Автор Тема: Любимо стихче от форума...  (Прочетена 112238 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Kiss`

  • Професор и половина
  • **
  • Публикации: 6261
  • Пол: Жена
  • 'cause on my love you can depend ...
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #15 -: Февруари 03, 2007, 00:56:56 am »
Усмихната болка ( Amy_Lee )

Нараняваш ме,а аз ти се усмихвам.
Боли ме,знаеш.Но продължаваш.
Смирена,без да знам какво да правя,аз притихвам.
И знам,че още ще ме унижаваш..

Какво да правя,като те обичам?!
Не мога нищо да ти кажа,нищо да ти сторя,
На ум в любов ще продължавам да се вричам,
И ще продължвам с болката си да се боря..

Но дали ще издържа не мога да узная
A силите  на свършване са може би..
И знам че мислиш си че аз нехая..
Но само мислиш си го..а уви ?

Уви обичам те,безумно страстно
Но крия свойте чувства,и си мислиш.че съм безразлична..
Преструвам се,играя роля..
Която никому не е привична..

Усмихвам се,макар да ме боли,
Усмихвам се,макар да ми се плаче,
Сърцето ми безумно много и болезнено кърви..
И..все ще се надявам.. някой ден 4e,може би
Щастието редом с мен ще провърви..
Не можеш да откриеш нови океани, ако нямаш куража да изгубиш брега от погледа си.

Неактивен Kiss`

  • Професор и половина
  • **
  • Публикации: 6261
  • Пол: Жена
  • 'cause on my love you can depend ...
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #16 -: Февруари 03, 2007, 00:57:44 am »
...::Mag1::...


Обичам те повече от залеза горещ
обичам те повече от всяка дума
повече от най-желания копнеж!
Обичам те повече от вятъра в косите ми
повече от жаркия огън в очите ми!
Обичам те повече от небето синьо
повече от мечтата чиста
повече от водата бистра!
Обичам те повече от света мой
нека сипе се порой
нека ме боли
и нека плача с кървави сълзи
но пак тялото ти да почувствам
искам пак ръцете ти да докосна
да тръпна в ласки под светлината на луната бледа
под сиянието на звездите красиви!
Искам пак да ме обичаш
в името ми да се вричаш
пак в любов да се кълнеш
пак да ме целуваш с копнеж!
Искам в очите ти да се огледам
да видя света
да видя любовта гореща...
Гледам те,и бавно потъвам в очите ти
очите ти,по-красиви от всичко
очите,подарили ми света!...
Нашият свят,света на любовта..
За тази любов бих дала всичко
бих дала мечтите си
бих дала сърцето си
сърцето,което тупти за теб!
То е като пожар,който гори за теб
като море,което се бунтува за теб
като слънце,греещо за теб
като нощ,чакаща деня..
Деня!... Деня,в който ще бъдеш
ти до мен
и ще шепнеш нежно
ОБИЧАМ ТЕ!..

Не можеш да откриеш нови океани, ако нямаш куража да изгубиш брега от погледа си.

Неактивен |-tigar4e-|

  • Новак
  • *
  • Публикации: 49
  • Пол: Жена
  • love each day...
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #17 -: Февруари 03, 2007, 16:42:19 pm »
Пъро искам да поздравя angel4e_f за темата и на мен много ми допада, защото и аз си запазвам стихотворенията, който ми харесват. Искам предварително да се извиня на авторите им защото не съм писала кое произведение на кой е така че ако някой си ги познае да ме извини!  [confused]  [shame]
 
**********************
А бяхме истински...
Нявга - тъй далече...
Разби се всичко на трески,
само спомен е вече...

Гонехме телата си по пясъка,
луната мълчаливо ни преследваше.
И щастливи бяхме ръка за ръка,
слънцето за нас грееше...

Но счупи се калейдоскопа наш,
и няма вече ни синьо, ни червено,
Само сиво остава в този късен час
да се надяваме е вече прекалено..

Кажи ме, че ме мразиш - моля те,
кажи ми, че не съм желана вече тук.
Прокуди ме, нека съм далеч от теб,
изгони ме, животът ми е така кух.

Не успях сиянието на луната да опазя,
и даже слънцето май затъмних.
Нека в твоите крака да лазя -
но дълго щастието ни крепих...

Изтече помежду ни пясъка,
и ръцете се пуснаха сами.
Изчезна на телата блясъка,
никой не сваля вече звезди.

Жалко, отива си нещо,
което на любов прилича,
а любов ли е- не го отричам...

**************************
Крадла съм ...
Крада от живота щастие с пълни шепи ,
за да се усмихвам ведро през деня ,
а после като връщам миговете тъй отнети ,
вечер в тъмното потъвам в празнота .

Крадла съм ...
Крада тъга от самотата , скрита в тайни ,
за да мога и аз да плача като останалите хора ,
после осъзнавам , че като всичко и сълзите са нетрайни ,
и заспивам с неохото , потънала в умора .

Крадла съм ...
Крада си често впечатления ,
подбирам ги и гледам все да са добри ,
а когато непосилно е да оправдая всички чужди мнения ,
в сърцето нещо лекичко започва да боли .

Крадла съм ...
Крада любов - силна , истинска и вечна ,
за да има нощем за какво да си мечтая ,
дано поне тя стопли душата ми джебчийски - нечовечна ,
за да мога в мислите си да горя , когато някого желая .

Крадла съм ...
И мечти крада - чужди желания , мисли дори ,
че са мои с усмивка винаги се преструвам ,
крада и лица с чужди красиви черти ,
за да не разберат другите колко наистина струвам .

Да , крадла съм ...
Нима някой може да ми каже , че съм грешна ,
днес тайно прибираме - едни - надежда , други - мечти ,
ако сама съм - нека съм жалка , нека съм смешна ,
но аз знам , че макар и тайно , всички днес сме крадци ...

*****************************
Днес отново е време за разговор с тебе мое малко сърце
докога ще ме мъчиш нима не разбра-
не всяка любов е възможна! Да посърва мойто лице,
но няма как да постигна тази твоя мечта!

Разумът превръща я в прах, мачка я жестоко.
Престани в отговор силно да туптиш!
Не разбра ли? Не винаги може да летиш високо!
Време разделно е- трябва да се преземиш.

И какво като само едни очи те докосват
и разтапят те нежно- зная го добре това.
Стига хлопа! Само чарковете ти се износват.
Аз така или иначе я избрах нея- г-жа Самота.

Най после утихна. Сърдито си ми сега.
Погледът ми с безразличие се стрялка безцелно.
Не очаквай от мене да потъна в тъга.
Искам те студен камък- така е модерно.



Научих...,че любовта, а не времето, лекува всички рани.Научих..., че всеки иска да живее на върха на планината, но щастието и израстването се случват, когато я изкачваш.  Научих...,че никой не е идеален, докато не се влюбиш в него. Научих...,че възможностите никога не се пропиляват.Някой ще се възползва от тези, които ти си пропуснал.Научих..., че бих дала всичко да можех да кажа на онези, които обичам,Че ги обичам още веднъж преди да си отидат от този свят.

Неактивен Gerry{}

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1275
  • Пол: Жена
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #18 -: Февруари 03, 2007, 16:59:34 pm »
NiksY&DeTe_Ha_Xaoca

Oнази, другата


Никси:

Направих грешка, съжалявам
но моля те да ми простиш,
направих грешка, осъзнавам -
от ярост е нормално да гориш.
Нараних те силно, знам,
не мога да се оправдая,
но без теб съм съвършено сам
и друга да обичам не желая.
Ти си моята любима,
а не онази, другата.



Мег:


Съжаляваш,
мислиш ли че "Извинявай" спира болката?
Заслепен от страст,
в сърцето нож заби ми,
любовта предаде,
кърви сега душата моя,
кърви и любовта,
Защото тази нощ не беше с мен
а със онази, другата!


Никси:

С нея бях, но тялом само,
а с теб съм винаги в сърцето,
и казвам си, директно, прямо,
сгреших, прости ми за което!
За момент накриво стъпих,
спънах се и паднах,
нечестиво аз постъпих,
но готов съм пак да се изправя.
С теб единствено,
а не с онази, другата.


Мег:

Прошка ще ти дам,
това е лесно.
Болката си как да спра,
на тоз въпрос отговори,
и после истински със мен бъди.
Ще треперя винаги,
когато ти не си до мен,
да вярвам аз ще искам,
но в сърцето ще боли.
Смисъл има ли кажи,
Да бъда аз със теб,
а не онази другата!


Никси:

И мен боли ме нетърпимо,
но минало е вече това, нали.
Прости ми нещо непростимо,
прости ми, колкото и да боли.
Защото... ако е небе живота
пътеводната звезда за мен си ти.
Изсвирих в песента ни грешна нота,
но сърцето ми за теб трепти.
И само ти го караш да го прави,
а не онази, другата.


Мег:

Наранена, огорчена,
не от другата жена,
от обичания мъж.
Сладка и красива бях,
днес съм харпия,
коварна искам да захапя,
нея, теб и нас.
Как да ти простя - не зная
Как да пристъпя гордостта?
Как живота си да начертая?
Как да повярвам отново в любовта?


Кукличката

Нежно... много нежно те искам...

Нежността си ти подарявам,
до теб на леглото оставям...
От теб, за теб я подхранвам
за теб, от мен я открадвам...

Мога с нея нощем да те завивам,
нежност сутрин да ти сервирам...
Мога с нея да те откривам
до теб сгушена... да примирам...

Мога с нея да се усмихвам... или притихвам...
Мога, защото те искам...
До теб устни притискам...
Нежността си разлиствам...

Нежно... много нежно те искам...



SteeleR

Нежно...

Нежно усмихвам се и после се скривам
дълбоко във твоите толкова бистри, сини очи...
където, аз, вечно да мога...
да пия от тез кристално-чисти води...

и тихичко песен запявам
песен за теб и за мен ...
песен за две облачета, високо в небето...
песен за две влюбени души...

и като две малки прашинки...
попаднали сред океан от вълни...
аз гоня - ти бягаш...
а после тъй страстно любим се до зори...

и ето - сутрин е - слънцето зачервено изгрява...
и нежно прошепва със пролетен дъх...
че днеска е ден за неща по-красиви...
че днеска е ден на сърцата, от любовта ранени, да изживеят мига...

Неактивен hide`and`seek

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 455
  • Пол: Жена
  • My reflection isn't me...
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #19 -: Февруари 05, 2007, 20:40:13 pm »
не зная на кой е, но след като го прочетох го четох пак и пак,докато го запомних на изуст! Искерно поздравявам автора!

И тръгнахме надолу. Пепелища
след някакъв лудешки нощен пир.
Едва сега разбрах, че сме във черно,
защото към разпятие вървим.
Мълчахме дълго, прекалено дълго
и в стъпките ти чувах своя пулс.
До мене беше, а като че всеки
поел бе своя най-самотен път.
Аз спрях и дълго гледах към реката.
Отиваше си. Мъртва. Като нас.
Приличаше на търновската Янтра,
където в Юда ме превърна страст.
Едно момче на осемнайсет се съблече
и влезе във водите. Беше мъж.
И затова го исках. После го прегръщах.
И после го забравих. В онзи дъжд
от кестени на мъничката гара -
разбрах, че ти ги мяташе по мен.
За наказание. Като Албена на площада,
която селото прокле във онзи ден...
С теб слизахме. Безкрайно. И надолу.
И керемидите на къщите видях,
и после царевицата – застинала отляво.
И изведнъж – изтръпващ страх.
Като от куче. Ти, не знам, усети ли –
поисках да те сграбча за ръка,
да ме спасиш, а после до сърцето ми
да долепиш ухо. Ох, някаква сълза
след миг ще издрънчи на пясъка -
(какво страхотно ехо!) страшен знак,
че ти си в мен, а не до мен и че душата ми
не си е тръгвала от твоята душа.
И че до края има много време.
Да минем триумфално през града!
Ти знаеш ли, че е прекрасна есен
и че Раждавица не идва от ръжда,
ами от раждане. И ние сме родени
от майка Страст и от баща Инат.
Очите ни са силни и зелени,
защото плачем само през нощта.
И моля те, прости ми, че заплаках,
когато във дланта ми се заби треска.
Остана кървав белег на ръката ми,
не от бодила, а от твоята ръка.
Прости, за тишината сред трънаците,
когато стъпките жигосваха пръстта.
Тогава аз разказвах на тревата,
че с тебе ни е свързала кръвта.
Онази кръв, която някой път се лъже
и тръгва не след огън, а след дим,
но винаги обратен път намира
към майка, към земя и към любим.
...Да станат златни в тишината
най-простите човешkи думи,
които знае тоя свят...

Неактивен ...::Mag1::...

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 4044
  • Пол: Жена
  • :-)
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #20 -: Февруари 05, 2007, 21:03:46 pm »
...::Mag1::...


Обичам те повече от залеза горещ
обичам те повече от всяка дума
повече от най-желания копнеж!
Обичам те повече от вятъра в косите ми
повече от жаркия огън в очите ми!
Обичам те повече от небето синьо
повече от мечтата чиста
повече от водата бистра!
Обичам те повече от света мой
нека сипе се порой
нека ме боли
и нека плача с кървави сълзи
но пак тялото ти да почувствам
искам пак ръцете ти да докосна
да тръпна в ласки под светлината на луната бледа
под сиянието на звездите красиви!
Искам пак да ме обичаш
в името ми да се вричаш
пак в любов да се кълнеш
пак да ме целуваш с копнеж!
Искам в очите ти да се огледам
да видя света
да видя любовта гореща...
Гледам те,и бавно потъвам в очите ти
очите ти,по-красиви от всичко
очите,подарили ми света!...
Нашият свят,света на любовта..
За тази любов бих дала всичко
бих дала мечтите си
бих дала сърцето си
сърцето,което тупти за теб!
То е като пожар,който гори за теб
като море,което се бунтува за теб
като слънце,греещо за теб
като нощ,чакаща деня..
Деня!... Деня,в който ще бъдеш
ти до мен
и ще шепнеш нежно
ОБИЧАМ ТЕ!..



 [inlovee] Мерси,бебо!
Моите са много.Всички на Нели,Алекс и Рени (кукличката)...Всички стихчета от темата пак Ти.D`Eva има огромен талант,то си личи.Но най-любимите са ми тези:

Искам да изгаряш в адски мъки ,
Да раздирам с нокти твоето сърце ,
Поне за миг да осъзнаеш мойта болка ,
Да коленичиш със протегнати ръце .

Да кърви душата ти във мрака ,
Предвкусвайки безчувствено смъртта,
Да те душат сълзите ми отровни ,
Разяждащи , пронизващи плътта .

Създадох те в мечтите си наивни ,
До гроб ще помня този сладък грях ,
Разсъдъка ми замъгли с целувки ,
Разби мечтите ми на прах .

И въпреки лъжите ти безкрайни
Аз името ти нежно пак изричам ,
А тялото си спомня твойте ласки ,
Аз мразя те , защото...те обичам !!!  :arrow: loshata
_______________________________________________________________________________________________


Защо сега, когато забравих изпепеляващия поглед?
Защо сега, когато в ума мой не си ти?
Защо сега, когато пътят към мен от друг е поет?
Защо сега, когато за друг са моите мечти?
 
Защо сега, когато той от мойто сърце те измести?
Защо сега, когато се усетих щастлива за миг?
Защо сега, когато образа твой някаде там се изгуби?
Защо сега, когато затихна последния отправен към теб вик?
 
Защо сега идваш при мене,
когато вече не съм аз сама?
Защо сега търсиш очите,
когато друг запали в тях пламъка?
 
Защо сега ти ме потърси,
когато за тебе затворих вратата?
Защо сега за мене се сети,
когато повече не пожелах да те чакам?  :arrow: Рени
_______________________________________________________________________________________________

Не ми казвай, че не те боли,
защото няма да го понеса...
И моля те - Не говори!
щом със страданието съм пак сама...

Чувствам, че със теб загубих
завинаги аз свободата,
това се случи, щом се влюбих -
ти ми взе сърцето и душата!

И зная аз - не ще ги върна обратно
завинаги в ръцете твои ще останат
и ще ги пускаш да летят, но само за кратко,
щом ми се усмихнеш и ръцете ти ме погалят!

И после ще си тръгваш, оковал ги отново,
оставил нещастна, горчива сълза,
която ще чака - на всичко готова
да има пак ТЕБ, СЪРЦЕ и ДУША!  :arrow: Нелито
_______________________________________________________________________________________________

Животът е игра на смисли
а думите - коварните стрели
уж сладки са , уж са открити,
а се забиват гладно и ...боли

Как ненавиждам колебания
какво е избор и "не мога да реша"
изчакване е липса на желание
ако желая , значи не греша!  :arrow: Девата

 [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__]

Неактивен Eamon

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1740
  • Пол: Мъж
  • Arctic Warfare
    • Нашето форумче!
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #21 -: Февруари 06, 2007, 04:00:28 am »
       .::  :)  Mag1  :)  ::.

Толкова грешки направих,
и толкова хора раних...
И всички тези сърца,разбити оставих,
защото теб,в никой друг не открих!

Търсих те във всеки друг,
но никой не приличаше на теб!
С всеки чувствах се като труп,
умирах,сякаш не живях без теб!

Твоите очи никой ги няма,
никой не би ме обичал
с любов по-голяма...

С твоите ръце никой не галеше,
твоята усмивка никой я нямаше!
Полужива всеки път ти ме оставяше,
до ранни зори с мене сладко разговаряше...

Ти беше най-прекрасния,
понякога беше и най-ужасния...

Беше този,който ме разсмива,
този,който до мен вечер заспива...
Беше деня в нощта ми,
беше всичко за мен!...

Толкова хора,
толкова различни лица,
толкова усилия празни положих,
за да те забравя...
За да не мисля все за теб
и твоето сърце...

Толкова мъки изтърпях,
но ти пак не изчезна...
Опитах се,но не можах да забравя...
Теб и любовта ти не мога да оставя!

Явно вечно теб ще обичам,
и вечно след теб ще тичам...
Ще те търся и ще те намеря,
дори от страх и болки побеляла,
ще съхраня и запазя,
любовта ни вечно да е цяла!

Обичам те!
Три кибритени клечки, една по една изгорих във нощта. Първата за да видя лицето ти, втората за да видя очите ти.. последната за да видя устните ти. А после.. пълна тъмнина. За да си спомня всичко това докато те прегръщам.

Липсвате ми приятели.. и как ми липсва доброто старо време, когато бяхме по-цяла вечер тук.. пишехме, смеехме се.. играехме игри.. водехме "дуели" със стихове.. Господи , колко хубаво беше..

Неактивен ^DjeNNiTy^

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 310
  • Пол: Жена
  • Aплодисменти за тези, които знаят какво искат!
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #22 -: Февруари 06, 2007, 21:37:18 pm »
By tonkata 
Сбогом, моя голяма любов!  [heart__]

Ти от мен пожела да си тръгнеш.
Сбогом, мой единствен живот!
Някой ден може би пак ще се върнеш.

Ти си тръгваш! Аз викам след теб
и гласът ми кънти в полумрака,
но сърцето ти е бучка от лед
и душата ми нежна разплака.

Не! Аз не плача! Плаче дъждът.
Той се стича по бузите мои
и в устните влива вода,
за да изтрие целувките твои.

Сбогом, моя голяма любов!
Някой ден може би пак ще се върнеш.
Ще те чакам, единствен мой зов,
да дойдеш и пак да ме прегърнеш!

Това наистина не знам на кого е, но съм сигурна че е от потребител на стихче [inlovee]

Л И Б И Я

Страна на позор,
владяна от страх;
диктатор и
стадо овце, пълни с прах
в невежа, порочна
и долна пустиня
заплашват чедата
на наша родина!

Ламя лицемерна
и търсеща жертви,
крепяща живота
на мъст и мизерия,
изискваща слава
и без да и пука,
път с лакти проправя
чрез чуждата мъка!

Какво ли ще прави?
Ще видим тъй скоро...
Не трябва да имаме
капка умора!
Да бъдем сплотени,
задружни, единни
да върнем живота
в душите невинни!

Излезте навънка!
Носете мастило!
Правете плакати
и викайте силно:
"Кадафи! Шамшорник!
Дойде ни до гуша!"
Правете така, че
змията да слуша!
Дали ме намрази или не успя след като всичко на цирк заприлича?!
По пътя ни,уморени от тежестта,забравихме с теб как се обича!
By {dulgokoska}

angel4e_f

  • Гост
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #23 -: Февруари 06, 2007, 21:41:36 pm »
       .::  :)  Mag1  :)  ::.

Толкова грешки направих,
и толкова хора раних...
И всички тези сърца,разбити оставих,
защото теб,в никой друг не открих!

Търсих те във всеки друг,
но никой не приличаше на теб!
С всеки чувствах се като труп,
умирах,сякаш не живях без теб!

Твоите очи никой ги няма,
никой не би ме обичал
с любов по-голяма...

С твоите ръце никой не галеше,
твоята усмивка никой я нямаше!
Полужива всеки път ти ме оставяше,
до ранни зори с мене сладко разговаряше...

Ти беше най-прекрасния,
понякога беше и най-ужасния...

Беше този,който ме разсмива,
този,който до мен вечер заспива...
Беше деня в нощта ми,
беше всичко за мен!...

Толкова хора,
толкова различни лица,
толкова усилия празни положих,
за да те забравя...
За да не мисля все за теб
и твоето сърце...

Толкова мъки изтърпях,
но ти пак не изчезна...
Опитах се,но не можах да забравя...
Теб и любовта ти не мога да оставя!

Явно вечно теб ще обичам,
и вечно след теб ще тичам...
Ще те търся и ще те намеря,
дори от страх и болки побеляла,
ще съхраня и запазя,
любовта ни вечно да е цяла!

Обичам те!

наистина е невероятно...и на мен ми стана любимо [inlovee]

Неактивен Sandy_Sue

  • Новак
  • *
  • Публикации: 1
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #24 -: Февруари 07, 2007, 01:11:49 am »
Здравейте!Много ми харесва този сайт и най-накрая се регистрирах [lol]
От друга страна тази темичка за любими стихчета е върха!!! [bravisimo]

Ето някой от моите любими стихове,тъй като авторката не е ги публикувала тук в сайта все още,името и остава тайна  [666t tiho]

До нея винаги бъди!

Не,друг не я познава както ти
и друг не би могъл да я разплаче,
от обидите на друг не я боли,
без теб се чувства истинско сираче!

Не,друг не би целувал толкоз нежно,
не би изтривал нейната тъга,
ако е с друг,небето няма да е звездно,
а тя ще бъде толкова сама!

Понякога е страшно безразлична,
обижда те и унижава,
в минутите на ярост даже е цинична,
но всичко в тебе обожава!

И ако хванеш найната ръка,
ще се разплаче безутешно,
защото вярва в любовта,
усеща допира ти нежно!

Не!!!Това не е поредният и сън!-
До нея си!!!Не е сама навън!



Половината Сърце

Годините течаха ден след ден,
със върхове и пропасти дълбоки,
това което дишаше във мен,
се пръскаше на хиляди посоки!

Не знаех кой път ще ме води-
помамваха ме слънчеви лъчи,
където и сърцето ми да броди,
се връща пак при твоите очи!

Когато и с цветята да играех,
където и да дирех своя брод,
аз някаде във себе си мечтаех,
да дишам пак от твоя кислород!

В които и морета да пътувах,
не се почувствах зле за миг дори,
защото много пъти аз преплувах,
вълничките във твоите коси!

Разбрах, че моята съдба
е чиста обич да ти давам,
да търся щастие зад реалността,
до болка да те обожавам!

Не знам какжо научих от това,
но щом поток от обич в мен потече,
опитах слънчев лъч да ти даря,
но ти от тях си имаш много вече!

Не знам с какво бих ти била полезна,
но всичкото което имам,знам,
че даже тази близост да изчезне,
аз пак за теб ще го раздам!

Половината от сърцето си откъснах,
и то не спря година след година,
и пак по твоя пбраз пръснах
половината от своята половина!

Сега разбрах, че винаги ще трепне
ръката ми в ръчичките любими,
докосвайки ги нежно ще им шепне:
"Обичам те и моля те,прости ми!"



Ангелът на доброто

Ангел със едно крило видях на сън
и разплака се душата млада,
а слънцето,грейнало навън,
изведнъж превърна се във клада.

Тя ли рани го толкоз жестоко
и полета негов уби,
и вместо да бъде високо,
сега в нищото рони сълзи.

Нека,щом дяволът тъй е решил:
болката да свърже със злото,
но той безвъзвратно сега е сгрешил,
защото сега е ред на доброто!

Никой не може порива нов
да прикове дори и със болка.
Сърцето откликва на смелия зов,
сърце,ранено до болка!

И свързват се тяло със тяло,
и сливат душа със душа,
и от нищото,чисто и бяло,
излита ангел...с две крила!



Различна нощ

Дихание и шепот изпълват нощната тъма
една ръка се протяга,
докосва друга с тъга!
Две очи,изплашени,забравят
да се пазят от греха,
едно сърце се предава-
във вина се дави мига!

Тази нощ е по-различна,
но е тъмно,в нас гори,
и звезди над нас не светят-
ний сме тези две звезди!
В тази нощ не сме сами!
Господи,прости!
Очите му са бисер,изкушаващ,
ръцете галят със перце,
а устните му все нашепват:
"Кралица си на моето сърце!"
И аз забравям,че е грешно,че е подло
да мамиш своето момче,
отпускам се в прегръдките на дявол,
но с нежно,ангелско лице!!!

За миг дойде и мигът време те отнема
и последно дълго в мене ще кърви,
ръцете ми ще просят нежна ласка,
в стрцето ми ще завали!

...В такъв миг,в такава нощ,
бедното превръща се в разкош!

Заспивам аз до него през нощта,
до теб,съпруже,будя се на сутринта!




И ето още едно,което някаде съм чела и тъй като много ми е харесало съм го запомнила(иначе не знам автор)

Понякога всеки от нас прави грешки,
но моите грешки станаха грях.
Разбрах,че не всичко си тръгва,
но важното не задържах!
Разбрах и че хората страдат
разбрах и че най-много боли,
когато самичък останеш
сред тихите,неспиращи дни!
Разбрах,че животът е кратък,
че миг е той от вечността,
разбрах,че мигът не е сладък,
когато живееш сам в пустошта.
Понякога всеки от нас прави грешки,
но грешката стане ли грях,
разбираш как всичко си тръгва
и даже споменът става на прах!

 :lovetogether:             :flowers:                            :kissoflove:

 [wish all my love] [spining heart]

"Да си човек е много!Да си жена е нещо повече...!"

Неактивен SavageGarden

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3583
  • Пол: Жена
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #25 -: Февруари 07, 2007, 11:16:15 am »
lamarin Остани и тази.
Намрази ме! Изгори ме.
Тръгвай си, не спирай, не плачи..
Всъщност си обърках мислите,
Не тръгвай, Спри се...Остани....

И викам пак, гласът ми ме предаде,,
очите търсят само твоите очи,
сълзи не исках, ти сълзи ми даде
солта от тях, във гърлото горчи..........

Понякога ти беше тъй различна,
Разпъваше и сгъваше съдби,
а аз - кълнях се в Теб, и те обичах,
макар съдбите наши да изтри..............

Сега те викам пак - върни се,
с юмруците си бия по стената,
ти казваше ми само -´Съвземи се !´
´Не съм жена, да , аз съм Сатаната ...´

Намрази ме моля те и забрави ме,
Дявол, Сатана и спомен лош
Всъщност си обърнах мислите,
чАКАЙ! Остани и тази нощ ...
Играта е само игра,тя никога не може да бъде спечелена.Но никога не подценявай този,който прави крачка назад защото може и да се засилва!

angel4e_f

  • Гост
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #26 -: Февруари 08, 2007, 10:43:38 am »
Приюти ме.
by  SkitnicaVmoretO


Приюти ме.
Толкова съм малка и нещастна.
Не ме предавай.
Толкова е рано
така нелепо да си тръгне любовта
и да осъмна някъде без без рамо
на което мога да поплача.
Не си отивай.
Толкова е късно.
Разбираш ли сега е невъзможно
да те държа в ръце...
и да те пусна.
По устните се плъзга твоито име.
Без тебе нямам бряг и нямам брегове.
Останаха ми толкова ненужни
напукани от болката ръце.
Ала ръцете ми не стигат да прегърна
и сълзите не стигат да те спра.
Така е късно, Боже да те пусна,
така е рано и нелепо да си иде любовта.

 

angel4e_f

  • Гост
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #27 -: Февруари 08, 2007, 22:10:28 pm »
Една майка
By BLUE_ROSE


До моят гроб една жена донася всяка вечер,
една открадната от Рая теменужка... бледа...
Стои безмълвна, нещо тихичко за бъдещето шепне...
И все към снимката му, с празен поглед гледа.

Мирише на сладкиши, на боровинки и канела.
Изпекла му е пак любимите... не ги забравя...
И якето му, под ръка е взела...
защото вечер може да му стане хладно.

Заглажда всеки път с треперещи ръце до мен пръстта...
Такава нежна ласка... за толкова студени дни.
Да бъде майка преданна, дори и след смъртта...
Един порой от вечност... която толкова боли...

Откъснала поредната му теменужка...
Ще дойде ли?! Очакваме я... както той ...така и аз...
Ще каже ли по нещичко за утре...
Ще носи ли онези... боровинкови неща...?

При мен отдавна никой не е идвал... Прорастнаха тревите...
и името ми върху кръста избледня...
Но тя и за мен, с онази нежност подрежда свещите...
с онази любов, и за мене отронва сълза...

Понякога казва тиха молитва, и разкъсва между нас тишината.
После си тръгва, стопява се във топлия мрак...
И малката бледа теменужка, остава да шепне с листата си...
до утре... до следващия път, до новото идване...пак...

Но мина много време... преди да проумея защо...
до мен, вместо него, се издигаше една печална, каменна жена...
Сега разбирам....това не беше само нашият дом...
А също и нейн ... и на моята майка... и на всяка една...

Неактивен Deskata123

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 802
  • Пол: Жена
  • бичам те мони..сега и завинаги
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #28 -: Февруари 10, 2007, 09:06:39 am »
Нощ и самота...
Ден и нищета...
Болка и тъга...
Сълза в моята ръка...
Напразна тъга и поредна сълза....
Вик към небето и рана в сърцето...
Молба към Бога и посягане към ножа...
Душа на кръст и сърце на кол...
Безсилие и поредна чаша алкохол...
Депресия и мълчание...
Болка и неземно изпитание...
Смърт или просто отчаяние....

Това ми даде ти,
това ли заслужих ми кажи...
Душата ми уби и сърцето ми рани...
На молби се наслуша ти,но ми каза-
Ако искаш ме мрази...
Няма да те мразя разбери...
за това че те обичам ми прости...
Давам всичко за теб.....За да се
                   върнеш пак при мен..Серцето ми
                  бие за теб..за нежното ти лице...
                             Давам всичко за теб

Неактивен zaiche_f

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 766
  • Пол: Жена
  • Може да вървя бавно, но никога назад!
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #29 -: Февруари 10, 2007, 19:33:45 pm »
SkitnicaVmoretO
 
Сътворение

С пръсти ровя в самотата своя.
Започвам дългото пътуване
към своите забравени надежди.
Това пътуване от тук
до никъде не води.
Единствено затваря с трясък и последната врата
зад която си застанал.
Превърнах те в пепел,
издигайки на пиедестал спомена,
който сама си създадох.
Пепел връз пепел...
и глупост.
Създадох образ нереален,
за да ме мъчи мисълта,
че те загубих.
Напук на разума,
на всичко рационално
се храня пак със спомена измамен...
и пак си пожелавам звезди,
и ставам все по-малка и по-малка
пред измамата,
която мойта самота си сътвори.
Ридаейки във тишината глуха
си взимам чувството
на страх и болка.
И зная трябва всичко пак да се изстрада,
повторно всичко да се сътвори,
по-истинско и по-реално,
за да се върне с огън непознат преди...


Приюти ме

Приюти ме.
Толкова съм малка и нещастна.
Не ме предавай.
Толкова е рано
така нелепо да си тръгне любовта
и да осъмна някъде без без рамо
на което мога да поплача.
Не си отивай.
Толкова е късно.
Разбираш ли сега е невъзможно
да те държа в ръце...
и да те пусна.
По устните се плъзга твоито име.
Без тебе нямам бряг и нямам брегове.
Останаха ми толкова ненужни
напукани от болката ръце.
Ала ръцете ми не стигат да прегърна
и сълзите не стигат да те спра.
Така е късно, Боже да те пусна,
така е рано и нелепо да си иде любовта.


Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...