... бяла...
Събрали огън и жупел...
Огънати пръски от лъч...
Айсберги, сплескани студове...
И безплътно шепнеща глъч...
Огледални измерения, лудости...
В свят на нормални неща...
Явления, неизбежно пробуждащи...
Факти, които болят...
И разум, който се вие...
Подобно отровния смог...
Усилва се тънкото триене...
Скача от трън, та на глог...

Текат часове върху клепките...
Късно е вече да спират...
Прерастнаха всичките действия...
В пясъчни бури... пристигам...

{dulgokoska} - "Пясъчно!... /идвам си/"
"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

vOsYcHnA_pRiNcEsA

  • Гост
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #77 -: Август 16, 2007, 20:57:38 pm »
ranenia skorpion

Кафе "Релакс"....

      Мебели в тъмна облицовка...
      приемаха клиенти в кафе "Релакс"... 
      вътре в эадимена обстановка..     
      эвучеше муэика усилена на макс...

      Внеэапно эад голямата витрина...
      познах случайно момичето с поднос...
      да вляэа или бързо да отмина... 
      измъчва ме сега въпрос...?

      Имах эа кафе пари,эа кола... 
      но когато тя ме эабележи...
      щях да тръпна аэ на стола... 
      да не пламнат эагаснали копнежи... 

      Иэолиран от присъстващата вътре глъчка...       
      гледах сервитьорката която жално...
      иэпълнявяше сега поръчка..
      на  мъж облечен официално...

       Сервира тя на масата централна...                         
       а лицето й чреэ тънък грим...
       подчертава красотата идеална...
       сред пушек от цигарен дим...

       Сама обслужва в ситуация сюбливна...                       
       три хлапета със сок от портокал...
       видях че носи на ръката мойта гривна...                       
       когато масата эабърса със парцал...
         
       Мило стана ми и толкоз,драго...
       че когато музиката изведнъж притихна...
       тя влюбения мъж позна го...
       намигна му и му се усмихна... 
     
      Старите пиачи тя сега гощава...                               
       че и те редовни са клиенти... 
       до масата стои и права...
       от тях  приема плоски комплименти...
   
       Сред силно парно и спряни климатици...
       любезно поднася на всекиго меню...
       сервира тя и  сменя пепелници ...
       там в кафе...на пето авеню...

       И гледам вече някак примирено...
       как семейство младо нея разпорежда...
       а тя шепти им нещо откровено...
       затоплена в пуловера от бяла прежда...

       Помня че щастливи ходехме на кино...
       споменът от които душата ми иэгаря... 
       че сега дори эа чаша капучино ... 
       не смеех до нея да припаря...!!! 

       Две дами обменяха новости и клюки...
       бира пиеше чужденец с акцент ...
       биэнес-партньори эа своите сполуки... 
       се черпеха до маса на студент ...

       Нямах с нея специална уговорка...                     
       и да вляза вътре аз не бях способен                                 
       тръгнах си... без онази сервитьорка...
       мечти посяла в ден прокобен!!!       
« Последна редакция: Август 16, 2007, 21:00:02 pm от vOsYcHnA_pRiNcEsA »

angel4e_f

  • Гост
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #78 -: Август 21, 2007, 13:58:11 pm »
Приятели...

Не ми разбивайте сърцето. Плача с глас.
Там отвътре (май душата ) ми се счупи нещо.
Умирам. А за жива ми е толкова познато.
Този пламък. Който духваш като свещ.

Животът ми е крехък. Непосилно стичам
дните си , река от сушата непреваляла.
Аз не съм река, приятели. За да обичам,
често се събирам разпокъсана във цяла.

Затварям си очите. За да пиша с душа.
Поет ,на който му откраднаха небето.
Изхабих се да страдам по онова (любовта).
Приятели, не ми разбивайте сърцето.

BLUE_ROSE [inlovee]

angel4e_f

  • Гост
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #79 -: Август 21, 2007, 23:35:28 pm »
Повече

иринка



Повече от всички мои монолози нощни
говорят ти очите ми-от плач пресъхнали,
и дадените с сляпо вричане,болезнените прошки
са повече от всички скитници по гарите осъмнали...

Говорих много-ти говореше ми още повече,
не ме разбра,а повече не те и аз разбрах...
А толкова по-лесно да е можеше,
сега след повечето ти не оцелях...

Просяци нощем да ме бяха искали
пак повече от тебе щяха да ме искат,
червени облаци да бяха ме подтискали,
пак повече от тебе щяха да ми бъдат близки...

Самотен единак да бях сред стадо вълци,
пак по-щастлива бих се чувствала...
отколкото през нощите ми пълни с страстни мълнии,
когато мойто младо тяло си отблъсквал...

И повече причини да ми беше дал
и повече надежди аз да бях оставила
пак всичко щеше да е същия провал...
Аз исках малко ,но и него съм забравила...

angel4e_f

  • Гост
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #80 -: Август 28, 2007, 20:39:30 pm »
Парите ми ми писнаха


иринка


Скъсано парченце от писмо в ръцете
държа и стискам ,сякаш златна е монета,
с която може би купувах си сърцето,
а после глезено го хвърлях на паветата.
Усещане и обич те си просеха-
на тях им повече прилягаше да имат.
Мелодии за наказание ми носеха
и пръски от сърце ми вливаха.
Скъсано на много мънички кристали
писмото пак в душата си стоеше
знам,не бях като павета идеална
ала по много ме от тях болеше.
Когато се съвземех пак сърце купувах
и пак го трясках с сила във паветата.
Че го държа за себе си след туй сънувах....
и будейки се виех в мрака с псетата.
И празна бях.И глупава.И никоя.
Обичах само на монети писъка.
Заслужила съм нощите със глухо викане.
Сега се връщам някъде.Парите ми ми писнаха.

Неактивен baby

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1296
  • Пол: Жена
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #81 -: Август 30, 2007, 13:31:52 pm »
angel4e_f

Винаги сама

Аз винаги сама се справях,
сама преглъщах всичките сълзи,
и никога пред никого не плаках,
на смях обръщах всичките сълзи.

Аз винаги сама се взирах в небето(черно)
и често питах:"Боже,до кога!(Кажи!),
и винаги отговаряше ми само тишината(гробна),
че съм забравена(от Господ) и трябва да вървя.

Аз винаги през морето от приятели(фалшиви) преплувах,
с усмивки(на ужким добри),
и често с тях се разсейвах,с питиета,(по-скоро с текила),
винаги отговарях на тяхните(фалшиви) молби.

Аз НИКОГА пред никой не признах,
че имам нужда някой да ме защити(от теб).
И все напред така(уж гордо) аз вървях си,
забравена(от Господ) ,някъде далеч...
Продължавам.. И По Пътя Дори Наранявам.. Не Преставам Да Се Боря - Страховете Си Аз Побеждавам! И Когато Силно Страдам, Враговете Си Даже Не Мразя! Може Да Се Уморявам, Но Намирам Сили Да Кажа - Продължавам!

Неактивен Tajni4ka_:(

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2012
  • Пол: Жена
  • Моят нов любовник-самотата....
    • Tajni4ka
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #82 -: Август 30, 2007, 16:43:35 pm »
angel4e_f

Винаги сама

Аз винаги сама се справях,
сама преглъщах всичките сълзи,
и никога пред никого не плаках,
на смях обръщах всичките сълзи.

Аз винаги сама се взирах в небето(черно)
и често питах:"Боже,до кога!(Кажи!),
и винаги отговаряше ми само тишината(гробна),
че съм забравена(от Господ) и трябва да вървя.

Аз винаги през морето от приятели(фалшиви) преплувах,
с усмивки(на ужким добри),
и често с тях се разсейвах,с питиета,(по-скоро с текила),
винаги отговарях на тяхните(фалшиви) молби.

Аз НИКОГА пред никой не признах,
че имам нужда някой да ме защити(от теб).
И все напред така(уж гордо) аз вървях си,
забравена(от Господ) ,някъде далеч...


Това стихче сякаш е писано за мен...

Ангелче благодаря ти [heart__]
Не сме се забравили, а всъщност никога не сме били...
Душите ни ограбени все  други са имали...
Но защо не спираме да се желаем?
И без да сме започнали не можем да спрем!!

Неактивен XpacTa_lavista

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3489
  • Пол: Мъж
  • Дървен философ, но дрянов
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #83 -: Август 30, 2007, 21:36:06 pm »
Prostoaz-Бунище

 В стоновете бавни и ритмични
   и сълзи на мисли хаотични,
   в риданията си отново съм успяла
   да се утеша сама и съм заспала.

   Ала щом във утрото отвотя си очите,
   солта по устните усещам от сълзите.
   Риданията си наново изживявам
   и истината най-накрая осъзнавам!

   На кому съм нужна?На кому за Бога?
   Не мога да се примиря с това!Не мога!
   Не зная за какво се будя сутрин рано
   щом сърцето мо до крайност е обрано...

   За какво отварям си очите
   щом сълзите потушили са искрите
   и блуждая денем с поглед сив
   ...който преди време беше страстен,див...

   Сега бунище съм.Около мене врани.
   От де ли толкоз много са събрани?
   В душата всички хвърляли боклука
   кой нарочно...кой на слука!

   Ала фактите са явни.В боклуджийска кофа
   правърна се душата.И в тая крива строфа
   мъча се да събера остатъците жалки
   на живота ми предишен.Ала те са толкоз...малки.
Когато човек върви без път...
 
             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

Неактивен GaLLeRy

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2535
  • Пол: Жена
  • ««I m lost without ur love»»
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #84 -: Август 31, 2007, 13:41:10 pm »
Живях...(story of my life)

(angel4e_f)

Живях. Обичах и раздавах.
Мечтаех. И очаквах и трептях.
Исках. Имах и отдавах.
Желаех. Пламенно горях!

Тъжих. Нямах,а го търсех.
Плаках. Крих и си мълчах.
Страдах. Прикривах и се губех.
Падах. Наранена и стоях.

Пеех. Весело и тъжно.
Усмихвах се. Дори не знам защо.
Давах. Много,но не получавах.
Умрях. А в тялото ми имаше живот.

Лъгаха. Много или малко.
Мамиха. От завист и простота.
Предаваха. Не само,когато бях им нужна.
Оставиха. Мен-наранена и сама.

Плаках, но почнах и аз да мамя.
Страдах, но се научих да не ме боли.
Тъжих, на никой не показвах.
Падах, но напред продължих.

Мразех, а всъщност обичах.
Исках, но бе на шега.
Разбивах-научих на болката всички.
Горях-а бях студенина.

Сега упреквайте и мен,
че съм била КУЧКАТА без капчица морал.
ДА, вярно е че лъгах,мамих и убивах...
Знам че е жестоко,но живях!!!


Не си си струвал

(иринка)

Не си си струвал.
Нищо не си бил.
Дори усмивките не си заслужил.
Днес се срамувам.
Мене унижих.
Че да си човек не си научил.

Не си си струвал.
Болката не си заслужил.
Сълзите също.
По-добре да бях ги гълтала.
Сега се смея.
Нека си щастлив.
До теб назад не бих се върнала.

Не си си струвал.
Не ,не съм обичала.
Поне не тебе...
Бил си просто мисъл.
Ела и се сбогувай.
Вече ми е писнало.
Не те  обичам.
Няма вече смисъл.


До някога!

(иринка)

До някога!
Това не е довиждане,
не е и сбогом...
Това е просто обещание,
че ще се срещнем пак....
Не никога,
но не е и  със сигурност...
Не мога да те нараня...
Не мога!

Завинаги...
Не,не че ще те помня,
поне ще помня нощите със теб...
Но тъй ми дотежа...
Да,тази нашата любов-греховна...
Не мога с тебе да съм лед...

Сега затуй "До някога" ти казвам
защото можем да се срещнем
пак,но в друг живот...
Не искам още в този....
Не искам,че обичаш ме да те наказвам...


Да ще се срещенем някога....
и пак да се залюбим може....
No PaIn InSiDe... YoU`Re My PrOtEcTiOn

Неактивен GaLLeRy

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2535
  • Пол: Жена
  • ««I m lost without ur love»»
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #85 -: Август 31, 2007, 13:46:18 pm »
Моята стена (*посветено)

(Arwen)

Спомени... хиляди...
...спомени за бъдеще...
...спомени за минало...
...спомени за сегашно...
Бягат, връщат се, връхлитат, парят...

За себе си си спомням,
за отпечатъците по моята душа.
В тухлена стена за кой ли път замирам...
Моята стена, била ми пристан и присъда...

Сред хората съм... хиляди, милиони,
но сама във собствен свят...
...и пак една стена...
...тухлена или восъчна...
Проклета да е таз стена!
Искам свобода!

Спомени, ах тези спомени...
Сенки... призраци от сегашно минало...
В мен преливат хиляди потопи,
но сърцето отдавна е загинало...

И пак стената...
Виждам себе си през ледената й повърхност.
И спомените разкъсват ми,
като хищници душата...
От стомана съм, а прозира самотната ми същност...

И рани... белези... следи и много кръв...
В стоманената самота бягам от себе си...
И като лешояд дошъл за своята стръв
разкъсвам една, след друга всичките мечти...

И пак стената...
този път бе огледална...
Погледнах в себе си,
видях следите от душата...
Нямах вече своята упора...
Сама се бях обрекла,
бях изрекла тежката присъда -
да живея сред останалите хора.


Да Винчи е мъртъв.

(SkitnicaVmoretO)

Няма да дочакам тайната вечеря
на душите.
За да разголиш своята
и да ме приковеш
към камъка,
към ножа.
За да усетиш на кръвта ми
мъченическия вкус.
Няма да дочакам
да ме изравниш с Исус.
Или себе си със Звяра...
Няма да дочакам тайната вечеря.
Едва ли само трийсет сребърника струвам.
Да пресъздадеш заради мене
най-великото предателство.
Твърде е опасно.
Пък и друг го е направил преди тебе.

Да винчи мъртъв е. Да ти е ясно.



Свалени карти

(BLUE_ROSE)

Къде си скитал, отново,любов,
през перипети и черни ,небелязани пътища...
Знаеш, че рядко се питам защо
всеки път при мен се завръщаш...

Но може би този въпрос си очаквал,
тази вечер да бъдем по детски просто, откровенни...
Давай, да сваляме картите,
защото пилеем и чувства и време...

Аз нищо от теб не очаквах, не исках,
ти нищо не даде и днес е повече от ясно...
Съвестта ти - кристално е чиста,
а моята - блъска се бясно!

Налей по чашка, горчивото марково уиски
ще говори чрез нас и ще бъде ... последно.
От двама ни, само то ще е искренно...
Ние сме карти, отдавна свалени...
No PaIn InSiDe... YoU`Re My PrOtEcTiOn

angel4e_f

  • Гост
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #86 -: Август 31, 2007, 14:01:37 pm »

Да Винчи е мъртъв.

(SkitnicaVmoretO)

Няма да дочакам тайната вечеря
на душите.
За да разголиш своята
и да ме приковеш
към камъка,
към ножа.
За да усетиш на кръвта ми
мъченическия вкус.
Няма да дочакам
да ме изравниш с Исус.
Или себе си със Звяра...
Няма да дочакам тайната вечеря.
Едва ли само трийсет сребърника струвам.
Да пресъздадеш заради мене
най-великото предателство.
Твърде е опасно.
Пък и друг го е направил преди тебе.

Да винчи мъртъв е. Да ти е ясно.



Свалени карти

(BLUE_ROSE)

Къде си скитал, отново,любов,
през перипети и черни ,небелязани пътища...
Знаеш, че рядко се питам защо
всеки път при мен се завръщаш...

Но може би този въпрос си очаквал,
тази вечер да бъдем по детски просто, откровенни...
Давай, да сваляме картите,
защото пилеем и чувства и време...

Аз нищо от теб не очаквах, не исках,
ти нищо не даде и днес е повече от ясно...
Съвестта ти - кристално е чиста,
а моята - блъска се бясно!

Налей по чашка, горчивото марково уиски
ще говори чрез нас и ще бъде ... последно.
От двама ни, само то ще е искренно...
Ние сме карти, отдавна свалени...

angel4e_f

  • Гост
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #87 -: Август 31, 2007, 14:16:01 pm »
Защо сега...

KUKLI4KATA


Защо сега, когато забравих изпепеляващия поглед?
Защо сега, когато в ума мой не си ти?
Защо сега, когато пътят към мен от друг е поет?
Защо сега, когато за друг са моите мечти?
 
Защо сега, когато той от мойто сърце те измести?
Защо сега, когато се усетих щастлива за миг?
Защо сега, когато образа твой някаде там се изгуби?
Защо сега, когато затихна последния отправен към теб вик?
 
Защо сега идваш при мене,
когато вече не съм аз сама?
Защо сега търсиш очите,
когато друг запали в тях пламъка?
 
Защо сега ти ме потърси,
когато за тебе затворих вратата?
Защо сега за мене се сети,
когато повече не пожелах да те чакам?


Какво си ми дал?!

BLUE_ROSE



Не съм по тези - малките сметки,
но сега на раздяла, тази мисъл така ме гризе?!
Какво си ми дал? Не бях го пресметнала..
но даде ли нещичко, едничко поне?!
Някаква ласка, такава престорена,
която да помня в студените дни?!?
Или каквото и да е - за спомена,
който трябва всекиго да съхрани!

Тази любов, как е отминала?
Щом не помня нейният плам?
Тази любов, дали я е имало?!?!
Кажи ми ,аз трябва да знам!
Защото годините - моят живот са значими,
и ценно е във нас и времето дори!!!
Не казвай, че скоро ще мине...
Тази ярост е нова ,и дълго във мен ще гори!

Дори да не питам, въпросите чакат...
Какво си ми дал? Защо се чувствам ограбена?!
Защо не казваш нищо и гледаш земята?!?
В земята ли са мойте чувства погазени?...

angel4e_f

  • Гост
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #88 -: Август 31, 2007, 14:17:46 pm »
Няма те там

BLUE_ROSE


Остатъци - душевни рани...
Око за око, сърце за сърце...
Като в приказен свят ме удави...
със тъмни очила, вместо вързани ръце...

Не разбрах как се случи тази сцена ,
във мислите ми репетирана не беше!
Като стара любовна дилема...
единият си тръгваше, а другият крещеше...

Но чакай, чакай, сигурно сънувам,
ти не би ми причинил толкова много...печал...
Или не , ти не би могъл да си тръгнеш...
нито след мен си крещял...

Тогава какво? Какво се е случило, моята длан
до болка е стискала хладния нож и пак насълзена...
Говоря със снимката, няма те там,
където си бил, в света ми, до мене!


Обсебваш ме (Не мога да те викам)

BLUE_ROSE


И да те викам ти ще замълчиш. Обсебваш ме.
Стараеш се във мен да влезеш тихо.
Престъпник. Миг на слабост и победа.
И пак мълчиш. Не мога да те викам.

Ще сбъднеш всичко ти нали?! Моето откровение.
Ще ме пренасяш ти през Рая на ръце!!!
Ще ме обичаш. Ще ме хвърлиш в съмнения.
И пак ще си тръгнеш със чисто сърце!

Незнам. Уморих се да те мисля вече.
Трябва да те имам. Да ме няма. Да съм там.
Убиваш ме. Душата ми на кръст отрече.
Престъпник. Миг ,за който искам да не знам.

angel4e_f

  • Гост
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #89 -: Август 31, 2007, 14:20:18 pm »
Умирам ли?

BLUE_ROSE



Умирам ли?! Защо ме завиват буреносните облаци.
И златните арфи шептят ми по име...
Котките лягат на спомена.
Там е изтръпнало. Почти не боли ме...
Чайките разплитат плажовете,
набраздени и черни минни полета...
Времето отсича предсмъртни пасажи...
Плаче безсилно от ревност морето.
Капят минути, в капчуци мълчание,
ритъм на смътни прежалени дни.
Бедните скитници, влачещи тайните...
Душата никога не ми се довери.

*****

Преплита се слънцето с нови слънца,
залези мътни разбиват вълните.
Умирам ли?! Тази буря е тежка за нас.
Тази молитва, камбаната лудо завихря.
Искам да помниш, че всичко е истина.
Беше ли? Беше ли? Вече не знам.
Паднах свирепа, гневна на мислите.
Вече не питам. Останал си сам.


Горчиво кафе

BLUE_ROSE


Последното кафе е най -горчиво.
След теб почука тишината...
Очи, които ще ме срещнат срамежливо...
посрещайки с кафето непознати...

Димът извайва лабиринт от подлост...
във който всяка мисъл сляпо се върти.
Изтивам аз, стопена в гордост...
че трябвало е ... може би.

Не изтрезня, едно изкуствено сърце.
Не се изплака, не посмя.
Изпих последното ,горчивото кафе.
Била е важна... захарта.