Автор Тема: Любимо стихче от форума...  (Прочетена 112235 пъти)

0 Потребители и 2 Гости преглежда(т) тази тема.

Неактивен Sexy_Scorpionka

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2210
  • Пол: Жена
  • The show must go on!
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #150 -: Май 12, 2008, 22:35:05 pm »
nMz  - Ела със мен 


Ела със мен , не искам сам да ходя ...
Не чуваш ли ? Тя двама ни зове ...
Не питай тази нощ къде те водя ...
А нека здраво да се хванем за ръце ...
И с мен върви , недей да изоставаш ...
Кажи ми , ако бързам прекалено ...
Недей дори за миг да проговаряш ...
Да говорим тази нощ е забранено ...
Защото Тя достатъчно ще каже ...
Когато двамата отидем там , при нея ...
Ти помниш ли къде се запознахме ...
Тя там ни чака , точно там - на кея ...
И бели рози носи - цял букет ...
Тъй както аз донесох ти тогава ...
И помня , че направих пирует ...
И паднах ...
Смяхме се със тебе до забрава ...
Но защо ти крачката забави ...
Болка чувстваш във краката боси ...
Няма страшно , малко ни остана ...
На ръце до Нея ще те нося ...
Ала моля те - без повече въпроси ...
Името й аз след малко ще ти кажа ...
Пристигнахме , но виж , че май ...
Отдавна тя ни чака тук , на плажа ...
Ела със мен , не искам сам да ходя ...
Не чуваш ли ? Тя двама ни зове ...
Запознай се , мила , с нашата раздяла ...
Тя дълго чака край това море ...

[heart__] [heart__] [heart__]

До болка познато е ! Велик си ...  [confused]  [heart__]
« Последна редакция: Май 12, 2008, 22:37:13 pm от Sexy_Scorpionka »

Всички ние се нуждаем от някого, а ако го нямаме заспиваме с мисълта, че някога ще го открием.

Неактивен medenata

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3918
  • Пол: Жена
  • Обичам те! Моето търсене приключи...
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #151 -: Май 12, 2008, 23:30:06 pm »
Плачът ми ме погледна отстрани
...или моноспектакълът на една надежда




Плачът ми ме погледна отстрани.
И се засмя.
А после ме удари.
Плачът ми се престори на разбит
и ми припомни...
колко съм валяла.
И колко пъти съм го плакала за глупости...
и колко пъти съм го плакала от мъка,
от болка,
от страх...
От чувството да бъдеш на ръба.
И колко път съм изминала, цяла.
И колко пъти не съм се предала...

Плачът ми ме погледна отстрани.
И се усмихна.
А после ме погали.
Напомни ми, че имам две очи,
които вярват в мен.
И ще ме пазят.
А колко пъти съм ги търсила неистово...
И колко пъти съм си лягала замислена...
И колко пъти съм се будила със тежкото,
заспало във съня ми, до сърцето ми ...

Но плачът ми ме погледна отстрани.
И днес съм със една усмивка по-щастлива.
Плачът ми пак ми каза "Поплачи!",
а после аз си спомних, че съм Жива...

/И значи мога
толкова безкрайно много,
че не искам да загубя и секунда...
Имам право на усмивки.
И нямам право
повече да губя.../

By Jane

Не само това ми всикчки нейни са ми любими.Лош стих няма  [inlovee]

Неактивен meteor

  • Наказан
  • Master
  • *
  • Публикации: 1076
  • Пол: Мъж
  • д-р Ханибал Лектър
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #152 -: Май 16, 2008, 23:02:39 pm »
Прекрасно...

Изгревът най-хубав е в Морето,
там на вътре в морските вълни.
Там, на онова место, където...
Слънцето най-истински блести.

А чайките се къпят в блясък.
Приветстват първите лъчи...
Прегърнала водата своя пясък,
тихичко нашепва и шуми...

Вятърът танцува по вълните.
От далеч им носи новини...
Тайнично надниква в дълбините
с двете си невидими очи...

И Залезът най-хубав е в Морето.
Избродиран сякаш от кашмир...
Докоснал мястото... Където...
Се срещат морска и небесна шир.

Слънцето кога съвсем се скрие,
Луната тихомълком се яви...
Със мекият си блясък да открие,
събуждащите се сега Звезди.

Утихнали заслушват се вълните
във таз изящна тишина...
Пред тях и нощите и дните,
разкриват свойта красота.

А вятърът все тъй повява,
с тиха песен да ги поздрави.
Луната тайничко се изчервява,
от първи Слънчеви лъчи...
Нека другите да внасят ред в хаоса.
Аз пък ще внасям хаос в реда.

vOsYcHnA_pRiNcEsA

  • Гост
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #153 -: Май 17, 2008, 20:11:58 pm »
Благодаря ти...  [heart__]

angel4e_f

  • Гост
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #154 -: Май 29, 2008, 02:48:43 am »
Писмо до някъде далече By nMz

                   
"На синът ми , който не дочаках ...
Който днес не спи във детското легло ...
За когото хиляди сълзи изплаках ...
За когото пиша днес това писмо ..."


Сине , твоят татко си отива ...
Съжалявам , че с живот не те дарих ...
И моля те за малка прошка ...
(Макар , че аз до край не си простих ...)

Прости ми ти , че не видя света ...
Че не позна за миг добро и зло ...
Че сладък плод не вкуси със уста ...
И дори не зърна падащо листо ...

За малките снежинки , дето не видя ...
За пясъкът горещ между краката ...
За мъката , за болката , за любовта ...
И всичко живо и неживо по Земята ...

И моля те – на мен да ми простиш ...
Аз исках пътят ти да осветя ...
От нищо в тоз' живот да се лишиш ...
И просто исках да съм ти баща ...

Ала някъде по пътя се изгубих ...
Навлязох във дълбоките води ...
И ето ме – сега получих ...
По два куршума в двете ми гърди ...

И питам се : Дали ме би обичал ...
Дали бих бил добър баща ...
Или всичко твое бих отричал ...
И вечно ще се мръщя и кретя ...

В главата толкова въпроси имам ...
Към теб - за радостта , проблемите ...
Но мисля със писмото си да спирам ...
Че свършва ми мастилото във вените ...

Кръвта ми по паветата се стича ...
И може би за мен е близко края ...
Но помни , че татко много те обича ...
И след мъничко ще е при теб ...
Във Рая ...


Не бях плакала така отдавна :((((

Неактивен Тя

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 259
  • Пол: Жена
    • Някъде над покривите на града...
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #155 -: Юни 09, 2008, 09:35:40 am »
Всъщност са много. Обаче това изключително силно ме впечатли, просто не мога да опиша чувствата, които ми предизвиква и не знам защо толкова, толкова много ми харесва, но не ме и интересува. Просто знам, че истински се наслаждавам докато го чета.

Тревата легна...

hide`and`seek

Тревата легна плътно до земята,
да чуе шепота, от който е родена,
да чуе корените, дето наобратно
търсят своите слънце подземни.

Тревата слезе ниско да разкаже
за всички изгреви, които са я топлили,
за синьото небе и пеперудите
на родната си пръст и корени...

Тревата легна тихо. Като в ложе
във пазвите на топлата, добра земя,
събра стъблата си и леко ги положи...
Да се повтори сетне същата трева...
...и един мармот завива шоколада в станиол...

Неактивен SavageGarden

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3583
  • Пол: Жена
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #156 -: Юни 17, 2008, 11:39:32 am »
На този, който ме обичаше

Ръцете му не бяха никога студени,
здраво стиснали в безпътната си длан
една вселена... (цялата за мене)
и светът му- малко разпилян.

Той рядко казваше, че ме обича,
в две кратки ясни думи... (и така банални),
но често чувах го спонтанно да нарича
“Вятъра”- сълзите, мокрили очите му издайни.

Той никога не беше тъжен... (външно)
и никога не ме упрекна, съди и кори,
и дори, когато (пак) си тръгнах гърбом,
да ме открива в себе си смирено продължи...
Играта е само игра,тя никога не може да бъде спечелена.Но никога не подценявай този,който прави крачка назад защото може и да се засилва!

Неактивен vanilla_g

  • surreal intention
  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3465
  • Пол: Жена
    • Veritatem dies aperit'
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #157 -: Юни 17, 2008, 12:11:04 pm »
Поласкана съм, хубавице.
Обичам те [heart__]
« Последна редакция: Юни 17, 2008, 15:49:08 pm от vanilla_g »

"Когато се молиш на Бога, уповаваш се на Неговата милост. Когато се молиш на Дявола - това е сделка - можеш да поискаш всичко. Но в замяна трябва да обещаеш нещо; а Дяволът приема само един залог..."



need_for_love

  • Гост
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #158 -: Юни 17, 2008, 18:49:17 pm »
На този, който ме обичаше

Ръцете му не бяха никога студени,
здраво стиснали в безпътната си длан
една вселена... (цялата за мене)
и светът му- малко разпилян.

Той рядко казваше, че ме обича,
в две кратки ясни думи... (и така банални),
но често чувах го спонтанно да нарича
“Вятъра”- сълзите, мокрили очите му издайни.

Той никога не беше тъжен... (външно)
и никога не ме упрекна, съди и кори,
и дори, когато (пак) си тръгнах гърбом,
да ме открива в себе си смирено продължи...

И на мен ми стана любимо [inlovee] [heart__]

Неактивен vanilla_g

  • surreal intention
  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3465
  • Пол: Жена
    • Veritatem dies aperit'
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #159 -: Юни 17, 2008, 19:02:48 pm »
OMG [shame]
Леле, хора, изчервих се много вече. Но съм и много поласкана и зарадвана.  :)

"Когато се молиш на Бога, уповаваш се на Неговата милост. Когато се молиш на Дявола - това е сделка - можеш да поискаш всичко. Но в замяна трябва да обещаеш нещо; а Дяволът приема само един залог..."



need_for_love

  • Гост
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #160 -: Юли 01, 2008, 01:02:18 am »
Аз поисках и дъжд заваля

Аз поисках и дъжд заваля.
Недей, не ме крий под чадъра!
Аз обичам дъжда,
той единствен със сълзите се слива.
Той единствен отрови отмива.
Звъни и почиства града,
От мръсни потоци и чувства.
Не ме крий под чадъра,
аз обичам дъжда!
Той единствен разкрива мечтите.
Аз поисках и дъжд заваля.
Не ме гледай ядосан в очите,
Не ме крий под чадъра сега,
дъждът единствен отмива сълзите...


Неактивен 1/2 Жива

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 385
  • Пол: Жена
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #161 -: Юли 03, 2008, 02:06:16 am »
Спомняш ли си,не те молих да останеш.
И сълзи пред тебе не пролях.
Ръка дори не ти подадох,
а само празен поглед с арогантен смях.
Спомняш ли си,обяснения не исках.
Не се опитах да те задържа.
Махнах ти със длан за тръгване...
и  не успя да видиш колко ме боля.
Спомняш ли си,беше вечерта със нея.
Неочаквано ме срещна-бях с усмивка на уста.
Болеше ме,болеше,но живеех...
Аз можех и без тебе-както до сега...
Спомняш ли си?Помниш ли?Кажи ми!
Силна май изглеждах в твоите очи.
Но ми костваше живот и половина,
за да съм щастлива истински...почти.
Душата ми отряза във онази нощ.
Едното и око завинаги почерни.
Но  правех се ,че все ми е едно
и бях за тебе тъмна,непрогледна.
                               ***
Много време мина оттогава.
И все усмихната ме срещаш в своя път.
Само,че сега усмивката не е лукава...
Аз съм истински щастлива
и влюбена до друг вървя...


не знам от кого е,но  [inlovee]
Страхувам се да се обърна, да погледна,
че тази стъпка може да ми е последна.
Заслушвам се… дали след мене някой тича,
да ме догони, върне и обича?

Неактивен Sexy_Scorpionka

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2210
  • Пол: Жена
  • The show must go on!
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #162 -: Юли 03, 2008, 08:36:30 am »
Спомняш ли си,не те молих да останеш.
И сълзи пред тебе не пролях.
Ръка дори не ти подадох,
а само празен поглед с арогантен смях.
Спомняш ли си,обяснения не исках.
Не се опитах да те задържа.
Махнах ти със длан за тръгване...
и  не успя да видиш колко ме боля.
Спомняш ли си,беше вечерта със нея.
Неочаквано ме срещна-бях с усмивка на уста.
Болеше ме,болеше,но живеех...
Аз можех и без тебе-както до сега...
Спомняш ли си?Помниш ли?Кажи ми!
Силна май изглеждах в твоите очи.
Но ми костваше живот и половина,
за да съм щастлива истински...почти.
Душата ми отряза във онази нощ.
Едното и око завинаги почерни.
Но  правех се ,че все ми е едно
и бях за тебе тъмна,непрогледна.
                               ***
Много време мина оттогава.
И все усмихната ме срещаш в своя път.
Само,че сега усмивката не е лукава...
Аз съм истински щастлива
и влюбена до друг вървя...


не знам от кого е,но  [inlovee]

Ако не се лъжа е на nikfa. Аз също много харесвам този стих.

Всички ние се нуждаем от някого, а ако го нямаме заспиваме с мисълта, че някога ще го открием.

Неактивен deskatasum

  • Новак
  • *
  • Публикации: 7
  • Пол: Жена
  • Улиците на"след малко" водят до къщата на "никога"
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #163 -: Юли 05, 2008, 22:05:34 pm »
Писмо до някъде далече By nMz

                   
"На синът ми , който не дочаках ...
Който днес не спи във детското легло ...
За когото хиляди сълзи изплаках ...
За когото пиша днес това писмо ..."


Сине , твоят татко си отива ...
Съжалявам , че с живот не те дарих ...
И моля те за малка прошка ...
(Макар , че аз до край не си простих ...)

Прости ми ти , че не видя света ...
Че не позна за миг добро и зло ...
Че сладък плод не вкуси със уста ...
И дори не зърна падащо листо ...

За малките снежинки , дето не видя ...
За пясъкът горещ между краката ...
За мъката , за болката , за любовта ...
И всичко живо и неживо по Земята ...

И моля те – на мен да ми простиш ...
Аз исках пътят ти да осветя ...
От нищо в тоз' живот да се лишиш ...
И просто исках да съм ти баща ...

Ала някъде по пътя се изгубих ...
Навлязох във дълбоките води ...
И ето ме – сега получих ...
По два куршума в двете ми гърди ...

И питам се : Дали ме би обичал ...
Дали бих бил добър баща ...
Или всичко твое бих отричал ...
И вечно ще се мръщя и кретя ...

В главата толкова въпроси имам ...
Към теб - за радостта , проблемите ...
Но мисля със писмото си да спирам ...
Че свършва ми мастилото във вените ...

Кръвта ми по паветата се стича ...
И може би за мен е близко края ...
Но помни , че татко много те обича ...
И след мъничко ще е при теб ...
Във Рая ...

Това ме накара да заплача......СТРАХОТНО Е!!!
Казват,че никой не е перфектен докато не се влюбиш.
Казват че не знаеш какво имаш,докато не го изгубиш,
Казаха ми, че няма смисъл да те чакам,
че с тази моя влюбеност времето си пропилявам..
Но за мен времето е спряло да тече
и странно безвремие ме влече,
и ще бъда все тук, за тебе готова
без дъх и без сили, но винаги твоя!
..........................................

Неактивен ISHTAR75

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 106
  • Пол: Жена
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #164 -: Юли 07, 2008, 19:25:36 pm »
Аз също си събирам любими стихчета в компютъра. :)
By DEVIL_IN_HEAVEN  Юли 28, 2007

Бронзово разпятие
*******************
Ти мина покрай моето усещане -
усещане за същност на жена,
което разтълкувал си погрешно...
Мини през мен - сега съм без душа...

Подхвърлени названия поглеждат ме,
изсипани от твоята уста...
Едни ме питат, други ми нареждат...
Нареждай ми - сега не съм слуга...

Ръце ли се стовариха на раменете ми,
изсмукващи от дробовете ми дъха?...
Изкуствени усмивки ти изцеждаш си -
цеди си - тях за никой не пестя...

Към себе си прилепващи обятия -
прегръщат силна нужда от любов...
Държиш ме като бронзово разпятие -
метал, за чийто знак не си готов...
Судьба…всей душой ненавижу тебя.
За все свои беды одну лишь тебя проклинаю, но всё же.
Спасибо за то, что ты мне помогла...
найти тех друзей, которые стали мне жизни дороже.
Тех, кто в вечность ушёл, возвратить я не в силах.
Лишь память их взгляды, улыбки, поступки, мечты сохранила.
И в сердце, на трудную жизнь не смотря, остаётся надежда,
что в будущей жизни я снова увижу потерянных прежде !!!