Автор Тема: Любимо стихче от форума...  (Прочетена 82608 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Devil`s Bride

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2826
  • Пол: Жена
  • Търси ме в спомена за бившите крила...
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #30 -: Февруари 10, 2007, 20:26:56 pm »
¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Тъжната балерина

Ето я излиза красивата балерина,
но защо не е облечена в бяло?!
Красива като кукла от витрина,
колко мъка сърцето й бе видяло...

Толкова грациозно танцува,
на пръсти нежно стъпва тя,
но спомня си как той я целува,
спомни си изведнъж за любовта...

Понася се под звуците на танца тя,
под звуците на меланхолична песен,
песен,пееща се за любовта
и спомни си за живота нелесен...

За всичката болка си спомни,
за цялата изживяна мъка онази,
щастливите моменти си припомни,
които в душата тъй скътано пази...

И нахлуха мисли мрачни,
не можа повече да се сдържи,
сълзи текнаха прозрачни,
сега порой от очите й вали...

И устните,розови преди,
сега сякаш къравочервени,
и сърцето и отвътре кърви,
очите и гледат натъжени...

И ръцете нежни,сега са изподрани,
нозете крехки вече не се държат,
и по тялото хиляди кървящи рани,
мрачен и болезнен е целия свят.

Неактивен lamarin

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 483
  • Пол: Мъж
  • ***********
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #31 -: Февруари 15, 2007, 15:52:23 pm »

             Жадни Вселени (Gentiana)


 Тихи стъпки... Уморена трева.
Върху белия хълбок на мрака
ляга сянка на птица. Звезда
с писък пада. Аз знам, че ме чакаш.
Скрит сред тъмните нощни брези -
силует зад кора с цвят на мляко.
Губя сили, когато мълчиш
и в душата ми впива се драка
с пръсти - трънчета, с плодчета - стръв,
всяко плодче - отровна мория.
Става черна от страст мойта кръв
и не мога от теб да се скрия.
Знам, че носиш студено сърце
и че искаш от мен мойто тяло
като амфора, късче небе,
в дълбините му - грях изначален.
Ще се впиеш в плътта ми горещ,
деликатен, изменчив, коварен -
като музика, пламък от свещ
ще запалиш съня ми. Изгарям
и под стъпките ти ще се натроша
като мъртво дърво почерняло.
Знам, че страдаш - ще те утеша.
Ще ти дам ново, светло начало.
Ти си моята странна съдба
и те нося дамгосан в сърцето.
Обожавам дъха ти. Сълза
пада в тъмното... Свети лицето.
Няма време, пространство и бог.
Има само две жадни вселени.
Върху спомен - елен еднорог
в тази нощ ти ще дойдеш за мене.
``Люблю тебя, булатный мой кинжал,
Товарищ светлый и холодный.
Задумчивый грузин на месть тебя ковал,
На грозный бой точил черкес свободный.
-----------------
И черные глаза, остановясь на мне,
Исполненны таинственной печали,
Как сталь твоя при трепетном огне,
То вдруг тускнели, то сверкали.

Ты дан мне в спутники, любви залог немой,
И страннику в тебе пример не бесполезный:
Да, я не изменюсь и буду тверд душой,
Как ты, как ты, мой друг железный.´´

Неактивен Deskata123

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 802
  • Пол: Жена
  • бичам те мони..сега и завинаги
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #32 -: Февруари 16, 2007, 20:18:46 pm »

Ellectra


Лудост е, че те обичам..
та ти си долен егоист.
Любовта за теб май е измислица
на някой си наивен романтик.
Но аз те искам и в тази секунда,
колко смешно и трагично е, нали?
По-ужасен си от дявола,
той поне би чул страшния ми вик.
Обичам те от себе си повече
и повече се мразя заради това.
Сърцето ми на части ти разкъса,
моля те, поне убий и любовта.
Не заслужаваш нищо,
дори и стиховете които все за теб редя.
И въпреки това не си отивай,
да те обичам - това е моята съдба.
Ужасен си, непоносим,
не мога даже да те гледам,
но искам те до мене всеки миг,
без теб не мога да живея.
 
 
 
Давам всичко за теб.....За да се
                   върнеш пак при мен..Серцето ми
                  бие за теб..за нежното ти лице...
                             Давам всичко за теб

Неактивен natalia_999

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1004
  • Пол: Жена
    • www.bg.tilllate.com
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #33 -: Февруари 18, 2007, 23:45:02 pm »
ще кажа Gentiana и от там нататак е ясно...

Неактивен umnika

  • Новак
  • *
  • Публикации: 5
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #34 -: Февруари 21, 2007, 17:19:09 pm »
Защо той е в моето сърце,
защо тая мечтите още в мен,
защо споменът не иска да умре,
да замине,като хубав ден?!?

Защо в сънищата си те виждам,
защо нищо не е като преди,
искам да те ненавиждам,
но оставил си във мен болезнени следи?!?

Защо остави спомен да гори,
защо позволи да кажем"стига",
сега и в сънищата ми дори,
ужасната болка ме настига?!?

Защо загърби любовта,
защо остави да боли,
защо не се посвети на красота,
а каза:"За мен се в нощите моли"?!?

Защо сега седиш и чакаш ме навън,
защо изпитваш празнота в твоето сърце,
защо кошмар е твоят сън,
защо сълза,след сълза тече по твоето лице?!?

Защо не пренабрегна гордостта,
защо си тръгна наранен,
защо сега ще просиш любовта,
като можеше да я изпиташ с мен?!?
автор:snow__queen

angel4e_f

  • Гост
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #35 -: Февруари 21, 2007, 22:20:47 pm »
Бил ли си
{dulgokoska}


Бил ли си някога различен?!...
А еднакъв бил ли си, кажи?!...
Бил ли си осъзнато себичен?!...
И неразбрано обичащ... дали?!...

Бил ли си?!...
     Бил ли си грешен?!...
А отхвърлян?!
     А мъртво пиян?!...
Бил ли си?!...
     Като просяк предрешен?!...
И на мъки...
     По-богат и от крал?!...

Питам се... Бил ли си... болен?!...
От мрака на минали дни?!...
Питам Те... какво е "доволен"?!...
Това знаят ли твоите мечти?!...

Бил ли си?!...
     Горд и независим?!...
Със силни и пълни ръце?!...
    Бил ли си?!...
В черно боядисан...
    От несполуки, спъващи нозе?!...

Бил ли си някога умен?!...
Такъв, та да даваш акъл?!...
Бил ли си тайничко влюбен?!...
Нагрубяван като мръсен чакъл?!...

Бил ли си... жив?!...
      или мъртъв?!...
Бил ли си... гнил?!...
      или не?!
Бил ли си?!...
      Нима те обърках?!...
И ме пращаш... далече... къде?!

Бил ли си овцата най-черна?!...
Бил ли си кучката бита?!...
Бил ли си... клетва неверна?!...
Бил ли си?! Това... само питам!...

Неактивен BLUE_ROSE

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3838
  • Пол: Жена
  • Щяло да вали ...
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #36 -: Февруари 24, 2007, 01:22:29 am »
SkitnicaVmoretO
  Приятелско


Ела.
В нощта ми. Невъзможната.
Ще спусна косите си.
Дългите. Неспускани до днес,
натежали от чакане, за да покрият
голите ми, бели рамене.
Ела. Ще си говорим във минало време.
Колко тъжни били сме нощес.
По теб ръцете си няма да пусна.
Ще съм добра. Ще си сипя кафе.
Ще те гледам с очите си. Тихите.
Ще попивам със устни лицето ти.
Ще съм добра. Ще си говорим за времето.
За жена ти. Онази красивата...
Разкажи ми пак за детето си.
Ела. Ти не знаеш, но малко ми липсваш.
Отдавна забравих виновните.
Но ми липсват понякога думите,
онези приятелски топлите.
Ти не знаеш, но малко съм тъжна.
Ела. Ще съм добра. Ще ти сипя кафе.
Просто тъй съвсем по приятелски,
ще те прегърна с отмалели ръце.
Само те моля, тръгни си
преди в очите ти да се изубя.
Страшно много горчи ми кафето
и всъщност искам да се любим...

Неактивен vesselin

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1120
  • Пол: Мъж
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #37 -: Февруари 24, 2007, 13:35:23 pm »
Ако напиша един стих ще обидя всички качествени такива.За мен всички сте победители.Тук има повече качествени поети отколкото някога са били издавани!Поздрав на всички!
Живота е такъв, какъвто пожелаеш да бъде!

Неактивен Pu$$iC@t DoLl

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 216
  • Пол: Жена
  • Какво търсиш от скитница без сърце....?
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #38 -: Февруари 24, 2007, 15:42:15 pm »
Devil's Bride : Безпътен

Защо дошла си, любима?
Какво търсиш от скитник без сърце?
Нима мислиш, че в животът ми любов има?
Не виждаш ли - лъжец съм с кървави ръце.

Ръцете свои ти недей разперва,
прегръдката не ще ме стопли...
Добрината до душата ми цял живот се изкатерва,
но без помощ... оттекват само жални вопли...

Устните не свивай,
моята целувка пълна е с омраза,
разочарованието си не скривай...
ненавистта е призрачна зараза...

Сърцето си как може да ми подариш?
Без да усетя с него ще се подиграя.
След всичко зло вярваш ли, че мрака в мен ще нарушиш...
Не вярвай... за греховете си не ще се никога разкая.

***
Какво в душата ми стана?
Небето пропада върху мен...
В любов ми се обрече, мила... до края тук остана
и в лято превърна моя ден студен...

***
И аз сърце съм имал,
макар че цял живот другите крадях...
Чуждото щастие съм взимал
и от това все по-нещастен бях.

Ти, мила, подари ми мъничко прегръдка,
стопли чуждото, зло сърце...
А от гърдите ми изтръгна се мъчителна въздишка
и сълзите обляха белязаното ми със срам лице...

 [cvetee]

You must not know about me.. I can have another you by tomorrow...

Неактивен natalia_999

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1004
  • Пол: Жена
    • www.bg.tilllate.com
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #39 -: Февруари 25, 2007, 10:20:33 am »
Бил ли си
{dulgokoska}


Бил ли си някога различен?!...
А еднакъв бил ли си, кажи?!...
Бил ли си осъзнато себичен?!...
И неразбрано обичащ... дали?!...

Бил ли си?!...
     Бил ли си грешен?!...
А отхвърлян?!
     А мъртво пиян?!...
Бил ли си?!...
     Като просяк предрешен?!...
И на мъки...
     По-богат и от крал?!...

Питам се... Бил ли си... болен?!...
От мрака на минали дни?!...
Питам Те... какво е "доволен"?!...
Това знаят ли твоите мечти?!...

Бил ли си?!...
     Горд и независим?!...
Със силни и пълни ръце?!...
    Бил ли си?!...
В черно боядисан...
    От несполуки, спъващи нозе?!...

Бил ли си някога умен?!...
Такъв, та да даваш акъл?!...
Бил ли си тайничко влюбен?!...
Нагрубяван като мръсен чакъл?!...

Бил ли си... жив?!...
      или мъртъв?!...
Бил ли си... гнил?!...
      или не?!
Бил ли си?!...
      Нима те обърках?!...
И ме пращаш... далече... къде?!

Бил ли си овцата най-черна?!...
Бил ли си кучката бита?!...
Бил ли си... клетва неверна?!...
Бил ли си?! Това... само питам!...


и на BLUE_ROSE

Пробуждане

Не съм забравила. Изпих секундите и тръгнах...
Колко пъти грешката изплете в мен въжета.
Не беше грешка. Себе си на сън изтръгнах.
Мъничко свята. Много проклета.

Но не искам отсрочки от чуждото време.
Колкото трябва... кошмарът в нас да изтлее.
Откраднати чувства. Излято съмнение.
Нищо не струва, в сън да живееш.

И когато умираш. Страхувай се само за миг.
После нещо отново до лудост смъртта да учуди.
Нито нещастен. Смътно велик.
Стреляй насън. Животът рано ни буди.

Неактивен Скитникът

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 393
  • Пол: Мъж
  • Не съм крадец, а надежда крада... Защо ли?
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #40 -: Февруари 25, 2007, 12:10:50 pm »
Любимо... В момента се сещам за първото което прочетох на Скитницата иначе любимми твърде много... :)

SkitnicaVmoretO


„Мълчи, сърце.Тези високи дървета са молитви.”
                                               Робиндранат Тагор


Високи, непреклонни дървета.Вървя.
Замъглява очите ми вятър суров.
През вековна гора преминавам
по следите на чужда любов.

Някой друг преди мен е минавал.
Някой друг е шептял през сълзи.
Някой друг е обичал безкрайно.
Някой друг е оставял следи.

Мълчи, сърце.Не роптай.
Тук са святи всички дървета.
Всяко от тях е начало и край
на нечия обич, отнета.

Всяко дърво е молитва към Бога.
Всяко дърво е огнище на страст.
Всяко дърво е човешка история,
останала нейде без глас.

Колко много дървета край мене.
Под краката ми жълти листа.
Покрай нечии съдби преминавам,
върху нечии думи вървя.

Мълчи, сърце.Не осъждай.
Нямаш право, мое сърце.
Тези високи дървета са църква,
изграждана със векове.

Замълчи, сърце.Не отричай.
Там отляво е твойто дърво.
Там отляво е твойта молитва
и дано да я чуе, дано...

Винаги ме е грабвало... Тя си знае защо :) :p
Рисувай ме... Така винаги ще съм до теб. Не забравяй обаче че рисунката ти съм аз...
Не съм истински освен вътре в теб...
А там, там е най-съкровеното ти желание, бъди свободна моя душа, защото аз не мога...

Неактивен Mr_FLIRT

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1439
  • Пол: Мъж
  • Miracle!!!
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #41 -: Февруари 28, 2007, 00:29:43 am »
DEVIL_IN_HEAVEN

А казах ли ти днес, че те обичам?
Не ми се искаше да си вървиш,
а някой ден във свят различен
ти свойта обич с мен да споделиш?...

А казах ли ти днес, че тебе искам,
каквото и да струва обичта;
да можех да съм все до тебе близко,
да бъда част от твоята душа?

А казах ли ти днес, че няма нищо вечно,
че хората живеят само миг,
а нашият е бъдеще далечно -
ще бъде ехо от сега издаден вик...

А казах ли ти днес, че тъй било решено:
и двамата да скитаме без цел,
преследвайки мечтите си, внушени
от някой, който слага ни предел?

А казах ли ти днес, че ще те чакам,
дори и да не знам къде и докога...
че пътят ти е връщане обратно,
а аз съм указателна стрелка?

А казах ли ти днес, че те обичам?
Дори да съм забравила, сама
ще ти го кажа пак, когато свърши всичко...
Обичам те! И утре, и сега....

***

А казах ли ти колко те обичам?...
Дано в сърцето ти това да е простимо -
пропуснах го, защото ми се вижда,
че с двете думи е неизразимо...
Познавам те, а никога не съм те виждал. Винаги имам смелост да съм около теб, но никога да те докосна или да ти дам лице.

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #42 -: Февруари 28, 2007, 23:14:56 pm »
Хаха! Не знаех, Mr_FLIRT. Това наистина ме трогна... [inlovee] Правиш ме много щастлива, ако е истина. [heart__]
« Последна редакция: Март 02, 2007, 21:11:16 pm от DEVIL_IN_HEAVEN »
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Неактивен {dulgokoska}

  • Гений
  • ****
  • Публикации: 8771
  • Пол: Жена
  • Няма нищо по-голямо от малките неща.
    • `Квiти в волоссi`
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #43 -: Март 02, 2007, 13:04:03 pm »
Тази вечер
phibi

Напускайки бавно града,
сред звезди, шума тази вечер
с теб вървим ръка за ръка
толкова близо, а толкоз далече.
И сякаш години делят ни от теб,
какъвто беше, преди да те срещна
в този хаос, могъщ и нелеп,
в тази луда реалност погрешна.
И сякаш години делят ни от мен,
каквато бях, когато ме срещна
в този свят, на бързо скроен,
в тази действителност смешна.
Но загърбили смело града,
през звезди, шума тази вечер
с теб вървим ръка във ръка
такива, каквито сме вече...




Не разбра
phibi

Ти пак повтаряш същите неща
и мислиш си, аз пак не чувам.
До болка взирам се в нощта,
а ти крещиш, че пак бълнувам.
Обиждаш ме, ругаеш, пак виниш.
Но спри... достатъчно ме хули...
и наранен опитва се да ме раниш.
Не ме видя... не можеше... а чу ли
как аз мълчах, за да говориш?
Студена бях, за да ме разтопиш,
отказвах ти с копнеж да спориш,
изгарях те, прогарях те, за да гориш.
За да преминеш, аз се спрях,
решетки сложих, за да ги строшиш.
Не непристъпна, твоя бях,
погрешна бях... Но ти грешиш.

И пак повтаряш своите неща.
И казваш ми, аз пак не чувам.
Не се ли уморихме от това?
Поглеждам те.
                 Прегръщам те.
                              И те целувам.

Обичам те.
                   Но си отивам.




Само-дива
phibi

Сама съм, да, и тъй съм „дива” –
каква ли още ме нарече? –
а пак съм аз, и пак „красива”,
„прекрасна” съм, но тъй далече
от онзи идеал на клечка,
от съвършената жена момиче...
Нима това сега е пречка?
Нима сега си тъй различен?
Очите ми не са небесно сини –
какво пък, и през тези виждам.
Не нося кожи и коприни,
не съм модел, не им завиждам,
престореният свят ме отвращава,
не мога „умно” да се смея...
Но ти го знаеше, че съм такава,
че тези „тайни” не умея.
Така че този път е „сбогом” –
не си ми нужен да съм жива.
Върви си, да, без теб ще мога.
Нали все пак съм само-дива.




***
Zatoichi

Отново на ръбатата койка,
в полусън лежа бездиханен
и поглъщам мрака без упойка
и снова в кошмар идеален...

Тишина наоколо се сипе
във прегръдка от ониксов хлад,
а без жалост кожата ми щипе
непознат и непрестанен глад...

Но тишината ми някой смути
и по мраморния коридор,
започна чужда сянка да пълзи
към обречения ми затвор...

Так,так,так - към моята килия -
алени токове - так,так,так...
В тъмното не мога да се скрия!
Аз самият съм треперещ мрак!

И от мен нощта се сякаш свлече,
щом взриви се във светлинен ад
вратата,и ласкав глас ми рече:
"Ела,свърши вечния ти глад!"...




Отлъчен
Zatoichi

Дали от гордост прекомерна,
дали от блян изпепелен,
превръщам се в мъгла имагинерна,
с лик обърнат - огледално изкривен...

И вървя сред отражения измъчен
и звучи една присъда...
Небето бях,земя ще бъда,
а присъдата - отлъчен!

Дали заради слава мимолетна,
дали заради честолюбие горчиво,
отломка е мечтата ми заветна,
а слънцето е със луната сиво...

И плувам в сън дълбок и злъчен
и звучи една присъда...
Орелът бях,дърво ще бъда,
а присъдата - отлъчен!

Пречупих сърповете на дъгата
между прошка,съвест и грях,
прегърнах силно самотата
и себе си,себе си разпилях!...

От цветно отчаяние съм облъчен,
но звучи си същата присъда...
Бях усмивката,сълза ще бъда,
а присъдата - отлъчен!

...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Неактивен Lady_DiSaSteR

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 340
  • Пол: Жена
  • Обичам теее
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #44 -: Март 02, 2007, 15:50:03 pm »
Цитат
Ангелът на доброто

Ангел със едно крило видях на сън
и разплака се душата млада,
а слънцето,грейнало навън,
изведнъж превърна се във клада.

Тя ли рани го толкоз жестоко
и полета негов уби,
и вместо да бъде високо,
сега в нищото рони сълзи.

Нека,щом дяволът тъй е решил:
болката да свърже със злото,
но той безвъзвратно сега е сгрешил,
защото сега е ред на доброто!

Никой не може порива нов
да прикове дори и със болка.
Сърцето откликва на смелия зов,
сърце,ранено до болка!

И свързват се тяло със тяло,
и сливат душа със душа,
и от нищото,чисто и бяло,
излита ангел...с две крила!


Различна нощ

Дихание и шепот изпълват нощната тъма
една ръка се протяга,
докосва друга с тъга!
Две очи,изплашени,забравят
да се пазят от греха,
едно сърце се предава-
във вина се дави мига!

Тази нощ е по-различна,
но е тъмно,в нас гори,
и звезди над нас не светят-
ний сме тези две звезди!
В тази нощ не сме сами!
Господи,прости!
Очите му са бисер,изкушаващ,
ръцете галят със перце,
а устните му все нашепват:
"Кралица си на моето сърце!"
И аз забравям,че е грешно,че е подло
да мамиш своето момче,
отпускам се в прегръдките на дявол,
но с нежно,ангелско лице!!!

За миг дойде и мигът време те отнема
и последно дълго в мене ще кърви,
ръцете ми ще просят нежна ласка,
в стрцето ми ще завали!

...В такъв миг,в такава нощ,
бедното превръща се в разкош!

Заспивам аз до него през нощта,
до теб,съпру



И ето още едно,което някаде съм чела и тъй като много ми е харесало съм го запомнила(иначе не знам автор)

Понякога всеки от нас прави грешки,
но моите грешки станаха грях.
Разбрах,че не всичко си тръгва,
но важното не задържах!
Разбрах и че хората страдат
разбрах и че най-много боли,
когато самичък останеш
сред тихите,неспиращи дни!
Разбрах,че животът е кратък,
че миг е той от вечността,
разбрах,че мигът не е сладък,
когато живееш сам в пустошта.
Понякога всеки от нас прави грешки,
но грешката стане ли грях,
разбираш как всичко си тръгва
и даже споменът става на прах!

 Тези стихчета са на едни момичета от Пазарджик. Учили са в Немската; там и бяха издали една книжка от училището със стихотворения на учениците и аз много ги харесвам, особено второто.
« Последна редакция: Март 02, 2007, 21:15:25 pm от DEVIL_IN_HEAVEN »


Обичам те повече от залеза горещ обичам те повече от всяка дума повече от най-желания копнеж! Обичам те повече от вятъра в косите ми повече от жаркия огън в очите ми!